Преди 50 години на 16 май 1972 г. в курортното градче Светлогорск на брега на Балтийско море се случва една от най-страшните и странни авиокатастрофи в историята на авиацията на СССР и Русия. Военно-транспортният самолет Ан-23 се врязва в дърво и пада върху детска градина. Загива екипажът на самолета, възпитатели и 24 деца. Според официалната версия в условията на лоша видимост екипажът на самолета е направил грешка при определянето на височината на полета. Според друга – пилотите са били пияни. Трагедията шокира градчето. Местните власти цинично се опитват да скрият информацията за катастрофата. Още на следващата сутрин на мястото на детската градина вече има площад. Какво точно се е случило разказва изданието Лента.ру.
Денят е бил вторник, облачно време. Децата се връщат от разходка и бързат за обяд. Мъгла, променлив вятър, температура на въздуха от 5 до 10 градуса.
Селцето е истинска перла в морето. От времето, когато тук е била Прусия градът се е наричал Раушен и е бил популярен курорт.
Детската градина на ул. Ленин не е била обикновена, а много престижна. Многото от родителите са се стремили да запишат в нея децата си. Сред възпитаниците е дъщерята на местния комсомолски ръководител Евгения Жаворонкова, деца на влиятелни личности от града и областта.
Към 12,15 ч. столовата е готова за обяд, готвачката Тамара Янковская слага масата, след хранене децата трябва да спят.
Приблизително по това време от летище Храброво излита военен самолет Ан-24. На борда му има шест души екипаж и два инспектора, които трябва да проверят радиотехническите средства на Балтийския флот в с. Коса. Планирано е полетът да се извърши на височина 500 м, но оказвайки се над морето командирът Вилор Гутник докладва в базата за продължаване на полета на височина от 150 м. Задачата на екипажа, но след Зеленоградск Ан-24 се изгубва.
На 15-та минута от полета самолетът влиза в мъгла на недопустимо ниска височина. До земята са 42 м и носът на машината закача върховете на боровете. От удара самолетът губи част от крилото. Прелитайки още 200 м той пада върху сградата на детската градина. Самолетът е разрушен и изгаря заедно със сградата. В огъня загиват екипажът, инспекторите, 24 деца и готвачката. Две от възпитателките умират по-късно от получените рани.
Военните бързо разчистват всичко
На мястото на катастрофата едновременно пристигат пожарни, военнослужещи от Балтийския флот и курсанти от милиционерското училище. За 24 часа в Светлогорск е въведено извънредно положение, градът е отцепен, изключена е телефонната връзка. По време на разчистването и търсенето на телата на жертвите на катастрофата, сътрудниците на КГБ работят с населението, като се опитват на всяка цена да не допуснат разгласяване. Отменят се влаковете от Калининград, блокира се шосето. Фрагменти от фюзелажа и останките от загиналите се натоварвали на самосвали и веднага са извозени надалеч. На следващия ден на мястото на детската градина има само малък площад, оформен като градинка.
След падането на самолета в града е спряно електричеството. На хората е забранено, не само да напускат града, но и да излизат от домовете си. Те стоят уплашени, без да разбират какво се случва.
Невъзможното разпознаване на загиналите
Някои са разпознати по останки от дрехите. Например, Таня Жаворонкова – по късче от синята рокля. Бащата получава сърдечен пристъп след известието за трагедията. 6-годишният Андрей Шабашов, чието тяло е открито последно, загива случайно. Той не е посещавал детската градина заради възпалено ухо. Сутринта бабата на момчето завела детето на лекар, а на връщане минали край детската градина. Майката на Андрей работела там като възпитателка. Виждайки майка си Андрей се затичва към нея и в този момент самолетът пада върху сградата.
7-годишната Оля Коробова има повече късмет. Момичето е имало ангина, вече оздравяла и във вторник е трябвало да е на градина, но майка й имала почивен ден и разрешила на момичето да остане още един ден у дома. Подобна е историята и на Ира Голушко.
Независимо от усилията на властите и специалните служби за трагедията разбира всеки жител на Светлогорск. Професионалният рибар Вячеслав Симонов живее там от 1960 г. По време на катастрофата е бил на лов за калмари при бреговете на Аржентина.
„Имало е взрив от горивото на самолета, пожарът е продължил дълго време, но военните разчистват всичко. Когато пристигнах на мястото там вече нямаше нищо. Някои от родителите на загиналите деца напуснаха града, други останаха. Четох, че хората масово се самоубивали, това са слухове. Някои умряха от мъка, жените получаваха пристъпи. Дълго време не заздравяват душевните рани, но 50 години по-късно вече не влияе на психиката“, разказва Симонов.
За трагедията съобщава чуждестранно радио. На следващия ден 17 май случилото се се разисква по време на съвещание на местното ръководство – коментирали как може информацията да е излязла извън пределите на СССР. Подозирали, че в Светлогорск има агенти, работещи за чуждото разузнаване. Присъстващ на съвещанието представител на КГБ неохотно признал, че чужденците са успели да прихванат преговорите.
В съветските вестници случилото се не е отразено. Информацията се предавала от уста на уста: хората знаели, че е паднал самолет върху детска градина и са загинали деца. По-късно тръгва слух, че на мястото на изгорялата детска градина има малък площад-парк. Други сведения не е имало, за причините за катастрофата започва да се говори едва в началото на 90-те години!
Причините за катастрофата
Коментира се, че екипажът е бил неопитен, а самолетът – неизправен. Пуска се слух дори, че екипажът се загледал по нудистки на плажа или е бил пиян.
Вече 50 години специалистите обсъждат действията на командира Вилор Гутник. Според някои версии не са му достигнали няколко секунди, за да предотврати катастрофата. Гутник е имал 5000 летателни часа – един от най-грамотните и дисциплинарни пилоти в полка.
Проведените в хода на разследването експерименти показва, че екипажът на Гутник е получил данни за височината с грешка от 60-70 м.
По случая никога не е образувано дело, изводите от следствието не са огласени, макар със заповед на министерството на отбраната да са уволнени около 40 военни.
Военният пенсионер Михаил Слободчиков е трябвало да бъде в самолета, но заради авария на колата на командира му и заповед да я поправи е бил заменен от друг. Слободчик твърди, че в продължение на 30 години му е забранено да говори за трагедията. По думите му след серия несанкционирани навлизания на територията на СССР на малки самолети от чужбина командването решава да провери всички радиолокационни станции на бреговата система и да изясни по какъв начин чуждестранните летци нарушават съветската граница. Затова екипаж, ръководен от кап. Гутников не отказва да лети въпреки лошото време. Трябвало е да се провери вижда ли се самолетът на пределно малка височина.
Самолет АН-24. Снимка: iStock
„АН-24 е много тежък, кой е 21 т. Когато дръпнеш рязко щурвала към себе си, първоначално той малко увисва. На голяма височина това не би се забелязало и би отишъл нагоре. Но тук… започнал е да минава през всичко по пътя си – дървета, храсти… Закачил е земята с опашката, крилата се откъснали. Фюзелажът се е врязал в детската градина, отнася втория етаж, излял се е керосин. Самолетът изгаря напълно. Алуминият е горял като хартия“, разказва Слободчиков.
Той потвърждава и слуховете за това, че при аутопсията на членовете на екипажа е установено наличието на алкохол. Резултатите са умишлено скрити, за да не могат роднините на загиналите да получат компенсация, а началниците да се спасят от прекалено строги последици.
Според събеседници на Лента.ру не е възможно пилотите да са седнали пияни в самолета, но е възможно да са пили предния ден.
Краеведът Ворон отхвърля версията за нарушаването на границите на СССР , тъй като тя не е отразена в официалните документи.
На родителите дават маркирани ковчези и им забраняват да ги отварят. Загиналите деца и възпитатели погребват в общ гроб на гробището в Светлогороск. Имало е забрана да се снима траурната церемония.
Летците на самолета са погребани на военното гробище в Калининград. Изтъквала се причина, че роднините на загиналите деца били категорично против военните, които считали за виновни да бъдат погребани до децата.
Снимка: Yoututbe/MORSKIYA
Роднините на загиналите деца са оставени без каквито и да било компенсации. По време на градското съвещание някой е предложил поне да дадат на родителите хранителни пакети, но отговорът е бил груб и категоричен. Тази информация вече не може да бъде потвърдена, тъй като източникът умира през 2021 г.
Мястото на трагедията днес. Снимка: Yoututbe/MORSKIYA
Едва 22 години след трагедията, през 1994 година на мястото на катастрофата освещават храм-паметник, построен със средства на хората. Вътре са снимките на загиналите и винаги горят свещи.
Източник: Actualno.com