Оказа се, че България никак не е евтина за мигрантите. Миналата година нидерландският премиер Марк Рюте поиска Европейската комисия да се увери, че българската граница не може да бъде премината срещу 50 евро. Оказа се обаче, че сумата е доста по-висока – средно около 3000 евро, а в определени случаи – и до 10 000 евро.
В понеделник вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че е стартирала мащабна акция срещу незаконната миграция и че службите вече са разкрили няколко каналджийски групи.
Във вторник говорителят на главния прокурор Сийка Милева оповести конкретни данни от въпросната акция. Тя посочи, че има мигрантите, които плащали и 10 000 евро за незаконно прекарване през България. Стандартната цена за “транспорт” до Сърбия е била между 2000 и 3000 евро, но трафикантите са предлагали и т. нар. ВИП услуги на малки групи – от по петима-шестима души – като в тези случаи се плащало тройно и четворно.
Схемата е класическа –
във всяка държава има организатор, който разполага с мрежа от хора.
У нас основният организатор е имал под себе си отговорници за транспортирането и престоя на мигрантите. След като пристигнат в страната и престоят няколко дни, тогава започва транспортирането им до границата със Сърбия, където ги поемат сръбските организатори на канала.
Темата за каналджийството стана особено актуална, след като през декември България не бе приета в Шенгенското пространство. От 2011 г. насам Нидерландия, подкрепена и от други държави членки на ЕС, се противопоставя на членството на страната ни. Хага настоява да се вземат предвид резултатите от Механизма за сътрудничество и проверка, по силата на който от 2007 г. Европейската комисия наблюдава състоянието на българската съдебна реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. ЕК взе решение за спиране на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България през 2019 г., но
все още няма решение на Съвета на ЕС по този въпрос.
Мярката вече е заменена от Механизъм за върховенството на закона, по който се оценяват всички държави в блока.
Говорителят на прокуратурата обяви, че операциите за пресичане на нелегалната миграция ще продължат с пълна сила, но призна, че за да бъде постигнат успех трябва да се направят изменения на законодателството.
„Няколко пъти МВР и ние като прокурори сме изразявали становище, че предвидените наказания за каналджиите са изключително ниски. Повечето от присъдите са условни. Затова ние се обръщаме с молба към законодателя за по-бърза промяна в законодателството, тъй като присъдите трябва да отговарят на обществените очаквания за справедливост“, заяви Сийка Милева.
В крайна сметка за това настояваше и Марк Рюте, само сумата беше сбъркал. Макар късно, хубаво е, че институциите са се заели с проблема, който петни имиджа на страната ни от години.
Новото е, че България ще участва в акции съвместно с Гърция и Турция, като гръцкият премиер Мицотакис обеща лична подкрепа. София и Атина се споразумяха
да поискат пари от Брюксел за пресичане на каналите
и подобряване на условията по границите.
Преди седмица пък на среща в Анкара главният прокурор Иван Гешев и Мехмет Акарджа, председател на Върховния съд на Турция, и турския главен прокурор Бекир Шахин, се договориха за сътрудничество по граничните въпроси.
По данни на граничната агенция „Фронтекс“ броят на нелегалните мигранти, които пристигат в Европа, се е увеличил с две трети през последната година – за първите десет месеца от 2022 г. са регистрирани над 275 500 незаконни пресичания, което е ръст от 73% на годишна база и най-високото регистрирано ниво от 2016 г. насам.
Агенцията отбелязва, че Балканският маршрут е най-активен, защото броят на нелегалните мигранти по него се е увеличил значително. “Фронтекс” е изпратила 500 свои служители да помагат за охраната на границите на Балканите, а 135 от тях са в България.
Като се има предвид огромния брой мигранти и парите, които те са готови да платят, каналджийството се оказва проспериращ бизнес.
Никой не се ангажира да предположи колко точно са спечелили босовете на тези престъпни мрежи.
Този бизнес обаче може да бъде разбит по два начина. Първият е с адекватно законодателство, защото е факт, че едва около 5% от разследванията за трафик на мигранти у нас завършват с ефективна присъда, а половината от досъдебните производства приключват с глоби. Вторият е още по-активно сътрудничество със съседните държави. А ако Брюксел отпусне адекватно финансиране още по-добре. Защото отговорността не е само на България.
Източник: „Банкеръ“