Двоен стандарт е да защитаваш Лена, а да забравяш на какво си се кефил, когато пееха депутатите Слави и Христо
Една песен на Слави Трифонов взриви цялата българска прогресивна общественост. Непрогресивната също. На барикадата застанаха депутати, журналистки, интелектуалци и дори обикновени гласоподаватели.
Песента е за бившия шеф на бившия кабинет на бившия премиер Кирил Петков – Лена Бориславова. Факт – просташка песен, при това на практика открадната от фолкпевицата Петра, която пееше въпросната “Хищна хиена” по време, когато част от депутатите са ходели прави под масата или направо са били още в столицата на Узбекистан.
Но сега откъм “правилната страна” на барикадата са същите, които преди 2 години и половина пееха по площадите на София, Берлин, Лондон и други световни столици с пълно гърло “А пред кабинетите ги чакат журналистките. Такива журналистки само да искате. Още не са я качили в джипа, а тя вече посяга и сваля му ципа.”
Интересно, че тогава, а и когато въпросните песен и клип излязоха, а по-късно дадоха и първото име на партията на Слави Трифонов, никой не се възмути.
Нещо повече – “умните и красивите” бяха възприели болшевишкия лозунг “Кто не с нами, тот против нас” (който всъщност е библейски – от Евангелието на Матей) и припознаха шоу партията за своя. Върхът на сладоледа са хвалбите на Кирил и Асен, пък и на придворните им как са направили правителство с 67 депутати, без да броят все пак Слави Трифонов и хората му, които сега тричат по всички телевизии и основно в социалните мрежи.
Същите само преди няколко месеца се клатеха одобрително на “Шефке, с тези очила как ме кефиш. При други обстоятелства…” на депутата Христо Петров, известен като Хазарта. На фона на реплики, изречени от съвсем конкретен председател на парламентарна група.
Същите, които преди години се радваха като малки деца на скечовете и песните на същия Слави Трифонов за Цецка Цачева, Искра Фидосова и други знайни и незнайни дами от политическата ни сцена. Всъщност можем да припомним и Надежда Михайлова на пилон. Да не говорим за гаврите му с един човек със специални физически потребности, както е хелзинкско-комитетният израз за инвалид.
Хазарта правел сатира, Слави бил долен чалгар.
Реално става въпрос само за интелектуалното ниво на публиката, а не на това на авторите.
Най-интересното е, че в защитата на депутата Христо се юрнаха колеги и колежки. Когато същият той изпя “Искам да ида в парламента! Иди – никога няма да имаш хемороиди“.
Да, скъпи колеги и колежки, става въпрос за всички нас. Не само на нас, журналистите. На всички. Без разлика на цвят на косата, на очите, на всякоя възраст, класа, пол, занятие…
Но депутатът Христо е от наш’те, а Слави вече не е. И трябва залягане в окопите, след което „Огън бий!”.
И за финал. От създаването на “24 часа” в спортния отдел не се е слушал нито Слави Трифонов, нито депутатът Христо. Въпрос на вкус, а не на политика.
*Народен израз, придобил гражданственост по време на творчеството на депутатите Х. П. и С. Т. Нарицателен за двоен стандарт.
Авторите са радетели на използването на книжовния език, но в случая това е най-подходящото заглавие с оглед на потенциално засегнати.
Автор: Георги Банов
Източник: „168 часа“