В Понеделник на 21-ви ноември Парламентарната асамблея на НАТО (ПА на НАТО) подкрепи предложенията на украинската делегация и прие единодушно резолюция, с която призна Русия за „терористична държава“. На 23-ти ноември, сряда, Европейският парламент обяви Русия за „държавен спонсор на тероризма“. Де факто, от този момент нататък Русия и всичко свързано с нея е приравнено на Режима на Талибаните в Афганистан, Ал Кайда и ИДИЛ.
Какво е Тероризъм
Насилствени, престъпни действия, извършени от лица и/или групи, които са вдъхновени от или свързани с посочени чуждестранни терористични организации или държави (спонсорирани от държавата). Според доклад на Професор Мерик Йамамото, публикуван на 1-ви септември 2017 година, от Центъра за Международна Сигурност на Университета на Мериленд, Тероризмът е форма на Политическо Насилие, което е използвано за постигане на политически цели. Политическо Насилие е голяма категория, която се състои от елементи като война, военни удари, вмешателство, етнически конфликти, геноцид, държавен и институционен терор. Главната особеност на тероризма, която го отличава от Политическото Насилие като цяло е желанието чрез упражняването на насилствени актове, да бъдат постигнати определени политически или обществени цели. Терор може да се постигне и чрез ядрена заплаха, манипулации чрез енергоносители, манипулация посредством храните и инфлацията и ефектите в Европейските общества и политическата картина.
(Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-големият терористичен акт в историята на България. Извършен е на 16 април 1925 година, Велики четвъртък, от група крайно леви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП), които взривяват покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от друг комунистически деец. Цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната. При атентата загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си.)
Кремъл отвърна гневно на това, че вече е приравнена на терористите на Осама Бин Ладен, Карлос Чакала и Че Гевара. „Предлагам да определим Европейския парламент като спонсор на идиотизма“, написа говорителката на руското външно министерство Мария Захарова в Telegram, в типичния за руските политици агресивно гаменски и „народен“ стил на изразяване. Навярно често сте чували тази хулиганска официална реторика на Кремъл в Българските медии и интернет пространството. В социалните медии и в ежедневните разговори на народа, често може да се чуе за просташките, но лесно разбираеми от средно статистичният човек заключения за евро идиотите, как Европа се самоубива, как всичко е ужасно в Европа, точно поради този Евро идиотизъм. Как заради санкциите, всички ние сега ще плащаме, как заради „гейовете“ в Брюксел, ни чака тежка зима.
(Часове след декларацията, че в Европа са идиоти, Москва изстреля „наказателно“ поредица от ракети по територията на Украйна. Украинският министерски съветник Антон Геращенко написа в Туитър: „Ракети удариха Киев веднага след като Европейският парламент призна Русия за държавен спонсор на тероризма.“)
Разногласия в ЕС
Русия е първата държава, обявена от Европейския парламент за спонсор на тероризма. Гласуването обаче не беше прието единодушно, тъй като членовете на десните политически блокове в Европейския парламент, както и „левите социалисти“ представители от България (за разлика от всички останали леви) отказаха да признаят Русия за свързана с тероризма. Преобладаващият брой законодатели – 494 – гласуваха „за“. Но 58 гласуваха „против“, а 44 се въздържаха.
(По вратите на гласувалите против признаването на Русия за спонсор на тероризъм бяха разлепени плакати. С такъв плакат осъмна и кабинетът на бившия председател на Европейските Социалисти и бивш премиер на България – Сергей Станишев. Все пак, в България повече от 9 месеца масово се насаждаше омраза към Украинските имигранти, в пълен унисон с официалната руска пропаганда. )
Терор за постигане на военните цели
(Ракетните удари на Русия срещу Украинската инфраструктура, причиниха пълен blackout в края на седмицата, като я оставиха без електричество и вода, в момен, в който суровата зима е на вратата. В Украйна в момента има снеговалежи, а средната температура между декември и март е – 5 °С. Илья Тарасенко написа – „Мракът е в Русия. Ние просто нямаме ток.“)
Папа Франциск, на 23-ти ноември, сравни войната на Русия в Украйна с глада Голодомор през 30-те години на миналия век, в който загиват милиони украинци, и който е предизвикан от съветския диктатор Йосиф Сталин.
„Нека се молим за мир в света и за прекратяване на всички конфликти със специална мисъл за ужасните страдания на скъпия и мъченически загинал народ на Украйна“, казва Франциск по време на седмичната си генерална аудиенция на площад „Свети Франциск““ във Ватикана. Сталин организира глада Голодомор през 1932 и 1933 г., за да укрепи властта си над Украйна, тъй като се опасява от евентуално ù отделяне от Съветския съюз. Много учени твърдят, че това е било геноцид. Строгите системи за дажби подпомагат глада и убиват до 28 000 украинци на ден, като повечето историци посочват, че броят на жертвите е 3,9 милиона души. Продължаващата война в Украйна води до масови страдания и обвинения във военни престъпления. Миналия месец Организацията на обединените нации заключи, че руските сили са извършили военни престъпления, включително изтезания и изнасилвания, а Москва също така е обвинявана, че е въоръжила световния глад, като периодично блокира износа на украинско зърно.
Франциск многократно осъжда руската инвазия в Украйна. През октомври той призова руския президент Владимир Путин да „спре тази спирала на насилие и смърт“, след като Русия незаконно анексира четири региона на Украйна, а Путин заплаши да използва ядрено оръжие. В сряда, Франциск призова своята асамблея да се “моли за жертвите на този геноцид“.
„Нека се молим за всички украинци, за децата, жените и възрастните хора, за бебетата, които днес страдат от мъченичеството на агресията“, каза папата.
ЛГБТ Пропагандата
Папа Франциск през 2020 година заяви, че според него на еднополовите двойки трябва да се разреши да сключват „граждански съюзи“. Коментари, които според наблюдатели са най-ясните му изказвания по отношение на хомосексуалните отношения, в документален филм, режисиран от Евгений Афиневски. „Хомосексуалните хора имат право да бъдат в семейство.“, каза той във филма. „Те са деца на Бога и имат право на семейство. Никой не бива да бъде низвергнат или да страда заради това.“ Становище на Римокатолическата църква, което допринесе за демонизирането не само на Запада, но и на всички различни от Православието християнски деноминации. В България, ехото на Путинската пропаганда е пълна нетолерантност към различните. Както и използването на един политически трик, смесването на сексуалната свобода с педофилия например, което позволява да бъде объркана публиката и да поставя свободата в една група с престъпление. Съзнателно и целенасочена манипулация, която отъждествява сексуалните различия със сексуални извращения. Което е част от натрапчиво повтаряният рефрен, че свободата е свободия, като е виновна за всички беди, а от това което народа има нужда е силна ръка или иначе казано военна диктатура.
Закон, приет от Думата на 24-ти ноември приравни Русия до интелектуалните разбирания за света на ИДИЛ и Ал Кайда. Забранява се пропагандата на ЛГБТ, транссексуалността и педофилията в интернет, включително в компютърни игри, в медиите, в книги, в аудиовизуални услуги, в киното и в рекламата. Освен това продажбата на стоки, които съдържат забранена информация, ще бъде забранена, а сайтовете, които нарушават установените норми, ще бъдат добавени в регистъра на забранените сайтове с последващо блокиране.
(В нацистката пропаганда, Западната църква не случайно е оприличавана на Сатаната.)
Отбелязва се, че преди това ЗКН предвиждаше отговорност само за пропаганда на ЛГБТ сред непълнолетни, но настоящият законопроект разширява значително тези разпоредби. Законът разпростира отговорността за ЛГБТ пропаганда не само върху непълнолетни, но и върху възрастни. По-специално, глобите за такива действия в медиите или в интернет ще бъдат до 400 хил. рубли за физически лица и до 5 млн. рубли за юридически лица.
В Кодекса за административните нарушения се добавят и два нови члена. Един от тях предвижда отговорност за пропаганда на педофилия, която може да доведе до глоба в размер до 800 хил. рубли за граждани и 10 млн. рубли за юридически лица. Освен това разпространяването на информация сред непълнолетни, която показва нетрадиционни сексуални отношения или може да накара непълнолетните да пожелаят смяна на пола, ще се наказва с глоба до 200 хил. рубли за граждани и до 4 млн. рубли за юридически лица.
За подобни нарушения чуждестранните граждани и лицата без гражданство ще бъдат експулсирани от Руската федерация.
(ИДИЛ и методите и да се справят с хомосексуалистите.)
Известни с ужасните си методи на убийство, ИДИЛ запазват един от най-жестоките си методи за убийство на заподозрени хомосексуалисти. В публикуваните от тях видеоклипове се вижда как маскирани бойци провесват мъже за краката над пропасти на сгради, за да ги хвърлят с главата напред или ги хвърлят през ръба. Най-малко 36 мъже в Сирия и Ирак са били убити от бойци на ИДИЛ по обвинение в содомия.
(ИДИЛ и методите им да се справят с хомосексуалистите.)
Гейовете са постоянно преследвани от опасността някой, дори техен роднина, да ги предаде на бойците – било то, за да се облагодетелстват от ИДИЛ или просто от омраза към сексуалната им ориентация. Бойците на ИДИЛ понякога измъчват заподозрени хомосексуалисти, за да разкрият имената на приятелите им и претърсват лаптопите и мобилните им телефони. Дори и сред противниците на ИДИЛ гейовете не намират особена симпатия, някои от хората, които биха могли да бъдат шокирани от други зверства на ИДИЛ, казват, че убийствата на гейове са оправдани. Сирийските фракции на Асад (режим спасен от Русия) също са убивали или малтретирали гейове.
(В някои африкански страни, публично се изнасят списъци с гейове и публично се призовава за тяхното ликвидиране)
Джихада на Путин
Почти два месеца преди Русия да бъде обявена за „страна терорист“, Путин бе обявил свещена война на Западния Сатана. Бяха направени паралели с джихада, но в Исляма тази концепция е грешно интерпретирана като цяло в публичното пространство. Все пак Ислямът, въпреки че бе десетилетия жертва на атеистичната (квази Марксистка и с отсенки на Кремъл) пропаганда е религия на повече от 1000 години, дала цивилизационните основи на не едно общество. Концепцията и практиката на джихада са от решаващо значение в историята на исляма. От възникването на исляма и създаването и разширяването на мюсюлманската общност, джихадът е играл централна роля в исляма. Джихад (усилие или борба) понякога се нарича Шестият стълб на исляма. През цялата история (както и в и в други религии) свещените писания са били използвани и злоупотребявани, тълкувани и за оправдаване на съпротива и освободителни борби, екстремизъм и тероризъм, свещени и несвещени войни. Значението на джихада се корени в заповедта на Корана за борба (т.нар. буквалното значение на думата джихад) по пътя на Бога и в примера на Пророка Мохамед и неговите първи сподвижници. В най-общото си значение: „Джихад е нещо, което не може да се нарече „джихад“, джихад се отнася до задължението, което имат всички мюсюлмани, отделните хора и общността, да следват и осъществяват Божията воля: да водят добродетелен живот и да разширяват ислямската общност чрез проповядване, образование, пример, писане и т.н.“
Джихадът включва и правото, а дори и задължението да се защитава ислямът и общността от агресия. В историята призивът за джихад е обединявал мюсюлманите за защита на исляма. От края на XX в. думата джихад придобива друго значение и се използва както от съпротивителните, така и от освободителните и терористичните движения, за да легитимират своята кауза и мотивират последователите си. Афганистанските муджахидини, Талибаните и Северният алианс водят джихад в Афганистан срещу мюсюлманите в Кашмир, Чечня, Дагестан и южните Филипини, Босна и Косово са създали Хизбула, ХАМАС и Ислямски джихад, Палестина джихад; Алжирската въоръжена ислямска група обяви войната с Израел за джихад, джихад срещу правителството на страната, а Осама бин Ладен и „Ал Кайда“ водят глобален джихад срещу мюсюлманските правителства и Запада. С подобна реторика, Путин обяви свещена правоверна война на Западния Сатана.
ЛГБТ по време на Комунизма
(Плакат, изобразяващ традиционното немско семейство през 30-те години на 20-ти век. Семействата по време на Третия Райх биват – нацисткото „идеално“ или „образцово“ семейство (семейството на kinderreich) и „нежеланото“ семейство, което не се вписва във Volksgemeinschaft. Към „нежеланите“ или „асоциалните“ спадат еврейските семейства, които също така са категоризирани като „социално непригодните“.)
Но корените на тази терористична идеология в случая с Русия, определено трябва да бъдат търсени в Комунизма и национал социализма, които доминираха интелектуално 20-ти век. И определено, зад привидно доста наивната реторика се крие прагматичното и безупречно изпитан тоталитарен метод за справяне с вътрешната и външна опозиция, работещ на военно племенните принципи за мобилизация; Ние – Те, Традиционно за Нас, Нормално – НеНормално.
(Табела от времето на Комунизма в България. Домовете и семействата, биват категоризирани по същия модел, както Нацистка Германия.)
В научното списание The Journal of Sex Research, Vol. 26 от 1989 година е публикувано становището на завеждащия катедра психиатрия към Московския Психо-Ендокриноложки Център относно „Защо и как хомосексуалистите са лекувани в СССР“. Той обяснява защо в Съветския наказателен кодекс, хомосексуалността е криминализирана, като откровено признава, че не всички хомосексуалисти доброволно отиват в психиатрията да се лекуват, но за сметка от това, много от излекуваните имат пълноценни семейства и живеят нормален живот.
Комунизмът обикновено се отъждествява с хомофобията. Той често се представя като изостанала сила, която спира икономическия, политическия и социалния напредък, но най- вече чрез унищожаването на индивидуалното развитие и свобода. Както пише Денис Олтман през 1971 г: „предразсъдъците срещу хомосексуалността като „буржоазна дегенерация“ се пропиват силно в комунистическите партии по целия свят“. Или както твърди Конор О’Дуайър през 2013 г: „комунизмът остави дълбоко разрушително наследство в тази сфера, завещавайки история на държавни репресии срещу гейове, лесбийки и бисексуални […] .“
Законът за антисодомията в Съветския съюз, който наказва еднополовите актове между мъже с до пет години затвор с принудителен труд, твърде често се смята за пример за отношението към хомосексуалността в цяла комунистическа Европа. Само в Съветския съюз обаче ситуацията е била по-различна. Всъщност болшевиките, които идват на власт по време на Октомврийската революция през 1917 г., декриминализират хомосексуализма при мъжете още през 1922 г. След това Йосиф Сталин ре-криминализира мъжката хомосексуалност през 1933-1934 г. с вече споменатото наказание до пет години затвор с принудителен труд. Накрая Русия декриминализира хомосексуализма през 1993 г., след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., за да се присъедини към Съвета на Европа. В крайна сметка, хомофобията е просто един от инструментите на тоталния терор.
Терорът, като способ за справяне с опозицията и инакомислещите
(Образът на биологичното понятие – мъж в Съветското общество – здрав войник и работник, който може и трябва да се възпроизвежда. Друго освен икономическия и социален елемент не присъства.)
По време на съветския режим властите често изпращат дисиденти и други социално нежелани лица в психиатрични заведения за неопределен период от време за задържане и лечение. В наказателното производство, психиатричната експертиза често се използва, когато наличните доказателства не водят непременно до осъдителна присъда. Констатацията на психиатъра за психическа некомпетентност възпрепятства подсъдимия да се яви пред съда. Съдиите почти винаги приемат препоръчаното от психиатъра лечение, което може да варира от амбулаторно медицинско наблюдение до настаняване в специална психиатрична болница. В тези ситуации подсъдимият губи правото си на обжалване по силата на умствената си неспособност. След като бъдат освободени от психиатричната болница, на „пациентите“ обикновено се нарежда да се регистрират в местната болница и да получават „редовно наблюдение“ (Soviet Psychiatric Abuse: The Shadow over World Psychiatry 1985, 22-23).
(Образът на жената в Съветското общество е не по-различен от образа на мъжа. Биологичен субект, служещ за задоволяване на икономическите нужди на нацията. Жените в нацистка Германия са подчинени на доктрините на нацизма на Нацистката партия (NSDAP), която насърчава изключването на жените от политическия живот на Германия, както и от нейните изпълнителни органи и изпълнителни комитети. Идеалната жена в нацистка Германия не е имала кариера извън дома си. Вместо това тя е трябвало да изпитва удоволствие – и била отговорна за това – да бъде съпруга, да образова децата си и да поддържа дома си. Жените са имали ограничено право на каквото и да е обучение; това обучение обикновено се е въртяло около домашните задачи. С течение на времето на жените от нацистката епоха е било забранено да преподават в университети, да работят като медицински специалисти и да заемат политически позиции в NSDAP.)
Често срещана диагноза на политически провинили се съветски граждани е „вяла“ или „пълзяща“ шизофрения, чиито симптоми включват „разпространение на неоснователни клевети“, „преувеличена религиозна вяра“ и „прекомерно ценене на Запада“ (Helsinki Watch, май 1990 г.). Много от източниците, с които се консултират Блох и Реддауей, цитират употребата на сулфазин или сулфазин – пречистено сярно вещество, което не се използва на Запад от 30-те години на миналия век поради липсата на терапевтичен ефект, от психиатри, лекуващи политически и идеологически проявени пациенти.
Езикът на Омразата като инструмент на терористичните организации
Борбата с речта на омразата е от решаващо значение и за задълбочаване на напредъка в цялата програма на ООН като спомага за предотвратяването на въоръжени конфликти, жестоки престъпления и тероризъм. В целия свят сме свидетели на тревожна вълна от ксенофобия, расизъм и нетолерантност – включително нарастващ антисемитизъм, омраза към мюсюлманите и преследване на християни. Социалните медии и други форми на комуникация се използват като платформи за фанатизъм или неонацистка пропаганда. Неонацистките движения и движенията за превъзходство на бялата раса са във възход. Общественият дискурс е с цел политическа изгода с подстрекателска реторика, която заклеймява и дехуманизира малцинства, мигранти, бежанци, жените и всички така наречени „други“.
Езикът на омразата включва изказвания, които са безпричинно обидни или оскърбителни, които подбуждат към неуважение или омраза или поставят под съмнение ясно установени исторически факти. Също така, изказвания, които могат да се считат за възхвала на или подстрекаване към насилие, не могат да се разглеждат като съвместими с понятието за толерантност и противоречат на основните ценности, изложени в преамбюла на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Речта на омразата включва пропагандиране, насърчаване или подбуждане към очерняне, омраза или оклеветяване на лице или група лица, както и всякакъв тормоз, обида, негативно стерео типизиране, заклеймяване или заплаха към такива лица въз основа на неизчерпателен списък от лични характеристики или статус, които включват раса, цвят на кожата, език, религия или убеждения, националност или национален, или етнически произход, както и произхода, възрастта, увреждането, пол, половата принадлежност, половата идентичност и сексуалната ориентация. Особена характеристика на речта на омразата е, че тя има за цел да подбуди или може основателно да се очаква, че ще може да подтикне други хора да извършат актове на насилие, сплашване, враждебност или дискриминация към тези срещу, които е насочена. Подбуждането към омраза може да бъде резултат от обида, осмиване или клевета на определени групи от населението, когато тези форми на изразяване се упражняват по безотговорен начин, което може да доведе до ненужна обида, пропагандиране на дискриминация или използване на дразнещи или унизителен език. Умисъл за подстрекаване може да бъде установен и когато има недвусмислен призив от страна на лицето, използващо реч на омраза, да призове другите да извършат инкриминираните действия. То може да бъде изведено и от силата на използвания език и други релевантни обстоятелства, при които е използвана реч на омразата. Според ООН трябва да санкционират или дори да предотвратят всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, при условие че всички наложени формалности, условия, ограничения или санкции са пропорционални на преследваната законна цел.
Какви ще са мерките в България за съучастниците на Тероризма?
В предаване от ноември 2022 година, Мартин Карбовски и председателят на най-бързо растящата политическа сила в България, през последната година – Константин Константинов бяха изразени повече от обезпокоителни становища. От една страна, Константинов нарече САЩ престъпници, за това което правят в Украйна, а от друга изразяваха „братски чувства“ и симпатии към Русия. Константинов заяви, че всичките над 170 депутата, наречени от него „национални предатели“ в сегашния парламент, подкрепили Украйна, ги чака народен съд, какъвто е имало по време на 9-то Септемврийския терор. Той не за първи път говори за „списъци“ с национални предатели, които все още не са изискани от прокуратурата. В разговора бе изразена тезата, че евентуално участие на български войски в Украйна и даването на български жертви, ще доведе до края на Българо-Руската дружба. Интересни бяха и сравненията, които Мартин Карбовски използваше, за това че не трябва да имаме милост към „плъховете“, само защото носели душа. Карикатурните сравнения са основен похват на нацистката пропаганда. Но нека разкажем малко повече за сравнението „Плъх“, използвано така често в България, както и подобните обидни охарактеризирания (паразити, чалгари, циганизация, евро идиоти, джендъри…) на опонентите, така типично за комунизма и терора.
През 1909 г. американското сатирично списание „Puck“ публикува изображение, в което имигрантите са представени съвсем ясно като паразити. На карикатурата на Самюъл Ерхарт, чичо Сам е окичен със звезди пиедестал, води от бреговете на стара Европа към Статуята на свободата група, която се движи с етикети като „убиец“, „крадец“ и „осъден“.
През по-голямата част от XX век плъховете остават полезен символ за онези, които искат да представят целите си като нечовешки. Може би най-познатият и най-чуждият от всички е наборът от животински образи, които започнаха да символизират евреите в навечерието на Втората световна война.
На заглавната страница на Der Stürmer, най-влиятелният пропаганден лист на нацистка Германия, е изобразен нацист, който обгазява еврейски плъхове, скупчили се около основата на могъщо дърво. „Когато паразитите са мъртви – гласи заглавието, – немският дъб ще разцъфне отново“.
Изображението вече от 21-ви век показва тълпа, която се движи през европейска граница. Един от тях носи куфар, а друг – навит на руло пакет, който може да е молитвена постелка или спален чувал. Силует на мъж изглежда с преметнат през рамо пистолет; жена носи хиджаб. А в краката им, в значителен брой, но толкова малко, че да не се забелязват, има стадо плъхове. Не може да се избяга от факта, че в карикатурите някои образи имат определени асоциации от миналото. Изображението … повтаря антисемитската употреба на подобни образи в миналото, без значение от намеренията. В „Туитър“, карикатурата на бременната мюсюлманка носеща хиджаб на главата си и с бягащи плъхове в краката, беше описана като „подбуждане към расова омраза“ и „нещо от времето на Третия райх“; „Huffington Post“ се съгласи, че е „направо от нацистка Германия“. Докато в България, омразата към имигрантите е открита, дори на най-високо ниво може да се чуят расистки изказвания, които във всяка цивилизована страна биха довели до сериозни последици.
(Карикатури от началото и средата на 20-ти век. Въпросът е кой или от къде идва вдъхновението за карикатурите в нашето общество. Защо се допуска в медийното пространство в България, 21-ви век, едни от най-популярните фигури да са такива, които отхвърлят Западните Ценности и начин на живот. Хора с научни титли, представяни като експерти, без проблем пропагандират марксистка и анти-западна реторика, получават възможност да насаждат омраза и страх в обществото ни. Защо се допусна рисуването на реални карикатури, да присъства в българската политика и обществен живот? Карикатури, които убиват демокрацията и парламентаризма в България и с огромно желание проправят път за нова мракобесна диктатура?)
В Заключение
В конфликта на Европа с Русия има много подводни камъни, но един е изключително обезпокоителен – Когато се бориш със злото, много често се превръщаш в него. Приказките за Мир, вече звучат като колаборационизъм, защото наистина ще е сложно да се преговаря за каквото и да било с терористична организация – още повече за мир. Дилемата, пред която ще бъде изправена Европа, ще бъде същата, както пред която се изправи Източна Европа след края на Втората Световна Война. Европа ще трябва да реши, дали ще бъде единна силна Федерация, в която ще се зачитат всички различия или ще позволи племената националистическа структура да се запази, каквато грешка направи СССР и да бъде пропита с омраза и нетолерантност. Защото национализъм, протекционизъм, национално ориентирани субсидии, таван на цените, преградите пред бизнеса като тромава и тежка администрация, саботиране на движението на хора, продукти и услуги, субсидии, национални закони и културните особености поставени над принципа на Върховенство на Закона и Международното Право, незачитането на частната собственост и личната инициатива са симптоми на Тоталитаризма и Терора.
Автор: Илиян Кузманов, Фондация „ArtAngel“