Нека ви задам една загадка, на която мнозинството от човечеството не може да даде просто и ясно обяснение: знаете ли каква е разликата между споделянето и вербалната диария?
Ще ви дам и един жокер – принц Хари има ключова роля при разграничаването.
Ако сега сте предположили, че това е поредният заобиколен начин, с който пак да обсъждаме нещо, което грам не ви влиза в работата – прави сте. Но само отчасти.
С разделянето на обикновения разговор между близки хора и вербалната диария (което в английския си социален вид се нарича още прекалено споделяне, или oversharing) няма само мислено да хвърлим мрежа между себе си досадното съдържание в интернет.
Повече от това е.
Изясняването на понятията е първата крачка, която би могла да спре кощунството над личното пространство, приемащо се едва ли не като геройска постъпка.
Принц Хари и неговият медиен поход от журналист на журналист покрай промотирането на мемоара му Spare са само поводът.
В една хиперболизирана среда и форма джинджър принцът, доскоро махал свенливо на покрива в Бъкингамския дворец, експлоатира култура, която залегна като фундамент в съвремието ни – да разказваш за проблемите си пред непознати е страшно добра идея, защото помагаш и на себе си, и на другите.
Вероятно вече сте подучили за какво става дума в книгата на Хари – бой, клетви и задкулисни интриги. Нищо, което да не сте виждали на Женския пазар в София. Или в парламента.
Специалното при казаното от Хари обаче е, че той ни отваря врата към място, което по презумпция е затворено за туристи – с живущите там, транзитно преминаващите и цялото мръсно бельо, което тези хора носят след себе си.
С претенцията, че принц Хари ни споделя, наяве излязоха интимни разговори, фрази, извадени от контекста, догадки, като ние сме само зрители на цялото шоу.
И тук лъсва разликата между логореята на принца и нормалната човешка комуникация – нашата роля в разговора.
Публиката на Хари не го познава отблизо, не познава баща му, съпругата му или който и да е от обкръжението. За зрителя тези хора са като герои от риалити шоу. Може да има някакви естествени симпатии и несимпатии по своите критерии, но не и лична връзка с тях. Няма искрени чувства, няма вложен емоционален капитал. Целият спектакъл е като на филм, като на игра.
Реакциите след нея обаче са за сметката на Хари.
Както и на всеки друг, готов да изпее майчиното си мляко пред куп непознати, понеже по някаква причина не вижда нюансите в отношенията – приятели, семейство, познати и непознати. Не знае какво да разказва на всеослушание и какво да запази за себе си.
Държи се като в разграден двор, няма бариери и не осъзнава, че в по-общ план губи автентичността си, тъй като е пуснал прекалено много хора в личното си пространство и е започнал механично да се съобразява с техните коментари.
Доказано е, че човешкото поведение се променя в секундата, когато се усети наблюдавано. Така работи механизмът за анти-самота в мозъците ни. Разберем ли, че чуждите очи ни следят, инстинктивно променяме маниерите си, защото дълбоко в себе си всички искаме да сме харесвани и разбрани.
Тоест, не се държим автентично пред голяма публика и смачкваме индивидуалността си в желанието да се впишем сред тълпата.
Затова е изключително важно да имаме здрави лични граници, отвъд които да допускаме само определени лица. Както и лични граници, зад които да не допускаме никого. От огромно значение е, за да съхраним природните си вкусове, предпочитания и интереси, които широката тълпа би отхвърлила.
А сега си представете, че трябваше да отговаряте на очакванията не само на своя хабитат от хора, но и на целия свят. Колко смятате ще е процентът на индивидуалност в човек, който непрекъснато се оглежда през рамо, понеже е убеден, че някой някъде го обсъжда?
По мое мнение подобна фигура отдавна е забравила къде са личните ѝ граници и за какво е уместно да се говори.
Отделно от това, до колко може да сме сигурни, че отписалия се от кралските си ангажименти принц е искрен, а не се опитва (не)волно да посрещне очакванията, които аудиторията има към него?
Бърз въпрос за тези, които са слушали интервютата му – направи ли ви впечатление, че в историите на Хари той и съпругата му Меган Маркъл винаги са хрисими, отстъпващи, разбиращи… чисти като момина сълза хора, които са попаднали в дворец на зли езици и съзаклятие срещу половината афроамериканска кръв във вените на Меган?
Никой не е толкова перфектен, Хари!
Но е нормално да се вижда като добрия герой на собствената си история. Всички го правим, когато говорим публично за себе си – изкарваме се по-благородни, отколкото всъщност сме.
С настояването да насочва прожекторите към личния си живот той обаче не си прави услуга. Нали твърди, че е тормозен от медиите, защо му е да влиза във водовъртеж, където дава още храна за клюки, така че тормозът да продължи?
Нека не се лъжем. Единственото, което принц Хари може да продаде на този етап от живота си, са тайните на семейството му. И изглежда, че на драго сърце е готов да монетизира това, което знае.
Урокът в случая не е за него, а за тези, които го гледат отстрани, утре решат да напишат мини версия на Spare за себе си във Facebook например.
Ако ви налегне тази нужда, спомнете си колко от „споделените“ истории на принц Хари (или която и да е друга знаменитост) ви помогнаха в живота, и едва тогава започнете с подаряването на личното си пространство.
Автор: Антония Руменова
Източник: webcafe.bg