Мандатите можели да се извъртят много бързо, обяви човекът, който тупа топката почти 2 месеца. Трябва да кажем, че толкова дълго никога не сме чакали – и за консултациите между самите партии, и за консултациите при президента. Вярно е, че и животът на предходните парламенти не е бил особено дълъг, но това са принципите на демокрацията. Като не се получава нужното мнозинство, се отива пак на избори.
Интерес от протакането няма никой, освен Радев – управлява му се, та две не вижда. Той така или иначе си го прави благополучно вече доста време. Разни анализатори ръсят прогнози, че едва ли не ще е най-добре изборите да са през март. А дотогава? Е, дотогава ще се прежалят Радевите министри да поуправляват още малко. Ако много им се помолим.
Значи, изборите не са нещо, за което можем да си намислим дата. Или пък произволно да си я посочим на календара. Ако има някакви договорки за март, нека станат явни. Всички да знаем какво се крои, а не само Нинова, примерно. Червената лидерка си е насрочила конгреса за февруари, защото ако изборите са през март, няма как месец преди тях да се търси нов лидер на БСП. Че е в час с договорките, е повече от видно. А между кого са тези договорки? Кой с кого си шушука по ъглите? И за какво?
Радев явно е надушил плана на Нинова и само за да ѝ направи сечено, говори за бързо извъртяване на мандатите. Бързо беше преди време, когато всеки ден имаше консултации, излъчваха се на живо и журналистите едва смогваха да отразят всичко, което се изливаше по време на тези разговори. Имаше шумно рекламирани политически обещания, имаше и още много други неща, но не се губеше темпото. А то е важно, за да се чувстваме живи в не съвсем живата си държава.
Сега сме като в точка на замръзване. И тя изглежда изцяло изкуствено създадена. Кого точно обслужва, не се знае. Но не и нас, не и хората, които искат държавата да работи.
Депутатите пък спорят с часове за пълни глупости – като название на законопроект, примерно. Гледайки ги, човек започва да се съмнява в менталното им здраве. Ако някой още изобщо се съмнява де. Какво обаче се случва междувременно?
Пак ще припомним на втренчените в хартиените бюлетини алчни за власт – близо до нас се води война. Обстрелва се ядрена централа. Загиват хора всеки ден. Путин плаши света с апокалипсис. А ние? Ние си чешем езиците в парламента, за да си върви надницата от по 500 лева. Не е зле, само че скоро може да им писне и на най-кротките хора и да имаме ново нападение на Народното събрание. Обаче не с домати и не с яйца. Скъпи са и от тях полза няма.
Средният ни доход, уважаеми политици, си стои като някаква праисторическа вкаменелост. Евростат го посочва, не бабите на пазара – при средногодишен доход за ЕС 17 871 евро, в България той е 8647 евро.
И на фона на тази беднотия си говорим за какво? За президентска република. Всичката Мара втасала, та за Конституцията се сетила.
Добре ще е и президентът, и партийните лидери, да се опомнят, докато е време. Зимата е кофти сезон за избори, да. Но пък е чудесен за протести и стачки. Че и за импийчмънт.
Автор: Стефан Стефанов
Източник: Actualno.com