Войната в Украйна, криза – политическа, енергийна и икономическа, и политическо противопоставяне характеризират 2022 г., според представители на парламентарните сили в 48-ото Народно събрание. Пред БТА депутати направиха равносметка на отиващата си година, дадоха оценка за работата на парламента и очертаха приоритетите за следващата година.
Според тях основен приоритет след Нова година ще бъде съставянето на правителство, като надеждата е в третия мандат. Нови избори са очакван вариант, но няма да донесат по-добро за страната, смятат още политиците, участвали в анкетата. Повечето от тях дават добра оценка за работата на парламента, но отчитат, че досега не е свършил основната си задача и резултатите едва ли ще зарадват българите.
Сред другите приоритети за парламента депутатите посочват бюджета, законите, свързани със съдебната реформа и с Плана за възстановяване и устойчивост. За догодина пожелават най-вече здраве, мир и излизане от политическата криза.
Ето каква е оценката на политическите сили за отиващата си 2022 г. и работата на парламента.
Румен Христов, ГЕРБ-СДС
Мина една трудна година, но и тази, която се задава, няма да е по-лесна от гледна точка на икономическата криза, на войната, която е на 300 км от България, смята Румен Христов, заместник-председател на ПГ на ГЕРБ-СДС и председател на СДС.
Според него парламентът работи недостатъчно ефективно, изпъстрен е с процедури и прегласувания. В известен смисъл пропускаме важни неща за сметка на това да се наложат други, които отделните политически формации смятат, че са важни и понякога напук, което не е добре, коментира той.
Вероятно вървим към избори, смята зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС и председател на СДС. Разбира се, трябва да се заредим с малко повече оптимизъм, защото това е в природата на хората, добави Христов. Добре е да има редовно правителство, защото аз съм скептичен още от самото начало – не се ли случи с първия мандат, много трудно става с третия, защото с втория няма случай да е съставен кабинет в новата политическа история на България, а тя трябва да се взима предвид, обясни той.
Никола Минчев, „Продължаваме промяната“
Политическата 2022 г. бе много турбулентна, много динамична, но тя беше такава в световен мащаб и България не прави изключение, коментира заместник-председателят на 48-ото Народно събрание (НС) Никола Минчев от „Продължаваме промяната“. Изправихме се пред кризи и събития, каквито не бяхме виждали не само в България, но и в световен мащаб от Втората световна война, имаме война на територията на европейския континент, посочи той.
Смятам, че предвид ситуацията, предвид моментите, пред които се изправи страната ни, се справихме добре, коментира Минчев. „Избухна война, ние заехме ясна позиция по отношение на войната и този път нямаше това „балансиране“, което сме виждали в предходни години по важни въпроси. Бяхме ясни, с позиция, която съответстваше на позицията на всички цивилизовани държави – това трябва да се отчете“, отбеляза той. По отношение на кризата, която връхлетя цяла Европа с газа, ние реагирахме адекватно, така че сигурността и непрекъснатостта на доставките не бе нарушена, посочи още Минчев.
Той изрази съжаление, че 47-ото Народно събрание е просъществувало само осем месеца, защото, по думите му, е добре да има по-дълъг хоризонт пред един парламент, така че да могат да се разгърнат и политиките на едно реформаторско мнозинство, което да тласне България напред. Минчев коментира, че текат преговори за такова мнозинство сега, но изглежда по-трудно. Реформаторските сили в 48-ия парламент са по-слабо представени, отколкото в 47-ия, посочи той.
Никола Минчев коментира, че всеки закон, който приемат и е качествен, в крайна сметка вдига оценката за законодателния орган. Ще ми се да мисля, че плюсовете надделяват в работата на Народното събрание, но в крайна сметка първата задача, която трябва да свърши един парламент, е да излъчи правителство. Ако 48-ото НС влезе в групата на 45-ото и 46-ото и не излъчи кабинет, няма как да не признаем, че не е свършило основната си задача, но и това предстои да видим, допълни той. Според Никола Минчев приоритетите в 48-ия парламент при всички положения са закони, свързани със съдебната реформа и с Плана за възстановяване и устойчивост. През новата 2023 г. си пожелава най-вече здраве.
Халил Летифов, ДПС
Политическата 2022 г. ще я запомним с една дума и тя е криза. Най-тежката криза е политическата и тя задълбочи всички останали, коментира заместник-председателят на ПГ на ДПС Халил Летифов. Според него 2022-ра ще се запомни като година на излъганите надежди и на задълбочаването на кризите, разделението и противопоставянето. Резултатът е липса на надежда у хората и бизнеса, липса на доверие в институциите, липса на доверие в утрешния ден, допълни Летифов.
От тази гледна точка, той посочи, че основната задача на всички, каквото и да ни вещае новата 2023 г., е да възстановят нормалността в българската политика – като под нормалност се разбира предвидимост, устойчиви решения и решения, които са насочени към възстановяването на доверието и държавността, но най-вече на доверието на българските граждани в институциите и в утрешния ден.
Оценката за работата на 48-ото Народно събрание със сигурност няма да бъде висока, тъй като надделява партийният интерес над общите интереси – визирам трудното избиране на председател, трудното конструиране на самия парламент и трудното постигане на мнозинство по всички теми като цяло в него, коментира Халил Летифов.
Приоритетът за 2023 г. е да се реши политическата криза, след това да има нормално работещи институции – както Народно събрание, така и Министерски съвет, и нормална комуникация между отделните институции, посочи той. Повечето партии не са излезли от реториката на предходните избори, а вече се готвят и за следващия предсрочен парламентарен вот. Като че ли има усилие да се минира и този парламент и да не излъчи мнозинство, което означава нови предсрочни избори, отбеляза депутатът от ДПС.
Според него голяма част от по-дълбоките кризи се дължи на правителството на Петков и четворната коалиция. При така стеклата се ситуация остава една огромна надежда за третия мандат. Разбира се, не може всичките надежди да са единствено и само в него. Третият мандат е последният и ако той не е успешен – процедурата е ясна, допълни той.
За всички български граждани и в личен план за семейството ми желая здраве, повече надежда и по-леки и усмихнати дни през следващата 2023 г., каза още Летифов.
Петър Петров, „Възраждане“
Заместник-председателят на ПГ на „Възраждане“ Петър Петров определи 2022 г. като доста бурна. Той посочи, че това е година, в която се е легитимира законодателната дейност на „Възраждане“ както в 47-ото, така и в 48-ото НС.
Според него изминалата година не е била изцяло полезна за българските граждани, тъй като няма внесен проектобюджет, няма и да има очевидно от служебното правителство, което поставя доста въпроси за 2023 г. Петър Петров постави оценка „Добър“ (4) на работата на парламента.
На първо място Петров посочи приемането на бюджет. За съжаление, бюджет не може да бъде предложен от друг, освен от Министерския съвет, което значи да бъде съставено правителство, но това може да стане само ако третият мандат бъде даден на „Възраждане“, смята депутатът. Той каза, че в противен случай отиваме на нови предсрочни избори, които явно ще бъдат в края на март, и очевидно приоритет ще бъде една предизборна кампания, която да е насочена към преразпределение на парламентарните групи в 49-ото НС.
За следващата година Петров пожела търпение и оптимизъм. Ще направим всичко възможно, така че да има повече инвестиции в държавата и да спрем, доколкото можем, както емиграцията, така и демографската катастрофа, заяви депутатът.
Румен Гечев, „БСП за България“
Понякога даваме оценки, които са свързани с оценките в училищата и университетите. Макар и с леко чувство за хумор, но ще ми е много трудно да поставя като професор повече от „Добър“ (4-), защото резултатите от работата и на парламента, и на правителството едва ли ще зарадват българите, коментира Румен Гечев от левицата в равносметка на отиващата си година.
Политически противоречия, партиен егоизъм – всичко това води до неприемането на закони, от които имат нужда българите, фирмите и домакинствата, изоставане по програми на Европейската комисия, неусвояване на европейски средства и оставане на последно място в класацията на Европа по жизнен стандарт, по доходи на човек от населението, по покупателна способност, посочи той. Гечев коментира и политическата нестабилност в страната. Той посочи, че партийният егоизъм не може да бъде преодолян и в парламента все още не могат да намерят общ език, но изрази надежда, че ще могат да вземат „поправителния изпит“.
След Нова година приоритет номер 1 ще бъде съставяне на правителство, тъй като, ако не се състави редовен кабинет, това беше обяснено – последиците ще бъдат тежки, политически и икономически, и най-лошото е, че новите избори – споделям мнението на експерти, социолози, политолози, политици и колеги – надали ще променят политическия ландшафт на България и можем да влезем в цикъл от избори, в каквито и Италия не е влизала, смята Гечев. За следващата година той си пожела здраве, а за страната – спокойствие и да не бъде въвлечена във военен конфликт.
Атанас Атанасов, „Демократична България“
През тази година, за съжаление, по комплексни причини българската парламентарна република буксува, според заместник-председателя на парламента, съпредседател на „Демократична България“ (ДБ) и председател на ДСБ Атанас Атанасов. Имаше създадено правителство, което оцеля 6-7 месеца – то беше свалено, последваха нови избори, които в някакъв смисъл дадоха предимство на реставраторските сили в лицето на ГЕРБ и ДПС, посочи той. Тяхната задача е, смята политикът, колкото се може по-дълго тази политическа нестабилност да съществува, тъй като ГЕРБ, със скритата подкрепа през тези години на ДПС, управляваха и имат интерес от продължителна политическа нестабилност, на фона на която да обясняват колко успешно са управлявали и съответно да бъдат замитани следите на всички онези корупционни скандали, които доведоха до протести и до опит на реформаторските сили да потърсят промяна в страната.
С това се характеризира политическата 2022 година и, за съжаление, успяват да задържат тази политическа нестабилност, обобщи Атанасов. Той не се ангажира с прогноза как ще се развият нещата през следващата година, но отбеляза, че и в двата варианта – сформиране на правителство или поредни парламентарни избори, трудно ще се установи трайно спокойствие в страната.
Иначе, след последните избори, специално тук, в парламента, властта беше овладяна от ГЕРБ и ДПС, те диктуват дневния ред и вкарват теми, от които имат интерес, търсят изчистване на образа си през теми, които групират съвсем естествено евроатлантически мнозинства, защото мечтата на Борисов е да се „изпере“ през някакво сътрудничество с демократичните сили, добави съпредседателят на ДБ.
Атанасов смята, че политическата криза у нас би могла да се „развърже“ след местните избори. Всички усилия на сегашното политическо статукво в местната власт, доминирано от ГЕРБ и ДПС, полага усилия да замете следите от предишното управление, да запази колкото се може повече позиции в местната власт, посочи той. И беше категоричен, че реформаторските сили трябва да си поставят за цел да обърнат тази тенденция.
Стефан Янев, „Български възход“
Трудно ми е с няколко изречения да обобщя цялата година, коментира председателят на ПГ на „Български възход“ Стефан Янев. По думите му 2022 г. е година на война, на политическо противопоставяне, на множество кризи, проблеми с енергията, трудности за икономиката и инфлация. Янев уточни, че решението на проблемите трябва да става с диалог, с търсене на съгласие в името на българските граждани и в името на някакъв вид предвидимост и предсказуемост в ежедневието на всеки един от нас. В крайна сметка, това става с предлагане и провеждане на устойчиви решения, посочи Янев.
Не бих дал оценка на един парламент, който е започнал да работи преди два месеца, заяви той и допълни, че обикновено оценките се дават в края на мандата.
По думите му най-важният приоритет е да бъдат в състояние партиите да намерят необходимите механизъм и съгласие да излъчат правителство, което да решава кризите и устойчивите проблеми, които вълнуват българските граждани. Пожелавам да бъдем мъдри, смирени, да търсим съгласие, диалог и взаимодействие, коментира Янев.
Източник: Dnes.bg
