Новият рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за следващите 3 г. предвещава сериозни разправии между двете страни. Преговори за момента няма, а днес се изсипа поредната порция критики от личните лекари към предложенията на касата.
Точките, по които медиците не са съгласни с идеите на касата, са доста, като едно от тях е продължителността на прегледа при личните лекари. НЗОК предлага да се върне условието за минимална продължителност на профилактичните и диспансерните прегледи при лекар и тя да бъде 15 минути. Толкова е планирана да продължава и консултацията с личен лекар или лекар-специалист, като това ще е сред критериите за качество на медицинската помощ.
„Здравната каса се заяжда с Българския лекарски съюз и лекарите. Ако това стане, пациентите няма да могат да си запишат час в следващите 20-30 дни„, коментира председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред Нова тв(link is external). „Това предложение не е дадено преди 2 месеца, когато започна формалното стартиране на тазгодишните преговори, а преди няколко дни, когато влязохме в тежък конфликт. В него има червена нишка. Тя е насочване на пациенти от извънболничната в болничната помощ, спестяване на средства и прехвърляне от едно перо в друго. Първо казват, че прегледът ще бъде 15 минути. След това казват, ако не достигнете 46% от профилактиката (толкова пациенти да са минали през профилактичен преглед при 33% обхват в момента – бел. ред.), ще ви плащаме по-малко. Ако нарушите критериите за качество, ще ви наложим двойно по-голям минимален размер на глоба и тройно по-голям на максимален. Тоест, всеки лекар да обхване повече пациенти, а в същото време им ограничаваме времето, в което може да правят профилактични прегледи“, обясни Маджаров.
По думите му един общопрактикуващ лекар с 2000 пациенти преглежда средно по 50-60 души на ден. „В крайна сметка става невъзможно парите, които парламентът гласува, да бъдат заработени“, посочи той. Ако в един стандартен 8-часов работен се преглеждат по около 60 пациенти, което означава, че за всеки един от тях са отделени максимум по 8 минути, което също не изглежда достатъчно.
„Не може да се слага времева рамка за преглед на пациент“, коментира пред БНР(link is external) и д-р Костадин Сотиров, личен лекар с практика в Пловдив и председател на местното сдружение на общопрактикуващите лекари. По думите му ако човек свърши една работа добре, но я свърши за по-кратко време, това не означава, че е работил некачествено. Напротив – означава, че е работил по-качествено. Според него това изискване е било въведено преди години с цел да се ограничи броя на прегледите и съответно на разходите на здравната каса за тях. Така обхватът на профилактичните прегледи е спаднал до 30%. „Въпреки епидемичната обстановка, след премахването му този процент се качи до 47%, наближи 50. Тази година се надяваме да е и повече. Това притесни ръководството на НЗОК„, коментира той.
По негови изчисления ако се върне минималната продължителност на прегледа, личните лекари ще могат да преглеждат средно по 25 души на ден при около 42-45 души в момента. Д-р Сотиров е категоричен, че при така предложения проект на НРД лекарският съюз няма да се върне на масата на преговорите, тъй като документът би лишил половината от населението от медицинска помощ.
„Здравната каса не е лекуващ орган, а платец на медицински услуги“, коментира и Иван Димитров, председател на Българския пациентски форум, според когото „медицината не може да бъде слагана в рамки“.
ОЩЕ СПОРОВЕ
Личните лекари имат предложение за улесняване на работата им по заместване, което обаче НЗОК не приема – а именно личният лекар да може да се замества от всеки друг лекар, а не само от общопрактикуващ. Друг спорен момент са неусвоените пари за първичната извънболнична помощ, специализираната извънболнична помощ и медикодиагностични дейности – от касата предлагат те да се разпределят по ред, определен от тях, а не съвместно с БЛС, с което лекарите не са съгласни.
Също така медиците не приемат и ограничението, предложено от НЗОК, лекарите да не могат да работят по два договора с касата на територията на цялата страна, а вместо това – това да става само в болници, които са на територията на една област. Касата предлага джипитата да могат да работят само по един договор с касата на територията на една РЗОК. Несъгласие има и по исканите от НЗОК нови, по-високи глоби за изпълнителите на болнична медицинска помощ при нарушение на критериите за качество или при неудоволетвореност от пациентите.
Източник: „СЕГА“