Въз основа на дългогодишния опит в прогнозирането на глобални рискове и тенденции в Националния съвет за разузнаване на САЩ, където е трябвало да представят дългосрочен анализ на ръководството на страната, Матю Бъроуз и Робърт Манинг, пълноправни членове на изследователската програма на Центъра „Стимсън“ „Преосмисляне на американската стратегия за висше образование“, определят основните глобални рискове за света през 2023 г. от гледна точка на САЩ и останалия свят.
Резултатите са впечатляващи, като се имат предвид опасностите, които успешно са предвидили през 2022 г. Щамовете на коронавируса предизвикаха безпокойство, особено в Китай, където, както специалистите прогнозираха, те задушиха икономическия растеж. Успешно прогнозираха също боевете в Украйна и скока на цените на петрола до 100 долара за барел – това се случи по-рано тази година, въпреки че през втората половина на годината цените на енергията леко спаднаха. Споменаха също така недостига на храна, икономическите кризи и задълбочаващите се дългови проблеми на развиващите се страни, както миналата, така и тази година. Някои икономисти смятаха, че дълговата криза ще бъде по-слаба от техните и други прогнози, но страните с ниски и средни доходи – например Шри Ланка и Пакистан – вече са изправени пред тази реалност. Миналогодишните прогнози за неефективност в борбата с изменението на климата се потвърдиха на конференцията COP27 в Кайро през ноември, която се оказа голямо разочарование. Според оценките на Манинг и Бъроуз тази тенденция ще се запази и през 2023 г. И накрая, поради нарастващото напрежение около Тайван, както и американското ембарго върху износа на високотехнологични полупроводници и оборудване, китайско-американските търкания ще продължат и през 2023 г.
Всеки риск е придружен от вероятност да стане реалност. Средната вероятност означава, че шансът за сбъдване на прогнозата е 50/50. Като цяло подобни прогнози стават все по-трудни, тъй като рисковете са все по-взаимосвързани. Тясно преплетените събития в рамките на една криза, които сякаш са вградени в други, се наричат поликризи. Макар че поликризи са се случвали и преди, украинският конфликт ясно показа настоящите предизвикателства. Продоволствената криза се задълбочава от факта, че доскоро Украйна не можеше да изнася зърното си. Енергийната криза се корени в опитите на Запада да лиши руската военна машина от енергийни приходи, както и в ответните действия на Владимир Путин да лиши Европа от доставки на газ. Инфлацията се повиши поради рязкото повишаване на цените на енергията и храните, но е свързана и с прекъсването на доставките поради пандемията. Подобно на дълга, инфлацията също е свързана с по-високите цени на суровините, дължащи се на конфликта в Украйна, както и със силния долар и бюджетните разходи за справяне с икономическия спад след пандемията. Тъй като повечето рискове са взаимосвързани, намаляването на един риск зависи от това дали заедно с него намаляват и други. По същия начин тежестта на един конкретен риск е свързана с други и често ги изостря. И все пак анализаторите смятат, че е правилно да се разгледа всеки риск поотделно, като се има предвид обаче взаимосвързаната им природа, и да се предвиди траекторията въз основа на теорията на вероятностите.
Рискове.
1) Поликризата от украинския конфликт: Контурите и времето на развръзката на украинския конфликт остават загадка.
Поликризисният цикъл, затегнат от боевете – отслабена енергийна и продоволствена сигурност, инфлация и икономически спад – обаче може да предизвика „умора от Украйна“ на Запад и да подкопае жизненоважната подкрепа. С настъпването на зимата и забавянето на бойните действия Путин със сигурност ще затвърди стратегията си за изтощаване с удари по енергийната и водната инфраструктура на Украйна, така че тя да се срине като държава. В противен случай собствените му загуби ще го принудят да признае поражението си до някаква степен.
Киев си върна Херсон в южната част на страната и части от Донбас в североизточната – това са над 50% от територията, окупирана от Москва от 24 февруари насам – и значително укрепи позициите си. Решение на масата за преговори или дори прекратяване или трайно спиране на огъня все още е преждевременно, защото и двете страни са убедени, че могат да спечелят. На срещата на върха на Г-20 през ноември Киев представи мирен план от десет точки. В него се настояваше Русия да се оттегли от цялата суверенна украинска територия и да възстанови щетите – на практика Путин беше призован да капитулира напълно. Освен това има и различни вектори: от една страна, Киев иска от САЩ и НАТО по-модерни оръжия, включително оръжия с далечен обсег, както и тактически ракети и системи за противоракетна отбрана, докато някои конгресмени, от друга страна, искат да ограничат подкрепата за Украйна.
Конфликтът крие много взаимосвързани рискове: потенциална безизходица или ескалация, ако САЩ и НАТО отговорят на бомбардировките на Путин с изпращане на модерни оръжия в Киев; руски ядрен удар, ако Киев се опита да завземе Крим; „умора от Украйна“ в Европа на фона на рецесията; несъгласие между САЩ и ЕС относно количеството и качеството на по-нататъшната военна помощ за Киев.
Вероятност: средно висока
2) Засилване на глада: Световната програма по прехраната (СПП) определи „огнен пръстен“ на глада и недохранването, който се простира в целия свят от Централна Америка и Хаити през Северна Африка, Сахел, Гана, Централноафриканската република и Южен Судан на изток до Африканския рог, Сирия и Йемен, а след това до Пакистан и Афганистан. От 2019 г. насам броят на гладуващите по света рязко се е увеличил – от 135 на 345 милиона души. Дори конфликтът в Украйна да бъде разрешен по мирен начин и бъдещите доставки на зърно от страната да са сигурни, недостигът на храни няма да изчезне.
Освен конфликта, втора причина за глада е изменението на климата с продължителните суши и намалените валежи, които едва ли ще намалеят през 2023 г.
Рязкото покачване на цените на дизеловото гориво и торовете, както и нарушенията, причинени от конфликта (по-специално при доставката на култури на пазара и преработката на месо и птици), увеличиха разходите за изхранване на добитъка, включително млечните продукти. Разходите за хуманитарна помощ нарастват поради инфлацията: допълнителните разходи на СПП по-рано успяха да осигурят прехраната на 4 милиона души за един месец.
Вероятност: висока.
3) Преврат и конфронтация с Иран: Подобно на конфликта в Украйна, безпрецедентното народно въстание заплашва да превърне Иран в поликриза. Звездите вече са се подредили за това, обещавайки опасен конфликт на САЩ и/или Израел с Техеран. Ядреното споразумение с Иран, което допреди няколко месеца беше близо до успех, сега е в застой, ако не и мъртво завинаги. Иран увеличава производството си на високообогатен уран до 60% (като за бомба са необходими 90%). Той може да достигне достатъчно ниво само за няколко седмици, а след две години или по-рано ще има готова бойна глава за доставка.
Като предостави на Русия дронове и ракети, Иран добави ново измерение към конфронтацията и ускори налагането на нови санкции. Отслабената легитимност на управляващата теокрация и поражението на безпрецедентно народно въстание засилват несигурността. Иран може би е само на крачка от политическа революция – малко вероятно събитие с големи последици.
Новото крайнодясно израелско правителство и Камарата на представителите на САЩ с републиканско мнозинство ще засилят натиска с надеждата да нанесат удар или да саботират иранския завод за обогатяване на уран във Фордо и съоръженията за производство на ракети и дронове. Иран би могъл да отвърне на удара, като удари саудитски петролни съоръжения или петролни танкери в Ормузкия залив, нарушавайки петролния трафик в условията на ескалиращ конфликт. Народните протести и свалянето на една теокрация са малко вероятно събитие, но с изключително сериозни последици, които могат да променят драматично цялата геополитика на и без това неспокойния Близък изток.
Вероятност от конфронтация: висока.
4) Изостряне на дълговата криза в развиващите се страни: Програмата на ООН за развитие (ПРООН) предупреди за „сериозни дългови проблеми“ в 54 страни с ниски и средни доходи. В тези страни живее 18% от населението на света, повече от половината от хората, живеещи в крайна бедност, и 28 от 50-те страни, които са най-уязвими от изменението на климата. В исторически план опитите за облекчаване на дълга винаги са изоставали. Проблемите с платежоспособността първоначално се приемат за проблеми с ликвидността – това от своя страна води до продължителни дългови кризи с тежки икономически последици. Начело на списъка на затруднените страни преобладават държави с ниски доходи, като Сомалия и Зимбабве, но Oxford Economics смята, че редица държави с бързоразвиващи се пазари също ще бъдат засегнати: те вече са намалили разходите си и са в началото на низходящ цикъл. Лошото финансово състояние на повечето развиващи се страни не предвещава нищо добро за осъществяването на програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Напротив, през 2023 г. развиващите се страни вероятно ще се сблъскат с повече бедност и липса на достъп до образование и няма да могат да се справят с изменението на климата.
Вероятност: средно висока.
Източник: „24 часа“