Държавата много обича да се бърка на места, където не й е работа, но пък където може, да корумпира и хубаво да охрани кастата от чиновници, контролни органи, регулаторни институции, политици, анонимни оперативни и неоперативни работници и началници. И докато се занимава с това, очевидно по-приятно, а със сигурност и по-доходоносно за определени групи занимание, държавната машина търпи крах в единственото нещо, което може да осмисли донякъде нейното съществуване и да заслужи милиардите от данъци, които отиват за издръжката й – пазенето на границата, на живота на хората и на тяхната собственост. Още по-жалка става напоследък картинката, когато се оказва, че тя не само не си влиза в официалната роля, но не може дори да опази живота на служителите си. Знаем отдавна колко разграден двор е България, но от 2 месеца се превърна в погребално бюро за убити полицаи. В понеделник трети полицай си отиде от този свят в условията на показна престъпност. И докато в края на август в Бургас, когато натъпкан с мигранти автобус премаза полицаи в патрулна кола, се видя пълно неглижиране и неуважение към държавната машина, при сегашната трагедия на българо-турската граница вече се набива на очи изключителната безпардонност, с която бе застрелян сержант от Гранична полиция. И от двата случая обаче може да се направи очевадният извод, че не става дума за единични случаи, за поредица от случайности, а за ясно очертана тенденция за разпад в държавността. Как иначе може да се нарече ситуацията, в която въоръжени с ловна пушка застрелват в главата изпълняващ задълженията си по охрана на границата полицай. Това е ясен знак за липса на какъвто и да е респект към силовата й машина Случващото се показва и че тези дръзки престъпления са само върхът на айсберга и че става дума за отровните плодове на 30 години политическо, полицейско, военно, законодателно, дипломатическо безхаберие. И е нахално хора, управлявали държавата повече от 10 години, да стоварват всичко върху сегашното ръководство на МВР. Бившият премиер Борисов не се сдържа и поиска оставката на вътрешния министър Демерджиев, твърдейки, че по негово време тези неща нямало как да се случат Вътрешният ексминистър и настоящ депутат Младен Маринов нападна сегашните си колеги, че провеждали политически чистки и че се занимавали с политическа дейност и затова не „можело да се очаква друго“. Пак той каза, че получавал информация от колеги, които се командироват на границата, че не били подготвени за тази работа, а когато отидат там, нямало кой да ги насочва. Неговият колега, съпартиец и също бивш вътрешен министър, Христо Терзийски разпалено твърди, че системата на МВР на практика не работи и това се виждало по пътищата и по границата. Точно политическата сила, която управлява толкова години, доби внезапна амнезия. Последното десетилетие е белязано с изливане на стотици милиони и дори повече от милиард за различни проекти и дейности, свързани с охраната на границата. Влагаха се средства за ограда, за камери, за заплати на полицаи и военни, които бяха разположени на полосата, за дронове, за хеликоптери, за гориво, за стотици автомобили, джипове, бронежилетки и за какво ли не още. Даваха се пари от държавния бюджет, изпросиха се милиони евро от Европейския съюз. Това ставаше с различни обяснения – че средставата отиват за подготовката на България за Шенген, за отблъскване на мигрантската вълна през 2015-2016 г., за модернизиране и какво ли не друго. И какво е налице сега ? Ненужна ограда, която всеки си пробива и прескача, както поиска, неподготвени полицаи, неработещи камери, несъществуваща система за свръзки, липса на оборудване и специално облекло. Нима това е станало през последните 3 или 6 месеца? Или пък дупките в оградата не са от години? Нима камерите по границата работеха по времето на ГЕРБ постоянно? Дълго време дори липсваха. Нима тези полицаи, за които се твърди сега, че не са подготвени, не са назначавани по времето на Борисов, Маринов и Терзийски? Нима повече от 90 на сто от началниците в различните полицейски структури не са от тяхно време? Затова точно от тази политическа сила да идват критиките е най-малкото некоректно. Същото се отнася и до БСП, които също скочиха да нападат и да искат оставки, преди да са си спомнили положението по границата и от времето, в което те преди години управляваха. Съвсем друг е въпросът, че сегашната власт дойде със заявката как ще се справи с мигрантския натиск, колко добра експертиза има в силовия сектор, в полицията, в армията, както и как добре разрешава наследени кризи. Навсякъде по властовата верига бяха наслагани основно бивши военни, бивши полицаи, бивши служители на НСС и ДАНС. После служебното правителство на няколко пъти отпусна милиони левове за изпращане на още армия и за оправяне на оградата по границата. Дори бе обявено как военните щели да оправят съоръжението, защото имали опит. Започнаха и рокади в Гранична полиция. И в момента, в който управляващите създадоха впечатление, че контролират нещата, рязко се оказа, че всичко е извън контрол и цари пълен хаос. Това се усети особено ясно след бургаския случай. След проверки и разследвания лъсна, че МВР е разграден двор Въпросните мигранти са били хванати ден по-рано и е трябвало да са в лагер, а не в препускащ на следващия ден автобус. Още по-скандално се оказа, че трафикантите, включително и шофьорът, който заби автобуса в полицейската кола, е трябвало да са задържани, а не пуснати на свобода. И затова няма кой друг да има вина освен МВР, неговият състав и неговата организация. Вътрешното министерство започна да обяснява как се опитвало да се изчисти, как имало проверки за връзки на 14 полицаи с мигранти, как други 16 служители били отговорни за касапницата в Бургас заради действия и бездействия. Подобно анонимно насипване на бройки, разкрития, закани и заклинания е безсмислено. И много бързо се стигна до трагичния случай с убийството на серж. Петър Бъчваров от Гранична полиция Въпросителните продължават да са много. Кой е този трафикант, който шуми около дейността си с показен разстрел на полицай, откъде е стреляно, от коя страна на границата са гилзите, каква е изобщо причината за инцидента, защо точно сега се случва всичко ? Мигрантският натиск е безспорно засилен, но не повече от онзи през 2015-2016 г. Въпреки това е ясно, че и тогава, а и сега Турция няма проблеми да спре всичко и дори половин мигрант да не припарва и на 20 км от границата. Дали сегашното положение означава, че тя пак ще иска пари от Европейския съюз, ще видим, но в случая е най-добре да се гледа първо родната картинка. А тя изобщо не е розова и очевидно няма скоро да се оправи. Дано нещата не станат и още по-зле, след като и поредният трагичен случай не предизвика сериозен размисъл в българското политическо и полицейско войнство. Отново започнаха партийни спорове и обвинения, хаотични закани как вече щяло да се стреля по границата, как полицаите ще нарамят автоматите, как щели да се обучат нови хора за „1-2 седмици“, как щели да се попълнят липсващите 1200 бройки, как щяло да се прати още армия, говори се дали да не се направи бетонна стена, как щял спешно да се поправи Наказателният кодекс и какви ли не още „шменти-капели“. Просто, ако и този път политиците и МВР не се вземат в ръце, ако не спре този хаос и повсеместна корупция, ако не спрат да замазват пак всичко, скоро трафикантите и бандитите ще им вземат и местата, и екстрите. Автор: Александър Александров Източник: „СЕГА“