В столичен парк жена вижда как мъж бие партньорката си. Решава да звънне на 112, битата я моли да не го прави, защото ще стане по-лошо. Наистина става по-лошо – насилникът започва да бие и спасителката, троши телефона ѝ и изчезва. Още го търсят.
Друга жена, след системен побой години наред, напуска насилника си. Междувременно му е родила три деца, най-малкото още е с памперс. Бяга от него в друг град. Заради тормоза и страха от неизвестността получава инсулт. Сега за нея и децата ѝ е организирана дарителска кампания, тъй като в момента не може да работи и да издържа семейството си. Нейният насилник също не е публично известен, живее необезпокояван, няма финансови и здравословни проблеми.
Колко са жертвите на насилие у нас никога не е било известно. Данните са ориентировъчни, регистър няма.
На 25 ноември, както се случва всяка година на датата, ни заринаха със статистически данни: всяка трета жена, всяка четвърта жена, всяка десета жена е претърпяла някакъв вид насилие – веднъж в живота си или системно. Тормозът е бил емоционален, финансов, сексуален или чист бой.
Включи се с анализ и Националният статистически институт. Две политически сили внесоха ритуално законопроекти.
Какъв е профилът на жертвите – основно млади жени между 18 и 29 години. Кои са насилниците – най-често интимните им партньори. Немалка част от жените са страдали от сексуален тормоз на работното място.
Младите са по-склонни да споделят проблема си, колко повече напредва възрастта, толкова по-малко са данните.
Защо мълчат – защото държавата не ги е защитила в случай че проговорят. Според настоящото законодателство, за да бъде повдигнато обвинение на насилника са необходими поне три сигнала от жертвата. Въпреки тромавата процедура дела за домашно насилие все пак има. По данни на правосъдното министерство те са над 3000 годишно, но половината от тях се прекратяват.
Нерядко след подобна „дързост“ жертвата на системен тормоз губи живота си. Сайтът spasena.org например поддържа статистика на загиналите от ръката на партньора си жени. В него броят жертвите от 2018 г. насам, създаден е по проект „Картографиране на убийствата на жени в България“. Сега вече функционира и като платформа за помощ на пострадали. Според данните му от началото на 2022 г. досега най-малко 19 жени са били убити от близките им мъже.
Жени, убити, защото са жени или насилие, основано на пола. За този вид престъпление по цял свят има една дума – фемицид. У нас тя не е официализирана, не съществува в правния свят. Популярна е само сред неправителствените организации. Фемицидът е престъпление от омраза, основано на пола – срещу жена. Имаше бегъл опит да бъде дефиниран в Истанбулската конвенция, която предизвика „справедливия гняв“ на радетелите за „християнски ценности“. Помогна им и Конституционният съд, който обяви тълкуването на понятието „пол“ за противоконституционно, дебатът зацикли и конвенцията потъна в аналите на историята.
За разлика от държавата, неправителственият сектор, който не е спрял да работи по проблема, е дефинирал отчетливо от какво има нужда законодателството, за да предложи адекватна защите на жертвите на насилие – въвеждане на дефиницията за фемицид; работещи мерки за превенция на насилието; регистър на тези престъпления (извършителите), за да няма рецидиви; повече кризисни центрове за настаняване на пострадалите; орган, който да координира всичко това.
Пак според гражданските организации, които работят в сектора, най-голяма опасност за жертвите на насилие възниква, когато решат да избягат и се нарушат наложените ограничителни мерки.
Тогава мъчителят е безразсъден, заради страха от наказателна отговорност и яростта, че жертвата му се е изплъзнала. Неслучайно пристрастните към темата подчертават необходимостта от мерки за защита точно в този период.
Какви са законодателните предложения, които бяха анонсирани на 25 ноември?
Основен принцип в законопроекта, внесен от бившия министър на правосъдието Надежда Йорданова, е, че домашно насилие може да се извършва чрез действие или бездействие, което прави близките съпричастни на тормоза, ако не уведомят компетентните органи.
Ускорява се достъпът до правосъдие, тъй като молбата на пострадалия трябва да бъде придвижена до 24 часа от всички институции, които имат отношение към превенцията и защитата от домашно насилие до съответния районен съд. – той може да е всеки по постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице, по мястото на извършване на насилието или друг адрес, на който жертвата пребивава.
Законопроектът предвижда създаването на единен орган, Национален съвет, който да осъществява държавната политика по превенция и защита от домашно насилие.
Друго предложение е създаването на национален регистър на случаите, до който да имат достъп всички ангажирани с проблема институции.
Предвижда се специализирани услуги на пострадалите да се предоставят безплатно, независимо дали жертвата сътрудничи за разкриване на извършителя или не.
В документа е заложена и тотална забрана за всякакъв контакт с пострадалия – изключени са връзките по телефон, имейл, обикновена поща и всякакви други средства за комуникация.
Предвижда се на насилниците да бъде забранено получаването на разрешение за употреба и съхранение на оръжие или отнемане на разрешителното, ако вече има такова.
Приложилите насилие да бъдат задължени да посещават програма за преодоляване на агресията е другото предложение в законопроекта, който включва и осигуряване на специализирани услуги за пострадалите деца – жертви или свидетели на насилие.
Законодателна инициатива предприе и БСП. Намеренията бяха оповестени в парламента, но проектът все още липсва сред документите в правната комисия. Възторженото изявление на вносителите оставя впечатлението, че акцентът ще е върху създаването на повече кризисни центрове.
Рано е да се каже дали законопроектите скоро ще влязат в пленарна зала. Предвид дебатите, които се водят в момента, техният живот е непредсказуем.
Впрочем, според експерти в сектора, случаите на домашно насилие са се увеличили и заради политическата нестабилност, която поражда чувство за безнаказаност у насилниците – във въртележката от парламенти и служебни правителства кой да се занимава с домашното насилие? Както в много други сфери и в тази гражданските организации са оставени да се справят сами.
Очевидно не се бърза, 25-ти мина, има по-важни задачи – например Изборен кодекс за преправяне. Жертвите на домашно насилие ще трябва да почакат до догодина по същото време.
Автор: Милена Петкова
Източник: News.bg