Тъй като съм писал още през 2020 година как се случи това, сега ще си позволя да напомня моята интерпретация на фактите.
Активната намеса на Москва и превземането на институциите от руската пета колона започна през 2013 година. Тогава, още през януари, енергоразпределителните дружества създадоха хаоса с двойните и тройни сметки за ток, с което предизвикаха силна протестна буря в една студена зима. Руската пета колона – тогава от ДПС и БСП, подкрепяна от банката КТБ на Цветан Василев, обяви, че напуска парламента, защото повече не може да търпи проамериканското управление на Борисов, което си позволи да замрази официално изграждането на АЕЦ Белене. За тази цел, уплашеният Борисов, организира референдум за строежа на централата, за да покаже, че и населението не иска АЕЦ, и да си измие ръцете пред бесните руснаци. Това обаче не го спаси и последваха сваляне на правителството, избори с мапилуцаии, които изтикаха на власт проруските сили на БСП и ДПС, формализирани от кабинета „Орешарски“. Обещанието на този кабинет беше да построи Южен поток и АЕЦ Белене, но то не се случи, защото след една година ДПС обърна палачинката и от проруска, пак стана проевропейска партия. По същото време Борисов официално се оплака на нашите съюзници, че е свален от Москва, но последствия от това нямаше и американският президент Обама реши да работи с Орешарски.
Така започна сагата с
активното превземане на България от руските сили
След като през 2014 година кабинета „Орешарски“ падна, Борисов вече си беше взел поука и беше приел, че влиянието на Русия в България е без алтернатива.
По-нататък – неговите срещи с Решетников, обещанието му да отстъпи президентството на руски човек; обещанието да построи АЕЦ Белене и Турски поток, коалицията с патриотите, както и отказа от сътрудничество с НАТО след окупацията на Крим, са общоизвестни факти. Тъй като съм ги описвал още през 2020 година, и още тогава съм нарекъл Борисов „добре прикрит руски агент за влияние“, няма да се спирам на този период.
Струва си да се отбележат събитията през 2020 година, когато срещу Борисов беше създаден общ фронт от обидени олигарси, недомаслени политици и посолства. Там участваха все познати имена, които от 30 години не слизат от сцената и все имат амбиции да са водачите на България, без да са сътворили нещо полезно. Протестите срещу неговото управление не бяха заради „служба“ на Москва, а заради повсеместна корупция. Обвинения за силното руско влияние протестиращите не издигнаха, напротив, те започнаха протестите под юмрука на руския човек, далеч по предания на Москва Румен Радев, и то защото Борисов го обвини, че държи в президентството руски шпиони.
По този начин, иначе справедливо протестиращите срещу корупцията граждани, се оказаха
сред полезните идиоти на Москва,
която имаше свой план за събитията в България. Според този план, свалянето на Бойко Борисов трябваше да стане сигнал за дълбоки промени в българската държава изобщо, и за смяна на нейния политически многопартиен модел с еднолична, авторитарна власт по руски. За тази цел подходящия изпълнител беше Румен Радев – генерал, харесван от всички, откровен русофил и човек, свикнал да изпълнява заповеди. БСП, ДБ и Има такъв народ бяха партиите, които волно или не помогнаха за изпълнението на този план и изтикаха генерала до върха, давайки му в ръцете цялата власт в страната.
Събитията след това показаха, че руският план проработи – през 2021 година управляваше Радев със служебни правителства, в края на годината спечели изборите неговата партия „Продължаваме промяната“, която той успешно свали от власт през 2022 година заради несходство във възгледите по войната в Украйна. През цялата настояща година, въпреки изборите през октомври, Радев продължава да управлява еднолично и вероятно, ако нещо не се промени, ще го прави и през 2023 година.
През последните 2 години – времето на Радев, руското влияние в България достигна невиждани за времената на Борисов мащаби, като е завладяло и държавни институции, и агенциите за национална сигурност, и армията, както и външната ни политика. България днес е
напълно пробит член на НАТО
и в това няма никакво съмнение.
Изходът е само един – през новата 2023 година Радев да изгуби инструментите на властта, която упражнява в момента, за сметка на едно проевропейско парламентарно мнозинство. Ако това трябва да стане с протести, те трябва дза минат единствено под мотото “ Вън руското влияние от България! Радев иди си с мир!“.
Автор:Димитър Попов
Източник: Faktor.bg