В Сикстинската мадона една от фигурите има често срещано вродено увреждане. Можете ли да го видите? Ще ви дадем някои насоки…
• Говори се, че Ан Болейн (майката на Елизабет I) и Тай Дигс са имали това заболяване.
• Днес то лесно се коригира с операция, обикновено при раждането.
• То може да направи някого наистина добър на пиано или в плетенето.
• Изследвания дори показват, че това вродено увреждане може да даде на някого увеличени двигателни способности.
• Херувимите долу знаят отговора.
Raphael / Public Domain
Ще ви дадем една минута.
Или две…
Защото знаем, че тази игра ще ви хареса.
Може би ще предпочетете да последвате връзката, за да разгледате картината в по-едър план, така че ще почакаме…
Сега не може да не го видите. Папа Сикст има шести пръст. Състоянието се нарича хексадактилия (или полидактилия, тоест допълнителен пръст).
Рафаело сякаш е добавял допълнителни елементи към много от своите обекти. В Женитбата на Девата той изпълнява старите си трикове. Можете ли да забележите нещо, което е в повече?
Raphael / Public Domain
Още няколко насоки…
- Странно, но тази част от тялото не е облечена/обута.
- Младата дама я очакват изненади в брачната ѝ нощ.
- Човекът, който чупи пръчка, знае.
Видяхте ли го?
Ще ви дадем още една минута.
Мъжът в зелената роба има неприятен израстък или допълнителен пръст.
Нарочно ли Рафаело е рисувал краката и ръцете, като е добавял допълнителни части? Рафаело е бил майстор художник, така че може да се смята за сигурно, че е знаел как да рисува ръце и крака. Според една теория Рафаело е добавил шести пръст на папа Сикст (в Сикстинската мадона) като игра на думи. Друга теория гласи, че шестицата означава, че субектът има шесто чувство.
Но през Ренесанса художниците обикновено са изобразявали обектите възможно най-реалистично. Така че е съмнително Рафаело да е добавял допълнителни пръсти, за да изглежда находчив. Някои медици твърдят, че Рафаело е рисувал често срещано ренесансово заболяване – подагра. Подаграта обикновено причинява подуване на кожата. Така че подутината до кутрето на крака може да е подагрозна артропатия.
Мона Лиза
Leonardo da Vinci / Public Domain
Обикновено всички се фокусират върху загадъчната усмивка на Мона Лиза. Но Вито Франко, сицилиански професор по патоанатомия, смята, че тази картина крие друга тайна – Джокондата страда от висок холестерол.
Патоанатомът стигнал до тази диагноза, след като забелязал жълто петно до левия ѝ клепач – наречено ксантелазма. Ще забележите също, че тя има малък липом на дясната си ръка. Липомът е доброкачествен тумор на мастната тъкан, често срещан при хора с висок холестерол.
Грозната херцогиня от Куентин Матсис
Гротескна стара жена, Quinten Metsys / Public Domain
Жената изглежда толкова жалко, че историците някога смятали, че е карикатура. Но тъй като Матсис не е имал много чувство за хумор, за съжаление тази жена вероятно наистина е изглеждала така.
Херцогинята е страдала от последния стадий на болестта на Пейджет. Болестта на Пейджет е рядко хронично костно заболяване, което причинява уголемени и деформирани кости.
Тази картина по-късно е копирана от Леонардо да Винчи и става вдъхновение за херцогинята в „Приключенията на Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.
Атинската школа от Рафаело
Raphael / Public Domain
Ето… Рафаело отново го прави. Но сега той рисува възлести колене. Смята се, че човекът с обезобразените колене е сприхавият враг на Рафаело – Микеланджело.
Вито Франко смята, че изпъкналите колене на Микеланджело са знак за камъни в бъбреците. Микеланджело се оплаквал от камъни в бъбреците или това, което той наричал „чакъл в урината“, през целия си живот. Диагнозата му била поставена на 75 години и му било казано да пие лечебна вода, за да изкара камъните.
Ревматологът Сара Е. Уокър смята, че възлестите колене на Микеланджело се дължат на подагра. Микеланджело е диагностициран с подагра през 1555 г. И в едно от многото си писма той се оплаква от болки в краката на 80-годишна възраст.
Тет-а-тет от Уилям Хогарт
William Hogarth / Public Domain
Преди таблоидните списания и много преди туитовете Уилям Хогарт използва своите картини, за да се подиграва с елита. А с нарастването на средната класа богатите търговци можели да закупят копия от неговите картини и да се наслаждават на осмиването на аристократи.
В Тет-а-тет (лице в лице) Хогарт осмива продажността на брачния договор. Картината разказва историята на Скуандерфийлд – аристократично семейство, което трябва да ожени своя син за дъщеря на богат търговец, защото са „пропилели“ цялото си богатство. Младият Скуондерфийлд (мъжът, седнал вдясно) се прибра след цяла нощ скитане (кучето го предава, като дърпа носната кърпичка на дама от джоба му.)
Но г-н Скуондерфийлд има по-големи проблеми от това да се жени за пари. Можете ли да забележите смъртоносната инфекциозна болест, от която страда?
Ето го в близък план. Това дупка в гърлото му ли е, или някакъв особен знак за красота?
Или може би г-н Скуондерфийлд трябва да спре да посещава проститутки. Черният белег на врата му е първият признак на сифилис – болест, опустошила по-голямата част от Европа през XVIII век. Един на всеки пет лондончани е страдал от сифилис до 35-годишна възраст.
Той има черната точка и в друг момент от поредицата – Инспекцията.
William Hogarth / Public Domain
Това момиче също я има.
Светът на Кристина от Андрю Уайет
Това е картина, озадачила любителите на изкуството. Защо Кристина е с гръб към зрителя? Дали селската къща е нейният дом? И най-озадачаващото – защо тя е седнала неудобно на земята, вперила поглед в далечината?
Картината изобразява Анна Кристина Олсън – съседка и предпочитана муза на Уайет. Той я рисува няколко пъти. (Американският художник използва своята двадесет и шест годишна съпруга като модел за главата и тялото на момичето.)
Кристина не просто лежи замечтано на тревата. Тя страда от болестта на Шарко-Мари-Тут (CMT) – прогресиращо нервно заболяване, което причинява слабост в долната част на краката и стъпалата. За съжаление Кристина е била парализирана от кръста надолу и е трябвало да се придвижва, като пълзи. Уайет казва за картината, че е искал да изобрази някой „ограничен физически, но в никакъв случай духовно“. Може би затова картината е станала толкова емблематична.
Кривогледството на Рембранд
Rembrandt / Public Domain
В горния портрет дясното око гледа право към зрителя, но лявото око гледа настрани. Според Маргарет С. Ливингстън, професор по невробиология в Харвардската медицинска школа, Рембранд може да е имал кривогледство, или страбизъм. Когато Ливингстън разгледала 24 от автопортретите на Рембранд, тя открила, че 23 имат същото кривогледство.
Интересното е, че страбизмът на Рембранд може да му е дал предимство като художник. Кривогледството може да затрудни преценката на дълбочината – наречена стереослепота. Но това условие също така улеснява преобразуването на 3D обекти в 2D пространство. (Това е и причината учителите по рисуване да казват на учениците да затворят едно око, когато наблюдават предмет.)
Благородникът с ръка на гърдите от Ел Греко
El Greco / Public Domain
Работата на Ел Греко винаги се разпознава по удължените крайници и тъмната палитра. Но някои медици смятат, че уникалният стил на Ел Греко идва от синдрома на Марфан. Синдромът на Марфан е рядко генетично заболяване, което засяга съединителната тъкан на тялото. Страдащите често са слаби, защото болестта води до удължаване на крайниците.
На горния портрет лицето и пръстите на мъжа са по-дълги от нормалното. Ел Греко последователно рисува повечето от своите обекти с тези черти. Днес лекарите разполагат с толкова много диагностични инструменти за определяне на болестта, че може да не успеят да използват най-мощния си инструмент – очите. Това е силата на изкуството – то ви принуждава да виждате.
Но когато си представим Рембранд с кривогледство или Мона Лиза, бореща се с високия холестерол, темите също стават по-реални. Телата им са страдали и стареели точно като хората днес и тези болести им придават човечност. Може би това е истинската сила на изкуството – да виждаш човешкото в другите.
Източник: Medium.com