Подобно на много дела и корпоративни скандали и казусът с Nexo ще приключи доста тихо и най-вероятно след години и може би дори със съдебно решение в друга държава. Заради нагнетеното политическо напрежение от разкритите факти за дарения и връзки с едни от най-претенциозните политически сили, твърдящи, че ще са нетърпими и безкомпромисни именно към корупцията („Демократична България“ и „Продължаваме промяната“), човек се нуждае от ориентир и критерии как да оценява станалото. Не за друго, а защото избори може да има още през март, а мътилката от Nexo едва ли ще се е вдигнала.
Fake it till you make it
Изминалото десетилетие на евтини и лесни пари позволи на предприемаческият дух и теориите за предприемачество да изживеят истински бум. Хора създаваха компании, привличаха финансиране, забогатяваха, ако съумеят да изиграят добре картите си, дори и ако техните начинания се провалят.
За тази цел те трябваше да убеждават широка маса от хора – инвеститори, потенциални клиенти, че са обречени на успех. Много често нещата ставаха по смесен път. Няколко продажби, или няколко ранни поръчки за крайня продукт, платени при цена близка до себестойността, бяха достатъчни да убедят инвестиционни фондове, бизнес ангели и прочее субекти със свободни пари да инвестират.
В този ранен етап има два водещи принципа – proof of concept (да докажа, че концепцията е реалистична) и fake it till you make it (да вдъхвам увереност, че съм много напред в разработката) за да получа по-висока оценка от инвеститорите. Например – да взема повече пари, или просто срещу едни и същи пари да отстъпя не 50%, а 30% дял от бизнеса ми.
В случая с Nexo, основата на бизнес модела е криптовалута (coins – монети), за която не е известно къде се търгува на свободен пазар (независима криптоборса). Обръщането на реални пари в нея на входа, или конвертирането ѝ в реални пари на изхода от вложението в Nexo, са ставали по официален курс, чието определяне е условно и не е сигурно дали става в следствие на срещата между търсене и предлагане, или е повлияно от собствениците на компанията.
От startup към fintech
Критичен за Nexo се оказва преходът на компанията от startup (страртираща компания за технологични решения) в технологизиран доставчик на финансови услуги – fintech.
Това е граничен момент, в който предприемачите не взимат пари само от хора и организации, които са склонни да загубят в името на потенциалната печалба с придобиване на дял в един стартъп. Когато започнеш да предлагаш финансови услуги, ти вече имаш работа с непрофесионални инвеститори, които всяка развита държава защитава с регулации, съблюдавани и прилагани я от централната банка (Българска народна банка), я от небанков финансов регулатор, какъвто е Комисията за финансов надзор в България или Комисията за борсите и ценни книжа в САЩ.
Повечето финтех компании печелят от създаването на удобства за клиентите – обмен на валута при изгодни курсове, бързи преводи при ниски такси, улеснения при други видове стандартни и масово осъществявани сделки. Някои компании навлизат и на кредитния пазар – като предлагат заеми, или лизинг услуги. Общото е, че в нито един момент не ползват парите на клиентите си за собствен бизнес. Ако ще превеждат пари превеждат ги веднага. Ако някой не с ги изтегли, негов проблем. Те не ги инвестират, или отдават като заеми, нито ги олихвяват. Кредитните и лизингови финтех компании също отдават собствен ресурс. Всички фирми, ограничаващи палитрата на услугите си в тези граници, получават лицензи за финансови институции.
Ако започнат да взимат пари от клиентите си, за да ги отпускат като заеми, това вече става влогонабиране и е банкова дейност, за която се иска лицензиране като банка. А такива лицензи в европейския съюз и в САЩ се изкарват изключително трудно. За справка, в последните 23 години в България лиценз е получавала може би само една единствена банка. Но пък веднъж получила лиценз в една страна от ЕС, то банката, или финансовата ниституция може да предлага услугите си навсякъде в единния пазар.
Центрофугата на проблемите
Не е ясен пълният набор от лицензи и в кои юрисдикции е притежавала групата от компании Nexo. Ясно е, че има лондонски офис, че има дейности на различни места по света. Стигнали са и до САЩ, където срещу тях има разследвания.
Заради факта, че е предоставяла услуга по набиране на средства, които да се връщат с доходност, може да се смята, че ако не чиста банкова дейност, то компанията е осъществявала бизнес на ръба на банковата дейност.
Отказът да развива активно дейност по привличане на средства в България, макар че основателите ѝ са българи, говори, че те не са искали за бизнеса им да се говори от уста на уста в България, където основателите живеят и където могат да бъдат задържани. Вместо това, предлагайки услугите си навсякъде по света, с представителен офис регистриран в Лондон и технологично звено в източноевропейска дъжрава Nexo спокойно се вмества в представите за класически стартъп който оптимизира разходите си на Изток и разраства приходната си база с клиенти от богатия Запад. И ако са пирамида – докато критична маса от хора не започнат да плачат от причинените загуби. Ако не са имат шанс дълго време да останат под радара на регулаторите, да финансират разработката на продукти и да преминате от Fake (имитация и внушение) към Make (реален продукт и услуга).
Най-вероятната причина за избухването на скандала от миналата седмица е, че прокуратурата действа по сигнал от службите в партньорска държава. Твърдение за поискано съдействие от чужди партньорски служби направиха на своята пресконференция от прокуратурата. В същото време е известно, че властите в САЩ са особено чувствителни, когато някой опитва да набира пари от финансовата им система. Още по-чуствителен въпросът става, ако измъкването на пари стига до непрофесионални инвеститори, които се предполага, че нямат образованието и инструментариума да оценяват инвестиции и да се пазят от пирамиди.
Обяснението, че родната прокуратура удря „умна и красива“ фирма, дарявала пари на партиите на промяната, вършила всичко по правилата, не е изключено, но трудно придобива тежестта на основно допускане.
Фактът, че близо 90% от всички дарения за кампанията на ДБ са постъпили от служители в Nexo, дарили по 20 000 лв., какот и фактът, че са го направили в един и същи ден, както и че някои от тях за втори път даряват по 20 000 лв., след като са го правили и за предишни избори, няка как да не даде повод за съмнение, че компанията подкрепя политическа сила в замяна на нещо, което да получи, ако партията стигне до властта. Но го прави през служители. Пък нека е законно. Пак не хубаво.
Обяснението на депутата от ДБ Иво Мирчев, че ДБ преди всички избори търси подкрепа от технологичния сектор при положение, че за два вота са получили подкрепа от служители, а не от фирми, и то от служители на само една фирма, си е чисто изсулване.
Това обаче препраща към единственото сигурно в казуса. Ако дотук статията целеше да представи инструментариум как да оценяваме случилото се с Nexo следващите редове касаят безспорни неща.
Асен Василев се е срещал с представители на финтех и стартъп сектора и е обмисляно как на такива компании да се даде достъп до технологичната инфраструктура, правеща възможни електронинте и картови разплащания в България – БОРИКА.
Той потвърждава, че е разгоарял с криптокомпании да им се позволи да издават банкови карти и с тях да правят разплащания в системата на БОРИКА, като в същото време предлагат и услугата си по възможно превалутиране на парите в тези карти от криптовалути в класически пари и обратно. „Ако приемем, че биткойн и криптопространството е новата златна треска ние да подсигурим кирките и лопатите“, обяснява министъра в гостуването си за един от многото подкастове, посветени на криптовалутите.
Андрей Гюров – председателят на парламентарната група на ПП в предишния парламент и кандидат за управител на БНБ посочи улесняването на присъединяването на такива компании към БОРИКА като свой трети приоритет в централната банка, ако стане неин управител.
Случаят Nexo не трябва да се разглежда изолирано, а като част от дълга поредица взаимодйствия на партиите на промяната с частния сектор. Заводът за електромобили край Ловеч, меморандумът с „Джемкорп“, добавянето на криптостартъпи към платежната нифраструктура на БОРИКА се оказват коьорфишеци, с които „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ симулираха успехи в привличането на чеждестранни инвестиции.
На човек му се приисква да става въпрос за корупция, защото в противен случай ще са налице наивност и некомпетентност, които са далеч по-опасни. Представете си такива наивници да преговарят за план за възстановяване. Да въвеждат еврото. Да приемат бюджети и да водят дългова политика.
Източник: Glasove.com