За около две-три седмици престанах да си причинявам „големите“ български ТВ- и радиостанции. Просто не можех повече, физически не можех на всеки час да гледам/слушам пропагандата на поредния руски агент, газпромски съюзник, ноторен лъжец, прононсиран крадец или на съответния „-лизатор“, свеждащ чужди мисли с месиански плам срещу някое и друго Порше.
Не знам дали някога са ви обгазявали с противотанкова димка, но точно това чувство си припомних в предколедната седмица. Запуших отворите на този медиен дим и изплувах към чистия въздух, в който битуват истински големите световни медии. В продължение на няколко седмици заживях в реалния свят и научих страшно много неща. Оня ден реших да се потопя обратно в тукашната отрова, за да видя какво се е случвало.
Истината вeче няма никакво значение
Видях – нищо. Пред погледа ми дефилираха все същите удивително грозни типажи, продължаващи да говорят удивително грозните си неща, страховито въртейки очи. Като се вгледах, обаче, видях и нещо ново: докато ме е нямало са вдигнали интензитета с още едно ниво нагоре. Истината вече няма абсолютно никакво значение и към нея не се реферира дори косвено; лъжите са откровени и оголени. Първите неща, които чух, бяха: не Газпром е спрял газа за България, а Кирил Петков; нито една стотинка на българския данъкоплатец не е отишъл за строежа на „Руски поток“; извън жълтите павета нямало хляб; нито един лев не бил откраднат от магистрала Хемус; служебното правителство било свалило цената на бензина. По-нататък разбрах, че в Пловдив ГЕРБ и БСП се готвят да подарят на почетния руски консул Гергов остатъците от Панаира, и че Националното радио продължава да черпи своите новини от ТАСС и РИА-Новости.
Там, някъде много далеч, в реалния свят, е имало триумфална реч на Зеленски пред двете камари на американския Конгрес, която реч сериозни хора сравняват с онази на Чърчил от края на 1941 година. Там, някъде много далеч, инфлацията пада заедно с цените на газа, а икономиките растат. Пак там, някъде си, всички спират всякакъв внос на руски газ и нефт.
Наистина рових, за да намеря в българските ТВ- и радио(точки) сериозни анализи на онези страни на ситуацията у нас, които разкриват, че все пак сме част от „там някъде“ и затова ставащото там се случва и тук. Имаме, например, 20 процента ръст на икономиката откак Борисов не е на власт. Нула коментар. Няма безработица. Нула коментар. Имаме най-бързия ръст на индустриално производство в ЕС. Нула коментар. Спада инфлацията и цената на газа. Нула коментар. Зеленски бил в Конгреса? Не – Путин и Шойгу били споделили мъдри мисли.
Все по-истеричен тон, токсично говорене
Българските медии решително са обърнали гръб на реалния свят и се опитват да го заместят с отровен двойник – както чрез подбора на „новините“ и политиците, така и чрез подбора на „-лизаторите“. Тонът става все по-истеричен, а говоренето – все по-токсично. Това е единен процес, една цялостна система от действия, която води нанякъде – има някаква собствена цел.
Цялостното запознаване с водещите български медии разкрива тази цел с лекота; все пак те са вече на такова примитивно, наистина троглодитско ниво, че не прикриват с никакви елегантности цялостното намерение. А то е следното: България да бъде максимално отдалечена от европейската цивилизация и от нейните организационни носители – ЕС и НАТО; България да бъде наново обвързана, в максимално възможната в настоящата ситуация степен, с руски субекти и интереси.
Оттласкването от НАТО и ЕС и влизането максимално надълбоко в орбитата на Кремъл е онова, с което се занимават политическите сили на стария ред: Румен Радев, служебното правителство, ГЕРБ, БСП, ДПС, „Възраждане“, „Български възход“, както и тяхната „-лизаторска“ клиентела. Медиите са впрегнати в това точно занимание, с цел постигане на точно неговите цели. Тъй като нито световната, нито дори българската ситуация позволяват реален успех на подобно начинание, говорът става все по-зъл, тембърът – все по-истеричен, а лъжите – все по-брутални.
Отровен медиен пушек
Ако не вярвате, направете си следния експеримент. Чуйте който и да е представител на стария ред или на „-лизаторите“ (мен в основните медии няма да ме видите, нито чуете). Задайте си наум следните въпроси: Онова, което този/тази говори, приближава ли ни или ни отдалечава от ЕС и НАТО? Онова, което този/тази говори, приближава ли ни или отдалечава от интересите на Владимир Путин? Можете да си направите и табличка, в която да нанасяте чавки в съответните квадратчета. Когато накрая теглите чертата, резултатът изобщо няма да е изненадващ.
След като толкова лесно разбрах какво става, не знам дали имам силите да продължа да вдишвам отровния пушек на „големите“ български медии. Най-вероятно ще се върна към световните, където поне може да се диша. Ще видим в близките дни.
Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле
