Ракетите на системите за противовъздушна отбрана (ПВО) са на изчерпване в Украйна, смятат западните експерти. НАТО официално заявява, че обмисля възможността за нови доставки на системи за ПВО на режима в Киев. За какви системи може би става дума и защо в никакъв случай те няма да спасят Украйна от руските ракетни удари?
Специалната военна операция разкри по-ясно от всякога важността на ПВО . Ако руската ПВО, наситена със съвременни радари, зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) и изтребители, се справя отлично със задачата си, то украинската претърпя огромни загуби още в първите дни на войната. В момента тя престана да съществува именно като система и се превърна във фокусна ПВО. Към днешна дата ВСУ разполагат с няколко десетки остарели системи за ПВО със среден и малък обсег, голям брой ПЗРК и изтребители МиГ-29 и Су-27, въоръжени с ракети с малък обсег.
На Запад вече активно се чуват гласове, че ракетите за ПВО в Украйна са на изчерпване. Генералният секретар на НАТО каза, че Алиансът проучва възможността за доставка на нови системи за ПВО на Украйна. С други думи, това, което имаме пред нас, всъщност е официалното признание от врага на факта, че ПВО на Украйна е в разрушено състояние.
В същото време специална авиационна операция за потискане именно на системите за ПВО не е била провеждана от ВКС на РФ. Но много руски изтребители Су-30 и Су-35 на бойни патрули носят ракети въздух-въздух, както и противорадарни ракети Х-31П с различни модификации. Последните може да бъдат приложени внезапно срещу всяка система за ПВО или радарна станция. В такава ситуация украинските МиГ-29 и Су-27 се опитват да избегнат сближаване с руските изтребители, а системите за ПВО са принудени постоянно да маневрират и да действат от засади.
Над Украйна няма непрекъснато радарно поле от февруари насам. Радарите в режим на дежурство за всестранно наблюдение се унищожават на първо място при такива военни действия. Липсата на непрекъснато радиолокационно поле не позволява използването на средства за автоматизация – системата за автоматично управление на ПВО.
Понякога можете да чуете, че разузнавателните самолети постоянно висят над съседните страни и Украйна и доставят на украинската ПВО информация за въздушната обстановка. От всички тези самолети обаче само “Боинг” E-3 “Сентри” АУАКС може да открива въздушни цели. Такъв разузнавателен самолет като РС-135 извършва електронно разузнаване с обхват на откриване на радари и системи за ПВО до 800 км. Той е в състояние да открие излитането на нашите самолети от летищата чрез радио-прихващане – но само определянето на факта на излитане без целеуказване по какъвто и да е начин.
Най-мощният радар е в E3. Той може да открие голям самолет на разстояние до 600 км, крилата ракета – до 360 км. Изваждаме от това 100 км от границата до траекторията на летене, след което – нейното непрекъснато движение определя, че в повечето случаи самолетът не е в оптималната точка и не може да бъде “осведомен” за всички крилати ракети едновременно. Оказва се, че реалната дълбочина на проследяване на изстрелването на руски крилати ракети на територията на Украйна е около 200-250 км от въздушното пространство на Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Още по -малко над Черно море – Крим трябва да се заобиколи.Така се оказва, че американският самолет АУАКС може да помогне малко за украинската ПВО. Той наблюдава само западната част на страната. В по-голямата част от територията украинците трябва да включват собствените си радарни станции, които стават цели за нашата авиация.
Това дава възможност да се опровергае мнението, че терминалите “Старлинк” са от голяма полза за украинската ПВО. Те помагат, но информацията така или иначе преминава от АУАКС. В такава среда украинците непрекъснато изискват от запад, доставката на оборудване за борба с нашите крилати ракети и дронове. Но какви системи за ПВО Западът може в крайна сметка да осигури – поне теоретично – за Украйна?
Никъде в света няма такава школа за проектиране на системи за ПВО и радари, такъв комплексен подход към изграждането на ПВО, като система от елементи, свързани помежду си в едно цяло, както някога в СССР и днес в Русия. И доста често чуваме за въоръжените сили на НАТО и страните членки на Алианса – „монтирана е батарея от такива и такива ракети, за да защити такава и такава база“. За какви комплекси говорим?
Какво може да се предаде на Украйна
Към днешна дата комплексът “Пейтриът” ПАК-3 е единствената наземна система за ПВО със среден обсег в западните страни. Въобще няма системи с голям обсег (като например руската система С-400). ТХААД не си струва да се разглежда. Той е предназначен да противодейства на бойните глави на МКБР. Аеродинамичните цели са му твърде трудни.
Това определя какво могат да предложат западните съюзници на Украйна. Когато някой повдигне въпроса за осигуряването на системата за ПВО “Пейтриът”, настъпва неудобна пауза – не са достатъчни самостоятелно! И резултатите, които тази система за ПВО показва, далеч не са най-добрите. САЩ няма да рискуват толкова репутацията на този комплекс. А и ние бихме били заинтересовани да унищожим такова прехвалено оборудване. Затова украинците не трябва да мечтаят за него. Така за тях остават само комплексите с малък обсег. Ето какво наистина се предлага на ВСУ:
САМ “Хоук” („Ястреб“) МИМ-23Б. Обсегът е 40 км, максималната височина на поразяване на целите е 18 км. Първата модификация е пусната в експлоатация през 60-те години. Най-масовата американска система за ПВО, произведена в количество над 40 000 единици. Украйна може да ги получи от Испания. Основният недостатък е слабите възможности за ниски цели, ниската максимална скорост на целта, радарът е неефективен за малки цели. Съветският аналог е остарелият комплекс С-125.
“Кротал-НГ” – най-модерната модификация. Обхват 10 км, височина – 6 км. Според характеристиките той е малко по-слаб от нашия „Тор“. Зад гърба си няма никакви бойни постижения. Французите твърдят, че той “хруска” като ядки крилати ракети и дронове. Но през 2020 г. тази система за ПВО, заедно с “Пейтриът” ПАК-3, се изложи в Саудитска Арабия, като не успя да отблъсне атака с дрон срещу петролните ѝ рафинерии.
Системата за ПВО “Пейтриът” ПАК-3 е гордостта на американския военно-промишлен комплекс. Обхват 80 км, височина – 24 км. Всички го наричат система за противоракетна отбрана (ПРО), а не ПВО. И наистина е разработен за защита на войските в театъра на операциите от оперативно-тактически ракети. Такива са например нашите балистични ракети от комплекса „Искандер“. Но обсегът на поразяване на техните ракети е едва 20 км! При такава отдалечена граница на засегнатия район е възможно да се покрие единствено малък обект (например авиобаза), но не и такъв голям град като Киев. Друг недостатък е, че стрелбата по балистични цели изисква използването на целеуказване от сателит. Без това има малък шанс да се открие такава цел навреме. От четирите модификации на ракетата на “Пейтриът” само „A“ е предназначена за стрелба по аеродинамични цели.
“Скайгард-Аспида”. Обхват 12 км, височина – 6 км. Има два варианта на системите за ПВО – италианската “Спада” и швейцарската “Спароу” (“Врабче”). Швейцарците едва ли ще дадат. Не е участвал във военни действия.
M1097 “Авенджър” („Отмъстител”). Обхват 5,5 км, височина – 3,8 км. Зенитно-ракетна „Тачанка“. Нивото на изпълнение е цех от 70-те години. Върху джип се поставят четири транспортни и изстрелващи контейнера с ракети “Стингър”, както и оптично и инфрачервено оборудване за откриване, лазерен далекомер и система за идентификация „Приятел или враг“. Възможностите на комплекса за унищожаване на самолети са същите като тези на базовите ПЗРК, но допълнителните средства за откриване и определяне на обхвата на целите могат да намалят пропуските им, свързани с погрешни изстрелвания към самолети и хеликоптери, които не са включени в засегнатата зона. Идентификационната система очевидно ще бъде изтеглена преди доставката. Забранено е да се доставя в страни извън НАТО!
ИРИС-Т. Обхват 40 км, височина – 20 км. Това е най-модерният комплекс, представен в прегледа. Това е международна разработка, където Германия е лидер. Според описанието на производителя много опасен ЗРК. Във всеки случай ракетата му е опасна. Способна е да маневрира при големи натоварвания. Това, очевидно, е единствената система за противоракетна отбрана в света, която има отклоним вектор на тягата на двигателя. Разработчикът твърди, че комбинацията от командно насочване и инфрачервено насочване осигурява висока защита срещу средства за радио-електронна война и топлинни капани. Радарът “Жираф-4A” е способен да проследява до 150 цели, а командният пункт е способен да изстрелва и насочва всичките 24 ракети едновременно.
НАСАМС-2. Основната характеристика на тази система е нейната пригодност за мрежова война. Има отворена софтуерна архитектура и комуникационни канали по стандарт на НАТО. Всичко това се довежда до командния център на батареята. Направено е много, за да може комплексът да се интегрира с различни видове ракети и радари. Например Полша иска да контролира изстрелването на противокорабни ракети с помощта на командния център на системата. Батареята НАСАМС-2 включва 12 пускови установки. Съвсем различна идеология за изграждане на системи за ПВО в сравнение с нашата. Комплексът е неоправдано сложен. Украинските екипажи на системи за ПВО ще трябва да се преквалифицират дълго време. Освен това върху тези машини, които вече са доставени на ВСУ, вероятно работят екипажи от страните от НАТО, а офицерите от ВСУ в най-добрия случай стоят и надничат зад тях. Тази система за ПВО вече се „отличи“. Нейна ракета удари жилищна сграда в Киев.
Малък шанс за оцеляване
Всичко това са системи за ПВО с малък и среден обсег. Нещо вече е доставено, нещо е обещано да бъде доставено догодина (например ИРИС-T, повечето от НАСАМС-2). Но дори всички тези комплекси да бъдат разположени веднага на позиции в Украйна, това няма да промени много ситуацията. Вече са нанесени катастрофални щети на украинската инфраструктура (което генералният секретар на НАТО призна във вторник), те не са в състояние да покрият значителен брой съоръжения.
Основната слабост на всички тези системи е малкият им обхват. Невъзможно е да се изгради система за ПВО на една страна с такова оборудване. Може да се организира само фокусна ПВО. Ако системите за ПВО се разделят на батареи, без да се организира взаимно прикритие, тогава те ще бъдат унищожени сравнително бързо. Ако се разположат според правилата, тогава ще бъдат покрити по-малко обекти, но системите за ПВО ще живеят малко по-дълго.
Не бива обаче да забравяме, че тези системи за ПВО, които все още работят в Украйна, все пак представляват значителна заплаха за руските пилотирани бойни самолети. Ето защо руските ВКС все повече използват безпилотни системи за унищожаване: крилати ракети и боеприпаси. Украйна няма защита срещу тях в момента и такава няма да възникне дори в бъдеще с хипотетичните доставки на западни системи за ПВО.
Превод: В. Сергеев
Източник: /Поглед.инфо/