Нидерландският град Ротердам, най-голямото пристанище в Европа, се „дави в кокаин“. Думите на кмета на града Ахмед Абуталеб, цитирани от АФП, идват на фона на отказа на Нидерландия да допусне България до Шенгенското пространство заради проблеми с върховенството на закона и престъпността.
Северният нидерландски град е една от двете основни входни точки за вкарване на кокаин в Европа заедно с белгийския Антверпен.
Двете пристанища са използвани редовно и от разбития през миналия месец „суперкартел“, опериращ от Дубай, за който се казва, че е отговорен за вноса на една трета от кокаина в Европа.
В началото на ноември тази година митнически служители от Ротердам засякоха пратка от 2814 килограма кокаин, скрита в товар със замразени калмари в контейнер от Еквадор. Оценките на нидерландската прокуратура са, че наркотикът може да достигне стойност от над 210 млн. евро, след като попадне на улицата.
Това е само една от многото пратки с наркотици, които минават през пристанището, като властите в страната сигнализират, че трафикът на дрога през Ротердам се увеличава неимоверно през последните години.
Само за 2021 г. там са били заловени близо 70 тона кокаин – абсолютен рекорд до този момент. За сравнение, това е с около 74% повече спрямо заловените количества от 2020 г. А митническите служители от пристанищния град предупреждават, че е напълно възможно 2022 г. да подобри този рекорд.
Проблемът тук е, че тъй като Нидерландия е член на Шенгенското пространство, веднъж влезли в страната, без да бъдат заловени, пратките с наркотици могат да бъдат придвижени много по-лесно и без опасност.
Според Гер Шеринга, който ръководи екип от въоръжени митничари на пристанището, трафикантите на наркотици стават все по-изобретателни в това как да крият пратките си.
Кокаинът най-често е скрит в контейнери, но понякога той бива слаган в специални отвори по обшивката на корабите под линията на водата, откъдето след това водолази го изкарват край пристанището.
Ротердам вече е предприел сериозни стъпки, за да спре белия прах да си проправя път към Европа, като особен акцент се поставя върху засилването на митническите проверки, обяснява нидерландецът.
Самият той е скептичен за това дали рекордът за заловени наркотици през 2021 г. може да бъде победен през 2022 г., като признава, че няма идея дали наистина може да бъде намерено решение за проблема – поне не и докато хората продължават да търсят кокаин.
Кметът на Ротердам Ахмед Абуталеб е разпоредил пристанищните власти да сканират всички контейнери, пристигащи от Латинска Америка. Но според митническия служител Шеринга най-голямото предизвикателство е да се намери добър баланс между скоростта на логистиката на пристанището и проверките на всички контейнери, които местните власти искат да бъдат проверявани.
Тъй като говорим за най-голямото пристанище на Европа, всеки ден там акостират множество контейнеровози, като голяма част от тях са от Латинска Америка и са пълни със съвсем легални стоки, които влизат за продажба в Европа.
Ако желанието на кмета Абуталеб се изпълни, това ще доведе до ужасяващи забавяния в логистичните вериги и задръствания от кораби. Всеки ден през различните терминали на пристанището преминават по десетки хиляди контейнери.
Затова и представителите на пристанищната полиция обясняват, че много често да откриеш пратка с наркотици е като да намериш игла в купа сено.
Трафикантите се възползват от този момент и наемат често млади мъже от по-бедните части на Ротердам, които да преместват незабелязано пратките с кокаин от контейнерите, в които са докарани до пристанището, в такива, които е по-малко вероятно да бъдат проверени от митническите власти.
Повече от 70 души са били арестувани досега за тази година за престъпления, свързани с трафик на наркотици, на територията на пристанището, обяснява Шеринга. Сред задържаните има предимно членове на местни банди, но също така и периодично служители на пристанището.
На 6 декември нидерландската полиция обяви, че 43-годишна служителка от пристанището на Ротердам е била арестувана по обвинения в корупция и участие в трафик на наркотици. Това, по думите на Шеринга не е изолиран случай, като често бандите плащат на докери и пристанищни служители, за да им помагат с преместването на големи пратки с наркотици.
Според специалиста по борба с трафика на наркотици в пристанищната полиция в Ротердам Ромилда Шааф за много от тези служители това са лесни пари – суми до 100 хил. евро, но това вкарва работниците в опасен капан.
По думите ѝ, веднъж приели парите от мафиотите, те трябва да изпълняват всяка тяхна поръчка и не могат да кажат „не“.
Ключова роля за борба с трафика на наркотици според нидерландските митничари е работата със стари „източници“, тъй като от тях се получава ценна информация за канали, корумпирани пристанищни служители и случващи се събития.
Основна част от проверките се извършва на база оценки на риска. Контейнерите биват набелязани за проверка заради комбинация от фактори като страна по произход, какъв път са изминали и други. Често информация от партньорски служби също помага да се идентифицират проблемни контейнери.
Веднъж посочени за проверка, контейнерите се сканират, отварят се и се претърсват с кучета. Някои кораби се проверяват и от водолазни екипи.
Автоматизирането на някои части от пристанището и следователно премахването на човешкия фактор също е помогнало за ограничаване на корупцията, според двама служители.
Властите в пристанищния град се притесняват и за друг момент, свързан с трафика на наркотици – където има дрога, насилието и престъпността неминуемо се увеличават.
Нидерландия през последните години се превърна в арена за няколко публични и показни убийства на адвокати и журналисти, поставени под полицейска защита.
Наскоро кметовете на Амстердам и Ротердам излязоха с общо изявление, в което предупреждават за „културата на престъпност и насилие“, която според тях е започнала да придобива „италиански размери“. Според тях Нидерландия все повече започва да развива черти на „наркодържава“.
Убийството на разследващия журналист Питър де Врийз през юли 2021 г. повдигна сериозно темата за влиянието на организираната престъпност в страната и доведе до призиви за по-сериозни действия от страна на държавата спрямо насилието между бандите.
Смъртта на Де Врийз беше само един от редица случаи на мокри поръчки срещу „неудобни“ за престъпните групи публични лица, свидетели и други.
Според митническия служител Шеринга причините за този скок във вноса на кокаин за Европа са „деликатен въпрос“.
Той е на мнение, че на континента просто има твърде много хора, които искат да купуват скъпия наркотик. А когато има търсене, се намира и кой да предлага.
Проблемите, до които това търсене води обаче, могат да имат следствия за милиарди евро и хиляди отнети и съсипани животи, още преди кокаинът да е влязъл в нечия ноздра.
Източник: webcafe.bg