Шефката на Европарламента Роберта Мецола се разрева в понеделник вечерта, че подвластната u институция, европейската демокрация и въобще съществуването ни като отворено, свободно и демократично общество били атакувани жестоко. Четирийсет и три годишната малтийка даде и отговор на въпроса кой е взел на мушка нея, нейните колеги и въобще праведните и праволинейни европейци?
Ами авторитарните режими тук и там, които били въоръжили за въпросните атаки някаквилоши лица и организацийки, подвизаващи се в сянката на законодателната институция. Пак в понеделник вечерта „премиерката“ на ЕС Урсула фон Дер Лайннарече пък разкритията на брюкселската прокуратура за ширеща се из Европарламента безпрецедентна корупция „много обезпокоителни подозрения“, съмнявайки се сякаш в свършеното от магистратите. След тези изцепки мнозина жители на Стария континент и свидетели на скандала в Брюксел се запитахадали Мецола и Фон дер Лайн, не са глуповати и наивни, или просто смятат „поданиците“ си за най-обикновени склонни да им вярват тъпанари?
За съжаление определено по-вярно е второто, това за тъпанарите европейци, просто защото Европарламентът отдавна е смятан от интелигентните наблюдатели и анализатори за мощен генератор на корупция. И устоите на доверието в него като законодателна институция сега не са подкопани от неназования от Роберта Мецола къде от куртоазия, къде от криво разбрана дипломатичност или пък от страх да не изровят и на нея някаква кирлива риза за Катар. Както го назоваха брюкселските магистрати, нарекли залялата Европарламента корупция „Катаргейт“, или пък Мароко и Кувейт – страните, които за прокурорите в белгийската столица също са щедри раздавачи на пачки из палатите на властта в Брюксел с цел покупка на благоразположение. Не ги спомена тези държави видната активистка на Националистическата партия на Малта, тъй като може би чете някой от интелигентните европейски всекидневници като „Льо Монд“, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и „Кориере дела сера“, за които евродепутатите отдавна са затънали до гуша в корупция. Като ги подкупват на поразия не някакви си наречени от Мецола „авторитарни държави“, а плеяда родни западни влиятелни банки, състоятелни застрахователи, колоси на информатиката, мощни автомобилни, фармацевтични, химически и всякакви други индустриални компании.
Просто защото корупцията е заложена и в генезиса на Европарламента, и в установената практика да не се държи сметка за това с какво се занимават бившите евродепутати. А както подчерта в коментар „Льо Монд“, в Брюксел и в Страсбург е широко разпространена системата на „въртящите се врати“, която дава възможност на политиците веднага след като престанат да се мотат из коридорите на законодателната европейска власт, да поемат по тези на доходоносния бизнес.
Тоест ако не бъдат преизбрани, тези вече екс народни избраници стават лобисти на богата клиентела, чиито интереси ще защищават по високите етажи на европейската власт. И както подчерта италианският всекидневник „Кориере дела сера“, сега въпросните етажи в Брюксел и Страсбург са „обсадени“ от… 13 000 лобисти – аферисти или връху всеки от 705-те веродепутати залягат с различни щения 19 изкусители изнудвачи, щедри на пари и подаръци! Като собствениците на 485 преуспяващи брюкселски фирми, специализирани в официално признатата, но малко или много подмолна дейността, са бивши евродепутати с поне десетина служители – техни екс асистенти, секретарки и т. н. Тоест служителите са лица, които са абсолютно непознати на широката публика и ето защо дори повече от шефовете си могат спокойно да прекрачват праговете на европейските институции и в частност на Европарламента. Като там си говорят безнаказано с когото си поискат и за каквото си поискат, но със сигурност винаги с цел да задоволят интересите на работодателите. Доколкото до корупцията в генезиса на Европарламента, то старо колкото него е убеждението и у мнозинството от хората в уж по-добрата част на Стария континент, че политиката е преди всичко сигурен трамплин към забогатяване и лично благоденствие. Като безспорно доказателство на това твърдение са намерените миналия петък у заместник-шефката на Европарламента Ева Кайли и у бившия италиански депутат и тартор на „Катаргейт“ Антонио Пандзера стотици хиляди незаконно притежавани евра.
Но да се върнем към лобирането в Брюксел като следствие от земането на отговорни длъжности там и по-точно към най-изявените в занаята бивши величия на общоевропейската политика. Трябва, тъй като в сравнение с тях италианецът Пандзера и групичката около него изглеждат едва ли не като аматьори или беладжии, сгазили нарочно или случайно лука. С основание, защото френският „Льо Монд“ слага в класацията си на най-влиятелните брюкселски преуспели лобисти бившия шеф на Европейската комисия – португалеца Хосе Мануел Барозо, който сега захлебвал яко от силната американска банка „Голдмън сакс“. След него всекидневникът поставя в списъка си на важни лобисти някогашният еврокомисар – холандеца Нийли Крос, който сега се трудел ударно в сянката на Европарламента за отвъдокеанския финансов гигант „Бенк ъф Америка“.
После идва ред на евродепутатката от Острова и либералка Шарън Боулс, която след „Брекзит“-та се била отдала изцяло на Лондонската стокова борса, но укрепвайки подобаващо връзките си с бившето работно място. Някогашният висш европейски функционер Холгер Крамер пък изпълнявал в белгийската столица задачи на автомобилния германски гигант „Опел“, други политически асове от негови ранг се трудели за „Фолксваген“, „Убер“, „Арчелорметал“, „Гугъл“, „Майкрософт“, „Сименс“, BASF, EXONи т. н.
И въпреки че завчера Роберта Мецола бе освиркана от десницата в Европарламента, заради извода u че избухналият в Брюксел невиждан корупционен скандал не бил нито с десен, нито с ляв цвят, след като определено в основата му са социалисти, сега там всички се страхуват. Защото народът навън е гневен от залелия институцията скандал „Катаргейт“, тъй като прави на пух и прах доверието в нея, дава си сметка и за корпционните практики в нея и около нея. Треперят също така шефовете на Европейския съвет и на Европейската комисия, защото далаверата подклажда огъня на отдавна тлеещия в Стария континент евроскептицизъм, на отвръщението към смятаните не от вчера за корумпирани и неефикасни общи институции в Брюксел и Страсбург. Като изцепките на Мецола и фон Дер Лайн от понеделник в стил гузен негонен бяга или крадецът вика дръжте крадеца, въобще няма да спрат опасния за Европа на 27-те страни айсберг, на който „Катаргейт“ е само случайно появил се връх. И ако искат да спрат неблагоприятния за Европейския съюз процес, двете високопоставени дами, трябва да заработят подобаващо по изрязването на туморите в неговия организъм. А не да дават непрекъснато акъл по войната в Украйна, което сякаш правят, за да прикрият немощта да решат проблемите в собствения си двор.
Източник: „ТРУД“