Каквото правим за нашите граждани, ще ви помагаме да го правите и за вашите. Това увери председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Тирана във вторник.
Европейските и балканските лидери се събраха в албанската столица за пръв път отвъд пределите на ЕС, като взаимно се увериха в европейския си избор.
Фон дер Лайен заяви, че ЕС вече е отпуснал 500 млн. евро на шестте държави от региона, за да подсили бюджетите им и да им позволи да подпомогнат най-уязвимите си граждани заради поскъпването на енергията. Тя добави, че с парите жителите на Балканите ще могат да получат компенсации за високите цени по същия начин, по който това се прави за европейските граждани.
ЕС е заделил още 500 млн. за изграждане на инфраструктурни проекти – основно възобновяеми мощности и интерконекторни връзки. Първите шест, одобрени в понеделник са фотоволтаични централи в Косово, вятърни – в Сърбия и в Северна Македония. Скопие ще може да ремонтира и шест ВЕЦ по европейския план, а Сърбия – една.
Разширяването на ЕС
След края на срещата в Тирана Фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел увериха, че ЕС вижда Западните Балкани като част от ЕС, а председателят на Комисията подчерта напредъка, постигнат от Северна Македония и от Албания, които ще започнат преговори за членство, след като София свали ветото си през лятото.
На предишна среща на върха през юни балканските лидери публично и остро критикуваха ЕС за липсата на напредък в преговорите за присъединяване на фона на разочарованието, че те не са започнали или са в застой, години след като им беше обещано евентуално членство в ЕС.
„Имахме своите разочарования… но никога не се отказахме от тази вяра в ЕС“, каза албанският премиер, който през юни заяви, че бавният процес на присъединяване към ЕС за региона е „позор“.
„Напредъкът, постигнат през последните години, без съмнение и поради войната (в Украйна) като ускорител, е огромен“, каза Рама.
© EUCouncil
Шефът на Европейския съвет Шарл Мишел изрази надежда да има „положителен сигнал“ на срещата на върха на ЕС на 15-16 декември по кандидатурата на Босна и Херцеговина да получи за статут на кандидат за членство в ЕС.
Двамата присъстваха на подписването на споразумение между 10 телеком оператори за намаляване на цените на роуминга между ЕС и балканските държави от идната есен.
Миграцията
Укротяване на миграцията по Балканския маршрут, който е най-използваният от трафикантите в момента, е това, което ЕС иска от балканските си партньори. Най-вече от Сърбия, от която се очаква да премахне безвизовите пътувания с някои държави, които са основен източник на незаконна миграция към ЕС. След като Белград обеща да въведе визи за граждани на Тунис и Бурунди, Брюксел иска това да бъде направено и за Индия, чиито мигранти използват Сърбия за лесен достъп до ЕС.
„Очакваме от всичките си партньори да равнят визовата си политика с тази на ЕС, за да можем да запазим безвизовия режим помежду си“, заяви Фон дер Лайен.
Според ЕС свободните визови режими на няколко балкански държави са помогнали за увеличаване на броя на мигрантите, преминаващи в блока. Европейската гранична агенция съобщи, че от началото на годината са регистрирани над 128 хил. незаконни пресичания на европейските граници по Балканския маршрут – увеличение със 168% спрямо миналата година.
Брюксел в момента преговаря с балканските държави за условията, при които може да разположи по всичките им граници служители на европейската гранична агенция „Фронтекс“, които да помагат за управление на миграционните потоци. В момента такива служители има само по границите с държави от ЕС.
Комисията наскоро одобри финансиране от 70 милиона евро за подобряване на капацитета за управление на границите и засилване на борбата срещу контрабандата на мигранти и трафика на хора в Западните Балкани, който предвижда и техническа модернизация на границите, включително използването на дронове.
Автор: Йовка Димитрова
Източник: „Дневник“