В предизборната въглищна мъглявина – полулистки схватки, скандали, дърпане на микрофони

Докато партиите се надвикват, европарите за трансформация чезнат и България остава на опашката в ЕС     Мине не мине време, в публичното пространство се вдига врява и пушилка, по-голяма от праха на тонове въглища, заради планираното спиране на въглищата в производството на електроенергия, пише Владислава Пеева в Mediapool.bg. Такъв е ангажимент е поет от всички страни членки на ЕС. България го е приемала безусловно в дискусиите на европейско ниво, но щом се стигне до българската вътрешнополитическа сцена, се разиграват полулистки схватки, скандали, дърпане на микрофони и прочие циркове. Те са дирижирани в последните месеци от ГЕРБ, но със страшна сила им се връзва „Продължаваме промяната“ (ПП), явно наясно, че това е част от предизборния наратив в очакване на предсрочния парламентарен вот през март.     Последно в четвъртък в парламента избухна скандал по повод внесено от „Продължаваме промяната“ проекторешение, което да задължи правителството да инициира срещи с Гърция и Румъния за възприемане на единен регионален подход на преговори с ЕК за адаптиране на целите на енергийния преход. Бившите управляващи също така искат да се разсрочат поетите от самите тях в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) ангажименти за намаляване по години на парниковите емисии от въглищните електроцентрали.     Игра на проекторешения Ден по-късно ГЕРБ предприе свой ход, след поредната кавга с ПП коя от двете партии е виновна за поемането на ангажимент за намаляване на въглеродните емисии, причинени от горенето на въглища. У нас това се обяснява априори като затваряне, а не като трансформация на ТЕЦ, за което ЕК отдавна е подготвила пари за България и тя трябва да изпълни елементарни условия, да ги вземе. Вместо това обаче станата трайно е зациклила в безсмислени спорове, докато времето и милиардите от ЕС изтичат. Партията на Бойко Борисов внесе в парламента свой отделен проект на решение, което да задължи Министерския съвет до края на януари 2023 г. да предложи на Брюксел предоговаряне на сегашните ангажименти относно въглищните централи, поети в ПВУ.     ГЕРБ правилно разчита на късата памет на медиите и обществото, както и на факта, че цялостната материя около зеления преход, поетапното извеждане на въглищата и конкретните срокове и ангажименти са по-специализирана тема и дори голяма част от политиците не са наясно с нея. От друга страна, всеки призив да се опълчим на ЕС и да не дадем „да ни вземат нещо“ – например да посегнат на въглищните ТЕЦ-ове, е в крак с патриотично-популистките тежнения на деня. Ето защо без да им мигне окото, пренебрегвайки какво е говорил Борисов като премиер през 2020 г. и какви ангажименти е поемало последното му правителство, сега ГЕРБ поведе битката за това българските ТЕЦ да може да работят без никакви ограничения до 2038 г.     Друго искане е да отпадне проектът за национален парк за съхранение на електроенергия в батерии и предвидените за него 1.6 млрд. лв. да отидат за финансиране на половината от цената на батериите, закупувани от физически и юридически лица. Настоява се също помощта за изграждане на 1.4 ГВ възобновяеми енергийни източници да отпадне и да отиде за мрежата високо напрежение на държавния „Електроенергиен системен оператор“, а парите за геотермална енергия да се използват за саниране на блокове. Предстои да се види какво ще е решението на парламента по предложенията на двете най-големи политически сили, но истината е, че отварянето за предоговаряне на плана за възстановяване, което юридически е възможно по всяко време, означава продължителни преговори с Брюксел, при това солидно подплатени с аргументи от страна на България.     Евентуалното предоговоряне със сигурност ще забави второто и третото плащане по плана за 2023 г. Става дума за общо 1.5 млрд. евро, които няма да влязат в българската икономика и да финансират трансформация, която далеч не се изчерпва с тази на въглищните региони. Чувствителни сектори като икономиката и здравеопазването у нас ще бъдат застрашени да не получат предвидените през тази година европейски средства за техните реформи, заради предизборните боричкания на ГЕРБ и ПП.     Изтичащите пари и време До края на 2022 г. България трябваше да заяви за плащане пред Брюксел 724 млн. евро по ПВУ. От заложените 46 мерки обаче са изпълнени едва 20, като десет от неизпълнените ангажименти са именно на енергийното министерство, става ясно от публичните данни. В същото време остават едва 175 дни, за да бъдат покрити други 46 цели, което ще позволи на ЕК да отпусне третото плащане от 748.7 млн. евро. Отваряне на плана за предоговаряне, което ще продължи с месеци, промяна на проекти и пренасочване на финансиране, означава корекция на поетите вече цели – нови графици, забавяне на изпълнението им и реална опасност тази година близо 1.5 млрд. лв. да не влязат изобщо в българския бюджет.     В суматохата на разменени политически обвинения, надвикване, дърпане на микрофони и размахване на документи, хората трудно могат да се ориентира коя партия е права и коя – не. Най- убедителен изглежда този, който се държи толкова безпардонно и толкова агресивно, че да измести вниманието на публиката от това, за което се говори.     Има ли виновни? Ако проследим действията на кабинета „Борисов“ назад във времето, ще се види, че ГЕРБ последователно е подкрепяла климатичната политика на Европейската комисия. Страната ни подписа Парижкото споразумение за климата през 2015 г., от което произтича приетата през 2019 г. от Съвета на Европейския съюз позиция в подкрепа на европейското климатично законодателство. В онзи момент то предвижда намаляване на парниковите газове в ЕС с 50 процента до 2030 г. Твърди се, че на това заседание на Съвета на ЕС, България е гласувала „въздържал се“ и че дори е била „против“, но така или иначе позицията е приета с квалифицирано мнозинство.     През декември 2019 г. съвет на лидерите на ЕС, сред които е Бойко Борисов, и е необходимо тяхното единодушно одобрение за вземане на решения, е подкрепена целта на ЕС за климатична неутралност на общността до 2050 г. През 2020 г. е приета новата цел – намаляване с 55% за целия ЕС и най-малко 40 на сто за страна членка. Решението е гласувано Това е моментът, в който се активира и европейският план за възстановяване, предвиден да помогне на страните от ЕС да се справят с кризата, породена от пандемията от коронавирус, но най-вече да направят скок в технологичното обновление на икономиките си.     За България предвидените безвъзмездни средства са 12 млрд. лв., но по различните механизми на плана страната ни може да осигури и допълнително финансиране и кредитиране. Кабинетът на ГЕРБ обаче не предвиждаше такива стъпки, ПП плахо заговори за такава възможност, но тогавашните ѝ партньори от БСП в управлението „скръцнаха“ със зъби и положението се върна на „абе да вземем сигурните безвъзмездни пари от ЕС“. Българският план, представен от тогавашния вицепремиер Томислав Дончев през април 2020 г., изобщо не засегна ангажиментите за намаляване на въглеродните газове. Или поне това беше спестено на обществеността. Вместо това бившият енергиен министър Теменужка Петкова убеждаваше миньорите как ще работят до 2050 г. и въглищните централи няма да се затварят.     Заложените през 2021 г. предизборни мини Наближиха парламентарните избори през април 2021 г., а българският ПВУ все още не беше готов. Макар че България се нуждаеше от европейската помощ и изоставаше спрямо останалите европейски страни с плана си, ГЕРБ удобно реши да не го внася, а да го остави за следващия кабинет. Още тогава съмненията бяха, че партията на Бойко Борисов предприема този ход с мисълта, че ако остане на власт, ще трябва да излезе вече с конкретни решения, но ще има хоризонт пред себе си за успокояване на положението с преразпределяне на европейските средства. Пък ако загуби – ще има заложена бомба за следващите управляващи. Те ще трябва да поемат тежки ангажименти пред Брюксел, а Борисов да е в удобната позиция да ги атакува: „Ако бяхме ние, това нямаше да се случи“. ГЕРБ загуби властта през пролетта на 2021 г. и горещият картоф с плана за възстановяване, в който имаше още доста спорни проекти, отиде при назначеното от Румен Радев служебно правителство.     То обяви три възможни дати за затваряне на българските ТЕЦ, като тогавашният служебен енергиен министър Андрей Живков обеща те да бъдат широко дискутирани и графикът за спиране да е съпроводен с план за заместването на въглищните технологии с модерни и екологични. Това, разбира се, не се случи. „Продължаваме промяната“ стартира своята предизборна кампания през есента на 2021 г. от най-големия въглищен регион в страната – Стара Загора. Отново имаше обещания за запазване на работни места, но дори лидерите на новата партия Асен Василев и Кирил Петков не промениха говоренето и отново обществото чуваше „затваряне“, а не „трансформация“. За нея между другото ЕК предоставя други едни над 700 млн. евро за въглищните региони – по механизма за справедлив преход, но България вече загуби близо 100 млн. евро от тях, защото втора година не може да внесе за одобрение в Брюксел териториалните планове за развитие на засегнатите от климатичните реформи региони на Стара Загора, Кюстендил и Перник. Тези планове и до днес продължават да стоят на трупчета.       За краткия си 7-месечен живот кабинетът на Кирил Петков все пак успя за внесе в Брюксел българския ПВУ и той бе одобрен и определен от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен като „изключителен“ и сред „най-зелените“ в ЕС. При спора в четвъртък в парламента, последвал искането на ПП за предоговаряне на въглищните ангажименти, партията на Петков и Василев акцентира върху това, че в поетите от нея ангажименти парниковите емисии са намалени с 40 процента, докато договорката на Борисов е била за 55%. Всъщност 55-те процента се отнасят за целия ЕС, но досега не е обявявано публично дали това са били параметрите в българския проектоплан, подготвен от ГЕРБ.     Отвръщайки на атаките на ГЕРБ, от ПП заявиха тази седмица, че са получили в наследство план с предвидени за задължително извеждане 1.4 ГВ мощности на въглища без никаква гъвкавост и за изключително кратък срок. В плана, според бившите управляващ, не е имало предвидени инвестиции за държавните мини „Марица Изток“. Партията съща така твърди, че ключово в техните усилия за договаряне на ПВУ с Брюксел е било да се вземат за база парниковите емисии през 2019 г., а не значително по-ниските през 2020 г. заради пандемията.     Какви всъщност са СО2 ангажиментите в Плана за възстановяване Според публикуваните оперативни договорености между ЕК и България по Плана за възстановяване и устойчивост, страната ни има точно разписан график за годишно намаляване на парниковите газове от държавната ТЕЦ „Марица Изток 3“, американските на „Ей И Ес“ и „КонтурГлобал“ и мощностите на бизнесмена Христо Ковачки – ТЕЦ „Марица 3“, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Република“ в Перник, ТЕЦ „Русе-изток“ и „Топлофикация Сливен“. Предвидено е през второто тримесечие на настоящата година България да отчете за 2022 г. намаление на техните емисии от 19.4 млн. т през 2019 г. на 17.9 млн. т. За целта до март тази година трябва да има приложени конкретни мерки за постигането на тези цели по мощности, но досега никой не е съобщавал да има някакви квоти за разпределяне на това намаление по ТЕЦ. До средата на 2024 г. пък отчетеният спад за предходната година трябва да е до 15.9 млн. т., за следващата година намалението трябва да е до нива от 13.6 млн. т., а през 2026 г., когато приключва финансирането от ЕК за възстановяване, изхвърлените във въздуха от въглищните централи емисии за предходната година трябва да са 10.9 млн. т. Всъщност спадът е 44 на сто за целия период до края на 2026 г.     А сега накъде? За промяна в проектите, заложени от кабинета „Петков“ в ПВУ, и предоговаряне на самия план, от месеци говори служебният енергиен министър Росен Христов. Това е напълно възможно да стане, ако парламентът задължи служебното правителство да действа в тази посока. Но дали има смисъл? Юридически България може да поиска от Брюксел предоговоряне. Но то трябва да е много солидно мотивирано, защитено с анализи и аргументи за подмяната на един проекти с други. Точно това обаче не се предлага от нито от ГЕРБ, нито от ПП и не е ясно какъв ще е подходът на служебното правителство. Най-вероятно ще се използва аргументацията с променената ситуация в резултат на войната в Украйна, довела до криза с руските енергийни доставки, поскъпване на природния газ и оттам на тока, което пък вдъхна нов живот на българските ТЕЦ, които до онзи момент трудно можеха да се пласират на свободния пазар на електроенергия с високите си цени и някои от тях трупаха огромни загуби.     Дори и този аргумент да се приеме за валиден, предоговаряне на условията ще отнеме месеци, заради процедурите и нивата на одобрение на новите ангажименти и проекти в ПВУ. Съответно са застрашени не само важни безвъзмездни средства за внедряване на нови технологии и модерни производства на мястото на остарелите и безспорно замърсяващи въздуха и причиняващи белодробни заболявания въглищни мощности. В същото време останалите европейски страни вече използват активно грантовете и облекчените заеми от първите плащания по плановете им за възстановяване и чакат вторите. Не се чува да искат промени.     А политиците в най-бедната и нереформирана страна в ЕС продължават да се надвикват и да размахват популистки лозунги и обещания, вторачени в изборите след три месеца, губейки дългосрочния хоризонт на националните интереси. Тонът се задава най-вече от партията на човека, самоопределил се като „българския Меси“, най-успешния и най-подготвения, „можещ, знаещ, измъкващ от кризата“.     Източник: Mediapool.bg