И „Титаник“, и Ноевият ковчег ще докарат българските политици все до нови избориСлед връщането на нерелизирания втори мандат българската политическа класа изпадна в амок. В пореден пристъп на перманентна агресивност, безумие, лудост и умопомрачение политическите лидери показаха абсолютната неадекватност да формулират работещи решения за излизане от политическата криза, чието задълбочаване вече подкопава устоите на парламентарната демокрация в България и на функционирането на държавата.
Посланията, с които заляха медиите в последните 24 часа, са взаимно изключващи се. Партийните „главатари“, по определението на акад. Денков, заеха позиции, сякаш им предстоят не политически действия по намирането на компромис, а гладиаторска битка, в която противникът публично трябва да бъде разкъсан под възторжените крясъци на озверялата публика, която неистово сочи палец надолу.
Първо, президентът Радев, който беше критикуван, че не създава условия партиите да намерят път за компромис в името на държавата, покани на закрита среща „Промяната“ с тази цел. Поиска да разбере какво мислят те за предложението на Христо Иванов ГЕРБ и ПП да се договорят за нов кабинет. Това бе натрапчиво обяснено пред медиите, но изкристализира завера – Радев пробва да сгоди „изчегъртани“ и „изчегъртващи“, „мафия“ и „борците с мафията“. В този миг, не знам дали се осмисли, но президентът захвърли на бунището ореола на прочутия му юмрук, издигнат с призива: „Мафията, вън!“, който в следващите две години обърна с хастара навън българската политика.
„Договорка“ е мръсна дума
После, след срещата при президента неуспелият кандидат за премиер на ПП акад. Николай Денков обяви на площада, че „договорка“ е мръсна дума, която в тяхната партия не се ползва, понеже те, от ПП, въвеждат „нови правила“ в живота, в които няма договорка, но пък има нарушение на Конституцията и газене на законите като градинска леха.
„Дали ще седнат главатарите на масата или ще започнем да обсъждаме политиките и след това кой да ги изпълни, това зависи от мандатоносителя“, обяви Денков с тон, абсолютно противоречащ на манталитета както на човек на науката, така и на политик от висок ранг, какъвто академичната му титла изисква.
От думите му стана ясно, че подходите на БСП, „Български възход“ и „Демократична България“ са напълно различни (нищо, че две от партиите бяха коалиционни партньори до вчера), а личното му тълкуване показвало, че „голяма част партиите в парламента не са готови да водят дискусии за това – кое е полезно за България“- разбира се, според възгледите на ПП.
Христо Иванов се обърка – ПП и ГЕРБ да се разберат, ама те не искат
Кашата бе забъркана от посочения в неделя от Борисов като бъдещ „министър-председател“ Христо Иванов, който отправи призив за общи действия между ПП и ГЕРБ с оглед на съставяне на правителство. (Борисов го хързулна, ама Иванов не го разбра.) В бленуването си да се види като мандатоносител съпредседателят на ДБ даде да се разбере, че с „голяма отговорност“ би акуширал на такова правителство, ако не му се месят кой да е министър и го оставят да проведе докрай съдебната реформа, разбирай – главата на Гешев да се затъркаля по стълбите на Съдебната палата, и конституционна такава, която да изгони „руското влияние от Бълария“.
Призивът му предизвика объркване и изненада както в „Продължаваме промяната“, така и в самата коалиция „Демократична България“.
От ПП го приеха като горещ картоф, който не са готови да поемат и затова побързаха да се оправдаят, че не са съгласували с ДБ позиция за посредничество между тях и ГЕРБ: „Оздачени сме от това предложение“. Партията има изпълнителен съвет във вторник, на който ще обсъди ситуацията и едва тогава ще има официално становище.“
Патньорите на ДБ – ДСБ коментираха, че допускат теоретична възможност в случай, че третият мандат отиде при ДБ– да предложат правителство на ДБ и ПП, което обаче ГЕРБ само да подкрепи. Оттам определиха като „научна фантастика“ възможността партията на Борисов официално да участва в такова правителство… Значи, неофициално може. Демек задкулисно! Ама, нали се борим срещу задкулисието!?!
Десислава Атанасова свали градуса: Подкрепа даром никому!
От Русе веднага дойде освестяването.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова заяви, че „Демократична България“ няма да получи от ГЕРБ подкрепа за кабинет, който би включил лица от „Продължаваме промяната“.
„Подкрепа даром не даваме! И ДБ да направят ясна оценка за всичко, което се случи при управлението на „Продължаваме Промяната“ – да дадат оценка за всички корупционни скандали. Чак тогава можем да водим разговори с тях“, каза Атанасова и занули щенията на Христо Иванов за разбирателство между ПП и ГЕРБ.
От думите на Атанасова се разбра още, че ГЕРБ няма да подкрепи и мандат на БСП и „Възраждане“, а по отношение на ДПС и „Български възход“, с които имали „допирни точки“, ръководството на ГЕРБ ще вземе решението си след като евентуално мандатът бъде връчен на една от двете партии.
От което стана ясно че, дори мисълта за коалиция между ДПС, ГЕРБ, ПП е взрив, който минира пътя на партиите една към друга. Е, как да стане тогава правителство!
„Промяната“ – тотална щета за държавата
Неуспешният втори мандат показа, че „Продължаваме промяната“ са в тотална и дълбока изолация и никой не иска да подкрепи кабинет, в който министри могат да бъдат отново Кирил Петков и Асен Василев. А сега да ги калесват за третия мандат, воглаве с гербери – няма как да стане!
Признанието на президента Радев, че Кирил и Асен са една шарлатания, която трябва да надживеем, директно ги праща на политическото бунище, камо ли някой отново да поиска да им даде власт в ръцете.
Острото заклеймяване на ГЕРБ се обърна срещу харвардците. На ПП лепна като гербова марка обвинението, че провалиха държавата само за седем месеца управление, както навремето на Костовото управление се лепна определението „корупция“. Затова Десислава Атанасова си позволява с остър тон да им държи сметка. И Петков/Василев тепърва ще научават какво значи това, още повече след разкритията за аферата „Джемкорп“, за националното предателство в енергетиката, за шуробаджанащината, за злоупотребата с власт и корупцията. Защото щетите от погрома, който „братството на почтените“ извърши върху българската държавност, дълго време ще тегнат върху нейното бъдещо развитие и няма как другите политици да не отчитат това. Тепърва има да си отговаряме на въпросите кой, защо и как допусна този позор в българската политика, а не да му отваряме нови писти да се вихри във властта.
Ошашавен Христо Иванов отказва да скове нов Ноев ковчег, иска да се качи на „Титаник“
Малко след като Атанасова размаха пръст на ПП, се появи пост на Христо Иванов във Фейсбук, който хвърли партиите в предбиблейското пространство. „Не предлагам нов Ноев ковчег! Коалиция ГЕРБ, ДПС, БСП и БВ ще е война с бъдещето на България“, отсече комунистическият наследник Бойкикев с комсомолския плам на носител на бъдещето на България.
И обясни, че „Формулата „Вежди Рашидов“ не съдържа в себе си никаква гаранция, че страната ще върви напред. Тя ще бъде задълбочаване на блатото“. Само че, формулата „Вежди“ спаси 48-ото Народно събрание, иначе всички щяха да се удавят в блатото на собствената си омраза и непоносимост. А друга гаранция, никой не даде.
„Демократът“ Иванов ни осветли още, че „компромиси могат да се правят по отношение на емоции и лични вендети, но компромиси не могат да се правят по същество“ – каквото и да значи това, аз не разбрах. Защото малко по-надолу в поста му четем: „Участваме с пълното съзнание, че сега е най-добрият момент да се опитаме да постигнем някаква договорка за мини преход“.
Значи, хем не може компромиси, хем може договорки с „пълно съзнание“, което всъщност означава компромиси „с пълно съзнание“. Отдавна се знае, че на Христо Иванов не винаги се разбира какво точно иска да каже, защото в главата му е тотална каша от объркани понятия и стаено недоволство от нереализирани действия по отношение на главния прокурор.
Хем заявява, че не иска да покаже „необходимата доза лицемерна загриженост„, хем твърди, че „точно сега трябва да има правителство в България“. Което си е чисто лицемерие, като се има предвид, че партиите не правят нищо реално, за да се случи правителство. Просто вдигат пушилка около себе си, за да може утре, като се изправят пред гневния избирател, да хвърлят другиму вината за катастрофата на държавата.
„Истината е, че в последно време всички политици са заобиколени от политическа риторика, която е почти шизофренична. От една страната всички искат да има правителство, но никой не иска да говори“, прозря Кирил Петков и допълни: „Много е малка вероятността да има правителство с третия мандат“.
Е, с такива политици – такъв ще е резултатът на българската политика, за зла участ на българския народ.
И накрая дойде просветлението. Според Христо Иванов навремето „вдъхновените импровизатори са построили Ноевия ковчег“ и той не иска да е съвременният техен последовател. Иска да е като „опитните инженери, които са построили „Титаник“. Пак не го разбрах този Христо Иванов! „Титаник“ потъна, а старозаветният патриарх, избран от Бога, спаси човечеството и животинския свят от настъпилия на земята тотален разврат. И, както сочи легендата, след потопа настъпва нов живот, символ на което е появата на небесната дъга.
Истината е, че днес в българската политика е настанал тотален разврат, почти в библейски размери, в който няма принципи, няма идеали, има цинизъм и лицемерие. Има бясна арогантност, въпиюща посредственост, неграмотност и некомпетентност, граничещи с откровена глупост, връхлетели в обществените отношения със спускането на парашутистите-харвардци.
И нито един от българските политици не осъзнава, че и в Европа, и в целия свят, вече никой не управлява сам, а в големи и сложни коалиции. А за тях се изисква сериозна подготовка, устойчивост на характерите, мъдрост, визионерство, политическа и коалиционна култура.
Българските политици са оперирани от тези качества. И действат абсолютно безотговорно по отношение на държава и народ в този момент.И дали ще се качат на „Титаник“ или на ковчега на Ной – съдбата им ще бъде една и съща …
В рамките на 7 дни президентът Радев трябва да реши на коя парламентарна група да даде третия мандат. Няма никакво значение!
Която и партия да избере президентът за получател на третия мандат, процедурата ще е формална и без очаквания да доведе до шансове за правителство.
Изборът на Радев няма да донесе до позитивни национални последици, защото ще е удар в празното пространство, но ще бъде използван за вътрешнопартийни боричкания. И за тази ситуация той също носи ВИНА.
Който и лидер да получи папката за третия мандат, ще се окичи със „славата“ на политика, довел страната до петите за две години предсрочни избори. И за него, и за политическата му сила това ще е траен негатив.
Така че, дали ще се качат на Ноев ковчег или на „Титаник“, българските политици ще доплуват не до спасителния бряг, а до нови избори, които ще бъдат още по-катастрофални за тях.
А след тях на българския политически небосклон няма да изгрее небесната дъга.
Уви!
