България е в центъра на прожекторите на световните медии с уникално престъпна схема. От Reuters до Financial Times всички говорят за рухването на поредната българска мулти милиардна понци схема – NEXO. Забравете за обичайно набедените малцинства, това според нашите компетентните разследващи служби (работещи съвместно с британските и американските служби), ние го дължим на цвета на нашия преход, на най-образованите и най-интелигентните наши деца, тези от които ние очаквахме да преобразят България, след дългия тежък преход. Но нашите елитни, красиви, даровити, високо интелигентни и успели, млади хора, които получиха образованието си в най-престижните университети по цял свят, най-вече благодарение на мътния преход, успяха в тандем да сътворят финансова измама за 100 милиарда долара, преплетена с тероризъм, атентати, пране на пари, псевдо революции, политическо инженерство и прозираща в далечината ръка на режима на Путин. Да, след световното от 1994-та ние отново имаме повод за гордост и то с нашия млад елит. Само някой вече да е казал, че ние в България не сме имали индустрия, която е можела да дърпа страната ни напред по време на прехода. Тази пирамида, тази интелигентна престъпност е повече от индустрия… замислете се, какво можеше да се направи с 100 милиарда долара… Не, ние нямаме Sony или Samsung, нямаме изобретатели на ваксини и не изпращаме хора на Марс, но ние научихме нашите деца да строят финансови пирамиди. Успяхме да отгледаме уникална организирана престъпност от най-интелигентните и образовани млади хора, по български.
(Шефът на Националната следствена служба Борислав Сарафов)
„Профилът на четиримата обвинени за схемата с крипто банката NEXO е на високоинтелигентни и високообразовани хора. Хора, които са граждани на света. Човек може да се гордее, че те са българи, а не са наркопласьори от „Обеля“. Такова определение даде шефът на Националната следствена служба Борислав Сарафов за обвинените за участие в организирана престъпна група в аферата с криптовалутата.
До момента четирима души са привлечени като обвиняеми по случая с криптобанката NEXO, претърсени са редица обекти, иззети са доказателства и разпитите продължават, обявиха представители на прокуратурата и националното следствие на специална пресконференция. „Няма да им кажа имената, но може би някои от тях вие ги знаете. Повдигнато им е обвинение за това, че от началото на 2018 г. до 12 януари 2023 г. на териториите на България, Великобритания, Ирландия, Швейцария и Кайманови острови са участвали, а един от тях е и ръководил организирана престъпна група с користна цел, да върши престъпления – пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и банкова дейност без лиценз. На всички обвиняеми е наложена забрана за напускане пределите на нашата страна“, посочи шефът на НСлС и зам. главен прокурор Борислав Сарафов. Двама от обвиняемите са с мярка „парична гаранция“ от по 1 млн. лв., като наблюдаващият прокурор е дал срок от 10 дни парите да бъдат внесени.
„Има данни, че тези лица разполагат с изключително големи финансови възможности. Имат скъпи имоти в Дубай, Карибските острови, Бахамите и притежават яхти. В един от претърсените домове са намерени и иззети 35 картини на скъпи художници като Салвадор Дали, Пикасо и Матис, които ще бъдат предадени на Националната художествена галерия“, подчерта говорителят на главния прокурор Сийка Милева. По думите на Сарафов досега са разпитани 20 души – някои от тях анонимно. Част от разпитаните са казали, че се страхуват за сигурността си и ще бъдат включени в програмата за защита на свидетели.
Установено е, че част от транзакциите са били насочвани към Махмуд Мохамед Махмуд Айеш, сочен от Израел за съпричастен към палестинска терористична групировка, според шефа на отдел „Киберпрестъпления“ в НСлС, Светослав Василев.
По думите на Сийка Милева държавното обвинение разполага със свидетелски показания за среща между представители на NEXO с други компании, които се занимават с криптовалута във финансовото министерство. Това е станало преди около 6 месеца, а целта на срещата е била да се обсъдят евентуални възможности за внедряването на криптовалутата в системата БОРИКА.
„Случаят с NEXO е уникален в световен мащаб. Той онагледява новите видове предизвикателства, пред които е изправена системата на сигурността“, казва обвинител №1 Иван Гешев и определи акцията срещу компанията като пример за добро сътрудничество с европейските и евроатлантическите партньори.
Но българският престъпен гении на Поколението Y има уникален почерк на организирана престъпност, съставена от хора, които във всяка друга реалност биха били предприемачи и изобретатели, общественици и визионери. Най-голямата финансова измама на Острова, която ощети най-уязвимите в социалния сектор във Великобритания.
Подозират български банди, злоупотребили със средства, предназначени за помощи за справяне с икономическите последици от коронавируса във Великобритания, пише вестник Daily Mail позовавайки се на изследване на Университета в Оксфорд. Това става ясно, едва няколко дни след като публично огласен финансов одит по една от мерките на британското правителство показа, че около 26 млрд. паунда може да са загубени. Липсите идват от Програмата за кредитиране на закъсали фирми с до 50 000 паунда.
Анонимен източник от Министерството на труда на страната определя деянието като „най-голямата финансова измама, извършена в историята на Великобритания“. По думите на министерския служител, преди време службата е работила по около 200 случая на измами месечно в цялата страна. През юни тази година те са се увеличили до близо 15 000 и то само за един малък район. Според информацията, 90% от кражбите са осъществени от криминални групи, чиито ръководители са от България, Румъния, Полша, Албания и Турция.
Най-търсената бежанка на планетата с финансова измама за 3.2 милиарда също българка и е свързана с Лондон.
Ружа Игнатова е родена 1980 година, тя е типичен представител на българското поколение Y и най-търсената от ФБР криптокралица. Междувременно, въпреки че е най- издирваната жена в света, през януари 2023 претендира за апартамент в Лондон, както съобщава вестник „Times“.
Ружа е един от най-търсените бегълци в света, като се твърди, че е измамила инвеститори с 3,2 милиарда лири стерлинги в криптовалута, припомня британският всекидневник. Въпреки това, Ружа Игнатова, известна още като „изчезналата криптокралица“, изглежда се е показала за кратко тази седмица, за да предяви официален иск за градска къща в Лондон на стойност 13,5 милиона лири, пише „Таймс“, цитиран от БТА.
Игнатова, която е в списъка на 10-те най-издирвани от ФБР лица, е в неизвестност от 2017 г., когато служители на Съединените щати издадоха заповед за нейния арест. Тя основава „УанКойн“ (OneCoin) – базирана в България компания, която търгува на пазара с криптовалута. „УанКойн“ предлага на купувачите комисиона, ако продадат валута на други хора – Пирамида (понци схема), маскирана като криптовалута, пояснява вестникът.
Като говорим за дигитални престъпления с гордост да отбележим и един друг много известен, образован в САЩ и изключително интелигентен българин Влад Тенев и неговата крипто империя Робин Худ, която след като потъна през 2022 година, не само че е в ликвидация, но и е разследвана от властите в САЩ, въпреки че изглежда, че Влад е успял да излезе на време, поне за сега. Когато е на 4 години, семейството му имигрира в САЩ, баща му е професор по Икономика в Университета Делауер, докато той завършва един от най-престижните университети в света – Станфорд.Най-корумпираната страна не само в Европа
Някои твърдят, че основният проблем в България била корупцията, законите, Главен Прокурор, премиер или кметове. Подобни бяха практиките и по времето на Комунизма, една цяла партия, се обогатяваше 45 години и продължи да го прави и след това, с изкупителна жертва в лицето на един човек – Тодор Живков.
Да, България остава страната в ЕС, чието население има най-силно усещане за масова корупция и не без основание, въпреки че си остава само усещане. Това показва годишният доклад на „Трансперънси интернешънъл“, като последния доклад беше публикуван на 25 януари 2022. България дори влошава позицията си в глобалната класация – с две места спрямо предходната година. От общо 180 държави тя е на 78 място. На съседните позиции са държави като Бенин, Буркина Фасо и Бахрейн. От членките на ЕС с най-близък резултат са Румъния (66 място) и Унгария (73 място).
Проблемът с корупцията у нас, която се вихри вече почти 35 години, не е системен, при нас той е фундаментален. Неотдавна българското общество бе разтърсено от една от най-големите финансови измами в историята на ЕС – фалита на банка КТБ. Като нещо се случи с 7.5 милиарда публични активи пред смирените погледи на обществото и медиите. Ние пропуснахме скандалните Хелп Карма и останалите НПО-та работещи в синхрон и нанасящи огромни корупционни щети. Ние като общество и медии си затваряме очите за огромните корупционни проблеми в образованието, здравеопазването, полицията, армията, целият бюджетен сектор. Ние позволихме културата ни да се управлява по комунистически с фокус върху огромните разходи, без значение резултата.
Битова престъпност
(Зад запазване на традициите в българското общество гордо се разбира да се споделят масово подобни снимки от традицията „колене на прасе“ с приятели.)
Престъпността в България като цяло е битова. Ние сме на едно от първите места в света по домашно насилие. Една от най-големите протестни вълни в последното десетилетие бе срещу модерната европейска социална система касаеща превенцията на насилие в семейството. Насилието срещу животните има пандемичен характер, бездомни животни, безразборен лов. Насилието сред подрастващото поколение е просто естествен патърн за справяне с проблемите. Ние сме на едно от първите места по пътни престъпления и напълно неадекватни шофььори като пътищата на България са се превърнали в гробищни паркове. Телефони измами, битови кражби, измами във всяка сфера на живота, расови и религиозни престъпления, обиди, клевети, набеждавания… това са малките отражения от голямата организирана престъпност, даваща тон за престъпността като цяло.
Въпрос на възпитание и поведенчески навици
Проблемите, които имаме днес с новият елит, на пръв поглед изглеждат елементарно прост-поведенчески. Липса на възпитание или иначе казано – липса на ценностна система и морални устои. Нашият елит след 89-та, ако приемем че запази позициите си, само с козметични промени реши, че може да живее добре между две цивилизации. Елита прие ролята на слабата и хитра половинка. На „вечно недоволната но изключително добре материално задоволена съпруга, с малко съмнителен морал, която умело получава ласки и от бившият си любим и от когото трябва“. Но обикновено в такива семейства, децата растат с неразбирането на моралните устои като цяло, учат се да хитруват майсторски, тъй като липсва какъвто и да е контрол, камо ли възпитание. Липсват елементарни поведенчески навици като емпатия, толерантност, уважение, съпричастност, социална отговорност, типични и необходими дори и за най-жестоките престъпни организации. В такива семейства, шоколадът не се крие и детето не се притеснява ако изяде всичко сладко във къщи. Напротив, то иска и иска, а на него просто му се предоставя всичко от така наречените псевдо родители. И такива несъзряли деца, понякога искат да изядат залъците, които не са за техните усти.
За справка – когато говорим за организирана престъпност основно формирана от имигранти какъвто е българския случай, ирландската имиграция е в основата на Ирландското икономическо чудо в началото на 21-ви век.
Нашият елит от преди 1989-та бе съставен от бюрократи, свикнали единствено и само да живеят в мимикрия с държавата. Дори и идеята за свободна инициатива, за тях е плашеща и отблъскваща. През 1944, СССР получи България и за изключително кратко време унищожи старият елит и трансформира за една нощ огромни селски маси, без никакви традиции, в новия „комунистически“ елит, в новите буржоа и червени аристократи. А в действителност, всички те бяха на държавна заплата, чиновници на пряка служба на СССР, който можеха да правят каквото си поискат с поверената им погранична гравитираща територия, стига да я държат покорна в сферата на влияние на същия този СССР. И от тези чиновници ние днес получихме едно ново поколение, тотално безпринципно, вярващо че всичко може да се постигне с инструментите на измама, сила, шантаж, терор и насилие. Поколение умеещо да получава всичко, което поиска и на всяка цена като всичко се свежда до две неща: „Искам!“ и „Как да го получа?“, два въпроса след които и свършва ценностната система за новото поколение. То е готово, да попадне в прегръдките на когото и да е, да бъде ласкано от всекиго независимо от ляво или от дясно, дори и грубо, само и само да получи това което иска, и са готови да мачкат всичко и всички в името на постигането на целта си.
Но, за да разберем нас самите и самоанализът ни да е обективен, ние трябва да имаме други точки за сравнение.Италианската Мафия
Италианската мафия е класическият пример за бандитски формирования поели социални функции и защита на обществото. Сицилия през 19-ти век, когато се заражда мафията е в период на беззаконност. Липсват каквито и да е държавни институции, липсват органи предоставящи закон и защитаващи обществения ред. Италия е все още едно Феодално общество; феодал на определена град/област – крепостни селяни. Местният елит създава едно статично общество в смисъл на дистрибуция на блага, законност и модерни институции. “Companies at Arms” and “Cavalry” са де факто бандитски формирования (наченките на мафията), успяващи да се противопоставят на корумпирани формирования, обединени под една шапка наречена държавата Италия. Която в действителност имитира държавност; няколко пъти в годината предоставят Законът на местното населени под формата на пътуващи съдилища. Като подкупът е основна форма на взаимоотношение между Елита и Селяните. Фактори, които предразполагат формирането на Организираната Престъпност наречена в Италия Мафия, като алтернатива на нефункциониращите институции, от които обществото се нуждае. Което де факто в Италианския контекст означава, че мафията е контра пункт на тоталитарната държава. Организирана престъпна група, която се развива в помощ на хората срещу корумпираният елит. Като добавим и високата религиозност към социалната отговорност на мафията, не е учудващо, че по време на КОВИД пандемията например, в Италия мафията бе тази, която разнасяше храна на хората по домовете им.
Руската Мафия
Ако в едно изречение ние трябва да охарактеризираме Руската Мафия то това е „Кодекс, Закон, Морал, Етика и Вяра“. Колапсът на Съветският Съюз и Постсъветското пространство като цяло е удачен пример да проследим развитието на друго организирано престъпно формирование – жестоката Руска Мафия или така наречените „Вор в Законе“. Които по принцип, нямат нищо общо с българската организирана престъпност по ред основополагащи и идеологични причини. Дори и стъпвайки на това, че основно „понятие“ на Руската Мафия е разбирането, че хората се делят на „хора“ (който имат морални устои) и „гадове“ (всички останали).
Руското общество до Октомврийската Революция е много по-силно аграрно и феодално от това в Италия, но въпреки това споделят доста прилики. В Русия за разлика на Италия, няма еволюционни процеси (продължили няколко столетия) на урбанизация, довели до принципно автономните градове държави, допринесли за Ренесанса. В СССР смяната на единия режим с другия е посредством кървава революция (осъществена от имигрантския елит), която де факто дава неимоверна власт на новия режим и реално превръща идеологически слабо мотивираните революционери (визирам прагматичния опортюнист от селски произход Сталин, който е основна опозиция на идеологически разбиращия революцията Троцки например) в това, което е било свалено – силна, тотална държава. Все пак и Русия както и България не са индустриални, а силно аграрни страни, когато на власт идват комунистическите режими и в нов елит, разбираемо са трансформирани огромни маси селяни. Но въпреки всичко, престъпните структури по време на СССР и след рухването му са изключително интересни и характерни за това общество. Най-отличителната им черта е тяхната кодификация и преклонение пред Закона. Както и силно религиозния им характер, който е бил в противовес на атеистичния комунистически режим.
Законът за „крадците в закона“ има няколко основни и последващи разпоредби, които са задължителни за „правилните“ хора в дадена общност. Съществуват общо 6 основни разпоредби. Придържане към „идеята на крадците“. Да бъдат честни един с друг. Новите членове, да не са имали никаква връзка с държавата. Забранява се участието в каквато и да е политическа дейност. Установяване на властта на Крадците в Закона в затворите. От горните Закони, явяващи се де факто – Конституция, произтичат „Понятията“ – законите. Като понятията регулират „почтените отношения“, „благородния статут“ и „благородното отношение“ на членовете на престъпния синдикат. Те трябва да се пазят един друг, но да се отнасят с уважение към по-слабите членове на обществото. Например, трябва да имат уважително отношение към по-възрастните да се грижат за семействата на тези, които имат нужда и да не посягат на жена. Членовете на синдиката имат ролята на съдии и ментори, които са длъжни не само да се грижат за съблюдаване на ред и порядъчност, но и да образоват младите престъпници. Като синдиката има общ фонд, в който всички трябва да внасят своята лепта. За провинения срещу „понятията“ има различни наказания като сериозно провинилите се могат да бъдат наказани със смърт. За членовете на Руския престъпен синдикат моралът и етиката са изключително важни, като разделителната линия е Законът или така наречените Понятия.
В Руските традиции на престъпния свят(по време на СССР и сега), държавата е основен враг(за разговор с охраната и доносничество, наказанието може да е смърт), за разлика от Българския модел, където всичко е плод на държавната администрация, преродила се в чиновнически елит, даже и зад решетките. В България, колкото и странно да звучи, не само за Руския престъпен свят, но и за световната криминална практика като цяло, ние имаме администрация сред лишените от свобода. Ние през 2023 години, през целия преход даже имаме официалната позиция Кмет на Затвор който чрез работата на лишените от свобода ги води към изкупление. Колкото и стряскаща аналогия да се прави с концлагера в Аушувиц, тя до някъде би била правилно отражение на Българското общество, превърнато в една всемогъща държава, в по мек национал- социалистически вариант. Което и като цяло охарактеризира същността на българската организирана престъпност.
Робин Худ от Колумбия
Пабло Ескобар е подходящ пример, за да разберем до колко е важна ролята на индивидуалността в една престъпна организация. Той бе един от най-издирваните и жестоки престъпници. В определен момент контролира до 80% от международната търговия с кокаин. Известен е с това, че води война срещу колумбийското правителство в кампанията си за забрана на екстрадирането на престъпници в Съединените щати и поръчва убийството на безброй хора, включително полицаи, журналисти, високопоставени служители и политици. Известен е и с това, че инвестира големи суми от състоянието си в благотворителни обществени дейности, включително строителство на училища, спортни площадки и жилищни комплекси за бедните в градовете. Много от обикновените хора в Колумбия му се възхищават като на щедър благодетел, той е колумбийски Робин Худ, въпреки че американските и колумбийските власти представят Ескобар като злодей и терорист, който държи цялата нация за заложници. Този международен престъпник бе силно религиозен, силно необразован, без никакви дипломи (което за комунизма бе най-главното), но мотивиран от чисто човечни понятия. Човещината не е сложно понятие, не се преподава и изучава в университетите, няма нищо общо с каквато и да е етно-национална платформа и не е плод на скъпи изследвания и стратегии, струващи на данъкоплатците милионни. Човещината(съчетана със свободна воля) е фундаментален фактор в едно общество, неподлежащ на каквото и да е инженерство, а нейната липса води до фундаментални проблеми.
САЩ, „престъпниците“ създали империя!
Бен Франклин бе казал: „Ако ще ни бесят нека да е заедно иначе със сигурност ще висим на въжето поотделно.“ Кой от бащите основатели на САЩ е бил престъпник в очите на британците? Отговорът е Всички!
Америка в своя генезис е била огромна, непозната пустиня извън обсега на политиците и данъчните. Далече от европейските разбирания за Монархия и социална Държава. Номинално тя е била под контрола на европейските правителства, но всички те са знаели, че Америка е твърде голяма и твърде далечна, за да могат там да се прилагат техните закони. Накратко, в своето създаване Америка е била огромна нелегална икономика със свободна търговията, неограничено предприемачеството. Данъците са се избягвали толкова често, че на практика не са съществували. А човек е можел да задържи всичко, което изкара. Можело е да се спестява, да се инвестира и в крайна сметка да се създаде собствен проспериращ бизнес или ферма, които да осигурят работа на следващата вълна имигранти. Тези ренегати от Европейските Закони са нямали нужда държавата да прибира техните пари и да прави вместо тях. Те са нямали нужда от тотална държава и корумпирани бюрократи, а в най-лошия случай са си представяли не бюрократи, а слуги които им служат, правейки така че те могат да изкарват още повече пари.
Америка е била обитавана от всевъзможни престъпници, бягащи от Закона в Европа: гангстери, рецидивисти, религиозни бандити и еретици, бягащи от гонения, бунтовници, индивидуалистични контрабандисти и укриватели на данъци. Като Америка благодарение на техния свободолюбив дух бързо се превръща в най-проспериращото място на земята.
Може би сте виждали снимки на флага на боровото дърво, издигнат от американските военни кораби по време на Революцията. Защо колонистите са поставили борово дърво на бойното си знаме? Защото това е бил символът на контрабандата и нежеланието им да спазват Европейските Закони. Правителството приело наредба, според която никой колонист не можел да сече високи, прави дървета; тези дървета трябвало да бъдат запазени за мачти на военноморските кораби. Това означавало, че най-добрите и най-ценни дървета в земята на даден човек на практика са били конфискувани от правителството. Когато инспекторът по дърветата минавал през гората, за да избере и маркира най-добрите, колонистите го следвали. Тези инспектори били висококвалифицирани експерти, които умеели да определят най-добрите дървета за корабите на флота, които постоянно преследвали контрабандните кораби. Когато по късно правителствените дървосекачи минавали през гората, за да съберат маркираните дървета, те откривали, че дърветата вече са окрадени от контрабандистите.
Един от тези кораби построен с крадена дървесина е „Либърти“, собственост на Джон Хенкок. Хенкок бил успешен търговец на вино, известен в колониите като „Принцът на контрабандистите“, репутацията му в крайна сметка му спечелва честта да бъде първият, подписал Декларацията за независимост.
(Джон Хенкок, „Принцът на контрабандистите“ подписва първи Декларацията на Независимостта.)
За съжаление, както показва историята на „Боровото дърво“, Америка не остава извън обсега на правителството. С нарастването на богатството на колонистите, политиците започнали да полагат все повече усилия да откраднат и да наложат данъци на това богатство. Все повече бюрократи и войници биват изпращани в колониите, за да прилагат законите и да спират сивата икономика. А реакциите на колонистите, преди революцията, са повече от драматични. Например прословутият гербов данък е посрещнат с въоръжен бунт, събирачите на данъци са поливани с катрани и пера – процедура, която обикновено завършвала със смърт. Когато Джон Ханкок е арестуван, хората се разбунтуват и правителствените агенти едва спасяват с живота си.
Така стигаме до едно от най-важните, но забравени събития в американската история. В своя анализ на Революцията от 1818 г. Джон Адамс говори за него, когато пита: „Какво разбираме под Американска Революция? Имаме ли предвид Американската война? Революцията е осъществена преди началото на войната. Революцията е в умовете и сърцата на хората, промяна в религиозните им чувства за техните задължения и отговорности.“
Ключовата дума тук е „религиозни“. В анализа на Адамс той казва, че проповедта, произнесена от преподобния Джонатан Мейхю на 30 януари 1750 г., е „прочетена от всички“ и е от решаващо значение за довеждането до революцията. Вие няма да чуете тоталитарните понятия държава, нация, национално самосъзнание, а напротив – вяра и свобода. В тази проповед Мейхю твърди, че има по-висш закон от законите на всяко правителство. Според него хората са длъжни да се подчиняват на законите на своето правителство само когато те са в съгласие с Висшия закон. Всъщност, той твърди, че ако правителството нарушава Висшия закон, „ние сме длъжни да отхвърлим нашата вярност“ и „да се съпротивляваме“.
А преплитането на личната свобода и фанатичната вяра в по-късния етап на развитието на Америка е най-красноречиво охарактеризирана в „Богатството“. Това е статия, написана от Андрю Карнеги през юни 1889 г., в която се описва отговорността да бъдем човеколюбиви от страна на новата благородническа класа новобогаташи в САЩ, публикувана в North American Review. По-късно статията е публикувана със заглавието „Евангелието на богатството“ в Pall Mall Gazette. Карнеги предлага, че най-добрият начин за справяне с новия феномен на драстично социално неравенството е богатите да използват излишните си средства по отговорен и внимателен начин подобно на концепцията за noblesse oblige (израз от времето, когато френският (по-точно англо-нормандският) е бил езикът на английската аристокрация, и английския език запазва значението, че благородството надхвърля обикновените привилегии и изисква от хората с такъв статут да приемат социални отговорности и те самите да се грижат за обществото и хората, а не да разчитат на държавата.).
Новите БългариДа, ние създадохме едно второ елитно поколение на прехода, което трябваше да замени старата червена аристокрация, въздигнала се от оборите и нивите на селата. На пръв поглед изглеждащо различно, на пръв поглед модерно, фасадно образовано, с много дипломи и успехи. Поколение, което трябваше да ни донесе промяната, а в същността си е празно и лишено от елементарни човешки ориентири. У нас се получи някакъв хибрид, като „розовите домати“ и „българското сирене и кисело мляко“, докарали на външен вид белезите, но вкусово напълно объркани. Това което имаме днес е едно загубено поколение, създадено в оранжерии и бъкано с антибиотици, но с дефицит на имунитет и каквото и да е разбиране за свобода и вяра. С поглед отправен уж на запад, но с хитри движения на изток, на север, на горе и на долу.Ако в новият свят, в който бяхме попаднали хората с векове възприемаха парите като лична свобода и възможност за самореализация и духовно израстване на индивида, за нас те бяха просто селски тарикатлък.
В нашият свят на прехода, ние просто префасонирахме държавата, за да съхраним един преоблечен елит сраснал се с нея. Нашият свят на прехода бе тъжен и носталгичен, един свят издигнал в икона една пост утопична гротеска на дядо Добри, бедняка който дари спестените си пари от просия. Защото в комунизма, парите се даваха, не се печелеха и те се даваха на тези, превили глава смирено, а както се даваха така и можеха да се вземат. Един събирателен образ на милионите обикновени наивници на прехода, наивниците някога вярващи, че ще дойде светлото бъдеще.
Гротеска наподобяваща масовото събиране на пластмасови капачки, за да купуваме кувьози на здравната ни система, същата тази проядена от невиждана никъде на друго място в света корупция, която крадеше от данъците на събиращите капачки. Затова и народът, човекът трябваше да бъде много малък без идентичност, беден, беззъб към властта и смачкан като парцаливия глуповат дядо Добри. А това е циничният отговор защо ние нямаме побългарената легенда за Робин Худ, който можеше да вдъхнови някое от супер интелигентните ни млади надежди извършили едно от най-големите финансови престъпления в историята на човечеството, да открадне тези 100 милиарда и да ги даде за справяне с бедността например или за създаване не на наркотици а на животоспасяващи лекарства, или да започне да строи училища и университети на световно ниво, обучаващи нашите деца безплатно…
(Между другото така или иначе заговорихме за възпитание и обучение, някой да си спомня какво стана с 200-те милиона похарчени държавни пари за катедрата в Софийският Университет по Изкуствен Интелект, която трябваше да превърне СУ университета в MIT 2.0? В Софийската инвестиция, която бе подкрепена от едни от най- светлите ни млади умове, сред които лице бе и професор в Швейцария от най- партизанското пазарджишко село Лесичово, работил даже за IBM. С парите не бе предвидено да се строи нещо, не бяха предвидени за някакви супер компютри или high tech лаборатории за студенти, това бяха парите само за създаване на учебната програма и наемане на професори. Само за справка в Индия за 100 милиона построиха от голо поле чисто нов университет, който влезна в Топ 500.)
В Заключение
Това, което NEXO, както и другите понци – схеми сътворени от поколенията на прехода в България демонстрират, че ние като общество имаме капацитет да родим мощни финансови структури, но крайно престъпни в своята същност с липсата на какъвто и да е социален елемент. А в контекста на Българският опит, смело може да се твърди, че най-уязвимите групи на българското общество са обект на многобройни престъпни деяния с финансов характер.
Използвайки социалната наука, ние можем да отговорим какво е разбирането на дефиницията закон в едно общество, както и да разберем защо в дадена общност се формират специфични престъпни групи. Например, класическото криминално право лежи на позитивистичното и формалистично разбиране на закона. Концепции като акт, подбуда, мотив, причина се базират на идеята, че са логически свързани и различни категории престъпление могат да бъдат утвърдени. Алтернативен тип поглед върху Наказателното Право ни позволява по-добре да критикуваме или подкрепяме различни закони, да определяме кога регулациите служат на тяхното първоначално предназначение. Също така създава възможност за открито дебатиране на някои морални аспекти на тези предназначения, като доколко мъдро те служат на обществото ни. А социалните науки, правилно използвани, могат да бъдат много важен източник за криминалния закон. Чрез анализа на определени соц-икономически фактори те могат да осигурят по-добра приложимост на Наказателното Право. Съвременната наказателна кодификация от своя страна разглежда идеята за законност като основополагащ елемент в криминалното право – The common law and the modern law – свързвайки развитието на престъпната мисъл чрез вредата, нанесена от деянието като се дава база за формиране на съвременното понятие за отговорност и наказание.
Организирана Престъпна Група, по принцип, може да изпълнява социални функции и да бъде компенсаторен елемент на държавата, когато държавата липсва. Също така, както историята доказва, организирана престъпна група, може да еволюира в доста успешна държава. Когато криминалната структура имат социален ефект и роля, а не присъстват само индивидуални цели и подбуди, ние можем да разглеждаме криминалните деяния (планиране, извършване и последици) в доста по широк аспект. Ние трябва да имаме също предвид историята на криминализацията, индивидуалните подбуди и обществото в историческа перспектива.
(Българската бивша полицайка Симона, уволнена заради българския гангстер Семерджиев, заради когото загинаха две момичета по време на катастрофа. Той е син на известен бизнесмен, внук на БКП величието ген. Семерджиев, който е вицепрезидент на България в периода 1990-1992 година, роден на 21 май 1924-а година в село Лъждене. Семерджиев е участвал в съпротивителното движение по време на Втората световна война, бил е командир на Партизанската бригада „Чепинец“. Бил е дългогодишен началник на Генералния щаб на Българската народна армия – от 1962-а, та чак до 1989-а година. Въпреки че по външните белези – татуировки, прилича изключително много на руски мафиот, дори и фактът, че е внук на комунистическо величие, генерал, държавник, прави каквито и да е други прилики оксиморон.)
Организираната Престъпност в контекста на България представлява уникален модел с изключителни прилики, но и големи разлики с моделите в Путинова Русия. Като в никакъв случай не трябва да се разглежда задълбочено като криминално явление, а като изключително уникален само за България – Комунизъм 2.0. Като трябва задължително да се разглежда в исторически контекст и да се взима изключително сериозно развитието на тоталитарното образувание, наречено Държава.
Автор: Илиян Кузманов
