Производствени, логистични проблеми, липсата на внос и неправилната употреба генерира недостига на лекарства у нас, твърдят от асоциацията за паралелна търговия с лекарства.
Оттам са категорични, че е неоправдан опитът да се променя Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, тъй като недостигът е извън обхвата на Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Мотивът за промени в закона може да е свързан с удовлетворят отдавнашни лобистки интереси срещу паралелната дистрибуция и свободното движение в европейския съюз, твърдят от Асоциацията.
Недостигът на лекарства в момента не се дължи на паралелен износ, а на висока заболеваемост, свръхпотребление и изкривяванията в лекарствената употреба у нас. За да се компенсира недостатъчния внос на антибиотици и инхалаторни продукти за деца следва да се насърчи паралелната дистрибуция, а не да се ограничава. И в момента доставките на аугментин и вентолин солуцио у нас са и благодарение на паралелен внос. С промяната в алгоритъма на СЕСПА нито ще се осигурят повече суспензии, нито ще се решат проблемите на лекарствоснабдяването.
„Бихме искали да апелираме за прецизност на фактите, а именно, че СЕСПА наблюдава около 4000 лекарства от Позитивния лекарствен списък от началото на функционирането си, а недостигът в момента не засяга нито едно от тях. А законовият праг от 65% е свързан с логистиката на процесите и прибързаната му промяна му би нарушила балансът в лекарствоснабдяването“, твърдят от Асоциацията за паралелен внос. В съобщението се посочва, че за да се реши проблемът е необходимо насърчаване на паралелния внос с промяна в Наредба 4.
В момента административните бариери пред паралелния внос са огромни. Законът определя 90 дни срок едно лекарство да получи разрешение за употреба от паралелен внос и 30 дни за да му бъде разрешена цена – тоест минимум 120 дни, за да стигне до пациента. На практика обаче може да отнеме 10 – 12 месеца поради тромави и недалновидни процедури.
Данните за изтегляне на лекарства от пазара у нас са тревожни. 2000 са дерегистрираните лекарства в периода 2014 – 2020. Според годишния доклад на ИАЛ през 2020 г. по желание на притежателите на разрешения за употреба са прекратени 268 разрешения за употреба на лекарствени продукти.
Източник: „ТРУД“