Всеки четвърти в България не е в състояние да си плаща сметките, установи за пореден път проучване на европейската статистика. Според неговите резултати за второто тримесечие на 2022 г. само 3,6% от българските граждани могат спокойно да посрещат ежедневните си разходи.

Оказва се още, че за разлика от България, този дял във Финландия е над 40 на сто, а само 11% се притесняват и то в известна степен дали ще успеят да си покрият разходите. Дори в Словения, която е сред новите страни членки на Евросъюза, има проблеми. Те обаче не са толкова драстични, както у нас.

Само преди седмица статистиката на БНБ показа, че спестяванията на много от хората вече са се стопили. Става дума основно за най-малките депозити, които са били събирани с години и много трудно.

На 25% от хората спестяванията направо са изчезнали, а останалите с по-малки суми продължават бързо да се топят. Едновременно с това общият брутен дълг на страната ни е 43,9 млрд. евро, което е над 56% от очаквания БВП на страната от 163 млрд. лв. за 2022 г., който едва ли ще бъде достигнат.

Непрекъснато нараства и междуфирмената задлъжнялост. За деветмесечието и тя е достигнала 14 милиарда. Ситуацията е изключително трудна и болшинството българи изнемогват.

В същото време ситуацията в парламента е патова, защото служебното правителство не може да пред-ложи проектобюджет. То обаче има правото спешно да вдигне минималната работна заплата. Средният ръст на доходите за 2022 г. е 11 %, а дори официалната инфлацията вече е почти 18 на сто. Качването на доходите няма да генерира инфлация, защото само ще я догони.

Дори увеличената минимална заплата от 850 лв. ще е далеч от нужните над 1200 лв. на човек за нормално съществуване за месец. Тук е мястото да припомним на служебното правителство, че минималната заплата се повишава с министерско постановление, а не със Закона за бюджета.

За увеличението до споменатото ниво ще са нужни 700-800 милиона. Мисля, че въпреки нарастването на дълга има резерви за вдигането поне на минималната

заплата.

На този фон в Народното събрание се размотават и не могат да се разберат да съставят редовно правителство. Същевременно обаче се опитват да задължат служебния кабинет да внася проектобюджета за 2023 г.

Вместо това, нищо не пречи на политическите сили в парламента да се споразумеят за фискалната рамка за догодина и дали предвидените при актуализацията на бюджета от лятото приходи и разходи са реално изпълними. Въпросът е и дали има пари.

Нереални са обаче прогнозите на бившия финансов министър Асен Василев за БВП от 190 млрд. лв. и дефицит от само 3%.

Не бива да забравяме, че светът е пред рецесия

Шефът на МВФ Кристалина Георгиева прогнозира, че поне половината страни от Евросъюза ще изпаднат в рецесия и най-големият риск е за развиващите се страни, а България е една от тях.

Ние сме най-бедните в ЕС. Дори Германия, която е най-силната икономика в Европа, е на ръба на стагфлацията, защото там освен рецесия има и висока инфлация.

Не можем да се надяваме поскъпването на живота изведнъж да изчезне до-година. Основната причина е, че върви процес на деглобализация на света, съпроводена с прекъсване на доставките на суровини, което ще повиши разходите на бизнеса. Има риск за затваряне на производства в развитите страни или преместването им в Азия.

Всички международни финансови институции са на мнение, че догодина в ЕС няма да има държава с ръст на икономиката повече от 1%. У нас отрицателните тенденции са вече видни. За ноември Министерството на финансите вече отчита дефицит по консолидираната фискална програма от над 600 милиона, което означава влошаване на икономическата ситуация в страната.

За съжаление тенденцията не е временна, а постоянна и догодина няма да можем да се вместим в рамките на дефицит от 3 на сто и да намалим дълга. В следващите 2 години има риск той да се удвои.

Наистина все още нивото му е само 22,5% от БВП, но нарастването на този дял е неминуемо и заради оскъпяването му и спадащия интерес на инвеститорите към него. Почти никой вече не иска да купува нашите държавни ценни книжа, което е по- обезпокояващо. България вече се счита за несигурна държава заради честите избори и политическата криза. Има апетити да влагат пари у нас само предприемачи, искащи да реализират откровено грабителски проекти за страната ни.

Това става възможно заради прекалено високата корупция у нас по високите етажи на властта, с която така и не се преборихме вече над 30 години. За подобни случаи се сещаме, че хората, които управляват не мислят за страната.

Те или са икономически неграмотни или става въпрос за някаква голяма далавера. Корупцията винаги носи бедност.

Анализ на икономиста Мика Зайкова, „Галерия”