Нямаше да обърна внимание на поредното медийно риалити с актрисата Диана Димитрова в главната роля, ако не беше симптом за опасна тенденция, която се опитва да си пробие път на българска почва. И която е нашенски опит да се наложи американският тип на деспотичната и вулгарна неолиберална поп-култура от последните години, чийто основен изразител е движението Me too (Аз също, б.р.). Извратена идея за справедливост с подчертани елементи на публичен линч и репресия над потърпевшите без възможност за жертвите (обикновено бели мъже) да се защитят от клевети и публично очерняне.
Тази схема заработи безотказно в САЩ и е един от инструментите за цензура и унищожаване на хора в социален и морален аспект преди съдебната власт да се е произнесла по конкретните казуси. Мисля, че е много опасно да допуснем тази агресивна простотия у нас, подценявайки нейната жизненост и сила. Сега мнозина може да гледат с насмешка и пренебрежение бездарните опити американския почин да се превърне в българска норма, но подценяването на проблема е най-опасното в случая. Няма да се усетим как след години това, което днес изглежда като пошъл спектакъл и експлоатация на плитките чувства на публиката, ще се превърне в мейнстрийм и модел на поведение, нетърпящ възражения. Ето защо такива опити трябва да бъдат пресичани в зародиш без капка сантименталност. С твърдо отстояване на нормалността и разума, които всеки ден губят неравната битка с полуделия Западен свят и неговите изродени ценности.
Мисля че акцията на Диана Димитрова е политическа и няма нищо общо със справедливостта, насилието и прочее. Това стана ясно най-вече от несвързаното ѝ интервю по Би Ти Ви преди две седмици, което трябваше да бъде нещо като манифест на новопръкналото се движение Мe too на родна почва. Понеже актрисата в тази пошла медийна пиеса е слаба, основните опорни точки в този манифест бяха издекламирани без контекст и несръчно, което издаде и замисъла.
На въпроса защо сега, жената си каза в прав текст, че е лице на кампания. Преди години Димитрова не е подала жалба в полицията, нито си е извадила медицинско свидетелство, което би било напълно логично с оглед на справедливостта и съдебните процедури. Според юристи днес тя няма никакъв шанс в съдебната зала (където трябва да се решават подобни спорове), защото давността на предполагаемото престъпление е изтекла. И това е станало, защото Димитрова не е направила нищо, за да потърси справедливост, което показва, че последната въобще не я интересува.
Този случай се вади и изкуствено се раздухва сега, защото в него има замесено известно име и трябва да се привлече медийното внимание.
И това не е само буквално подражание на американските ексцесии след Харви Уайнстийн. Има съвсем конкретен контекст. В последните месеци Европейската комисия и останалите европейски институции отпуснаха огромни средства под претекст за борба с домашното насилие, всъщност за пропаганда на джендър идеологията. В последните месеци имаше и нова резолюция на Европейския парламент, която с императивен тон подкани всички европейски страни да приемат Истанбулската конвенция, отхвърлена от Конституционния съд на България. В речта на новоизбрания председател на ПЕС Стефан Льовен, която произнесе в Берлин преди два месеца, приемането на Истанбулската конвенция от всички страни членки на ЕС бе посочено като основен приоритет.
Очевидно е, че натискът се засилва, а по интензивните публикации в определени медии се вижда, че и парите са започнали да пристигат. Слабата актриса, която са избрали за лице на този натиск, е пионка в големия план и нейните изпълнения трябва да се гледат единствено в тази светлина. Сълзливите истории в медиите са средство за прокарването на съвсем различни от справедливостта цели. А за да има справедливост в конкретния случай, ще трябва да чуем и другата страна. Както и какво е провокирало това отношение, ако въобще нещата, които твърди Димитрова, са верни.
Новината за мен тук е, че Истанбулската конвенция се завръща с нова сила, по-агресивно и по-лукаво отпреди, защото ще ни приложат всички отвратителни образци на пошлата американска медийна вулгарност, паразитираща върху късосъединителните емоции на публиката, вманиачено занимавана от същите медии само с долницата на човека и разпалваща най-отвратителните инстинкти без грам критичност към поднесените сюжети и никакъв интерес към истината.
С две думи – няма мърдане. Боя се, че сме заклещени, но се надявам, че здравият български скепсис този път ще се прояви за добро.
Накрая искам да кажа две думи за мантрата, че нищо друго няма значение, щом има насилие, което е недопустимо по презумпция. Разбира се, че насилието не може да бъде одобрявано, но е задължително то да бъде разбирано. Защото обикновено е предизвикано (не говоря за патологията на проява на садистичното насилие). Да си представим една хипотетична ситуация, в която някой заплашва детето ви или го подлага на психически тормоз. Трябва ли да бъдете съдени (в моралния смисъл на думата), ако ударите онзи или онази, които правят това, за да защитите детето си? Естествено, че не. Що за перверзия е да съдиш и наказваш жертвата, а да изкарваш насилника жертва? И как в днешния налуден свят човек може да се защити най-вече от психическата агресия (активна или пасивна) на другите, които ежедневно нахлуват в неприкосновения му личен свят? Сложен въпрос, но със сигурност прибягването до сила за самозащита, не е сред отговорите, които трябва да се изключат. А плитко сантименталното и безсмислено само по себе си „Не на насилието“ обикновено се употребява от най-големите насилници.
Това не е апология на насилието, а опит да се избяга от капана, поставен от насилниците, за да оставят останалите без право на защита. Тази тема е изключително дълбока и засяга самата природа на човека. Не е възможно дори да се докоснем до нея в рамките на кратък коментар, но правя тази уговорка, за да подчертая, че не подкрепям насилието, още по-малко над жени. Просто казвам, че насилието трябва да бъде разбрано, а изначалният насилник ясно посочен, което може да стане само след внимателно разглеждане на фактите и причините, които са довели до него. Това важи за всичко – от частния случай на Диана Димитрова до войната в Украйна.
Вземането на страна, защото някой е излязъл по телевизора и се е разплакал по повод на нещо лично, станало преди години, няма нищо общо с това. А е най-банален опит за манипулация на хората през естествения им порив за съчувствие. Психология за начинаещи.
По този, а и по други поводи често обичам да си припомням една прозорлива мисъл на великия мислител на ХХ век Емил Чоран, която гласи: „Хиляда години войни изграждат Запада, един век психология го съсипва“.
Автор: Явор Дачков
Източник: filternews.bg