България е в тежка политическа криза. Тя се задълбочава с всеки изминал ден. Това е анализ, който се прави не само от занимаващите се с политика, но и е видим процес за мнозинството граждани, независимо от техния занаят и социален статус. Политическата криза се просмука в тъканта на държавата. И разрешаването й е първостепенният въпрос в страната.
В Германия, Италия и Австрия разбиха заговор за държавен преврат. В България от месеци се говори за пълзящ военен преврат. Интелектуалците надигнаха глас – Стефан Цанев, Тео Ушев, проф. Тодор Танев, проф. Огнян Минчев… и всеки ден нови и нови хора. Все повече стават гласовете, които предупреждават за овладяването на държавата, за чистките, за методичното разбиване на партийната система, за злоупотребите с власт, за антиевропейският път, по който се завлича страната. Служебният кабинет е неадекватен и самозабравил се. Парламентът е на командно дишане. В този контекст започват преговори за съставяне на правителство.
Най-голямата парламентарна формация ГЕРБ е първата получила мандат. Но оттук започва объркването. Къде се позиционира ГЕРБ? Какво иска за държавата?
Запазена марка на лидерът им е честата смяна на позиции, объркващите изказвания, неясните мисли. Тоест, на думи и декларации вече не може да се има доверие. Трябва да се гледат действията и стъпките. В настоящатата ситуация ГЕРБ се държат като основен говорител и съдружник на президентството.
Ето и няколко пресни примера:
# Подкрепиха незаконното невнасяне на бюджет от страна на служебния кабинет.
# Застанаха в ярка защита на президентството като се обявиха срещу предложението службите за сигурност да не са под контрола на президента, а на правителството и парламента каквато е демократичната и европейска практика. С което укрепват концентрацията на власт.
# Подкрепиха законопроекта за КПКОНПИ на служебния кабинет, който прави държавния глава недосегаем, а останалите мишени.
# Разбрали са се с президента част от служебните министри да са и част от редовно правителство, което ще предложат (Сачева, 6 декември). Тоест координират се и правят общи политически конструкти в нарушение на принципа на разделение на властите, които следва да се балансират и контролират взаимно.
# Ту му подкрепят ветото върху Изборния кодекс, ту не го подкрепят и т.н.
Съюзът е факт.
Дори да го представят като ситуационен, с цел да се унищожат няколко политически субекта, той ще има дълготрайни последици за страната. Този съюз е част от доразбиването на партийната система и парламентаризма. И понеже са най-големите, а все още живеем в някаква демокрация, те дължат на обществото отговори.
Ако са съюзници с Румен Радев, участват ли в пълзящия военен преврат, за който от месеци предупреждават десетки интелектуалци у нас? Чуват ли техните гласове?
Ако ще правят общо правителство с президента, преливащо от служебния кабинет към някакъв редовен, подкрепят ли политиката на служебната кохорта и антиевропейските й изстъпления?
Няма да ги питам дали искат смяна на държавното устройство, защото ще кажат: „Нееее“. Действията им обаче тласкат страната в тази посока. Поне по чуждия сценарий. Думите, че са най-големите опоненти през годините на Радев пък са унижение към интелигентността на публиката.
Не с думи и политически театри, а с дела трябва да докажат, че не са част от най-злокобния план в новата ни история. С действията си обаче тласкат страната към нови избори и задълбочаване на политическата криза. Сметката, че ще излязат от нея по-силни, доминантни и единствени е добра само за тях и добра на теория. На практика, обаче, всеки, който се опитва да продуцира криза, за да я управлява, трябва да е по-умен от съдбата и историческия процес.
Калоян Методиев