Служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев и директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов дадоха заявка, че се обмисля промяна във формулата, по която се изчислява кои медикаменти са дефицитни на българския пазар и износът им се забранява.
Обсъжда се връщането на първоначалната формула, при която забранени за износ на седмична база бяха над 300 лекарствени продукта, докато сега едва 60-80 влизат в забранителния списък. Заявката предизвика остра реакция от страна на търговци-износители. Но и повдига много въпроси за това доколко безпристрастно институциите са изпълнявали произтичащото от закона задължение да ограничават износа на дефицитни продукти. Това са случва на фона на хронични липси на лекарства на българския пазар, които се дължат на няколко причини: износ за други страни, където се продават по-скъпо; трайното изтегляне на лекарства от страната заради липса на търговски интерес от страна на производителите; и временни смущения на вноса по различни логистични причини.
Проверка на Mediapool въз основа на изискани от ИАЛ данни по Закона за достъп до обществена информация наскоро установи, че дефицитни за българския пазар продукти, които трудно се намират или изобщо липсват в аптечната мрежа, се изнасят при първа възможност и то законно. Причината са несъвършенства в механизма, по който функционира електронната система за проследяване недостига на медикаменти (СЕСПА), поради която тя не защитава обществения интерес в този си вид (Повече по темата четете ТУК). Сега на дневен ред изплуват още въпроси относно това в чия полза работи.
Основният въпрос е действително ли в първоначалната формула за изчисляване на недостига е засечена грешка, която е била поправена и затова списъкът с лекарства е редуциран или формулата е била променена, за да обслужи нечий интерес, каквито намеци се прокрадват от най-високо политическо ниво.
Mediapool потърси за коментар представители на всички участници по веригата, подаващи данни към системата СЕСПА: производителите на лекарства; търговците на едро, занимаващи се с паралелен износ и аптеките. Никой от тях не успя да обясни каква точно грешка във формулата е наложило тя да бъде променена, но все пак най-подробно обяснение дадоха паралелните търговци, които сега биха били засегнати от връщането на старата формула.
Как се спира износът на лекарства?
По принцип износът на лекарства е част от свободната търговия в рамките на Европейския съюз и не може да бъде възпрепятстван, освен заради сериозни съображения, свързани с опазване живота и здравето на гражданите. Това позволява на държавите-членки да въвеждат определени механизми за ограничаване на износа, за да се гарантират потребностите на собственото население.
Заради по-ниските цени на много медикаменти у нас спрямо Западна Европа, България от години извършва износ на медикаменти. Той се се оценява на стотици милиони левове годишно, но официални данни липсват. След дългогодишно отлагане от ноември 2021 г у нас най-после започна да действа законов механизъм, който позволява държавата да спира износа на медикаменти, които са в недостатъчни количества за задоволяване на вътрешните потребности. В закона е разписано, че недостиг има тогава, когато количествата от даден лекарствен продукт паднат под 65 на сто от необходимите за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, като за база се ползва средномесечното потребление на съответния медикамент за предходните 6 месеца.
Забранителният списък се генерира автоматично и се актуализира всяка седмица въз основа на актуални данни за наличностите, които се поддържат в специално създадена за целта информационна система – СЕСПА. (Актуалният в момента списък можете да видите ТУК). В СЕСПА данни подават всички по веригата: производители, дистрибутори и аптеки. Когато наличностите паднат под определената граница, износът се забранява и когато количествата се увеличат над нея, пласирането им извън страната отново става разрешено. Така определени продукти ту влизат, ту излизат от забранителния списък. И в момента в който вече не са в него се изнасят свободно.
Сгрешената формула
На пръв прочит формулировката за недостиг звучи ясно и автоматичното генериране на списък с дефицитни продукти предполага, че процесът не търпи волни интерпретации. Но малко след старта на системата се оказа, че “формулата е сгрешена“. Или поне това беше установено при одит на “Информационно обслужване“ – фирмата разработчик на СЕСПА. След поправянето на грешката през пролетта на тази година списъкът със забранени за износ лекарства бе редуциран от над 350 продукта първоначално до под 100 и в момента между 60 и 80 лекарства са забранени за износ на седмична база.
Любопитна подробност е, че за повече от три години разработване и тестване на СЕСПА никой от участниците по веригата не е възразил срещу грешно заложена формула, която би се отразила при генерирането на забранителните списъци. Но след старта на системата започват жалби от фирми-износители, че списъкът е „некоректен“ и нереално раздут.
Именно след изразеното от тях недоволство и изрично настояване да се извърши одит на СЕСПА, беше открита „грешка“ във формулата и тя бе преправена. В резултат на това две трети от лекарствените продукти излязоха от забранителния списък.
Износителите са против формулата да се пипа
Логично заявката на здравните власти да върнат първоначалната формула беше посрещната „на нож“ от търговците, занимаващи се с паралелен износ.
„Не сме съгласни с връщането на старата формула, защото смятаме, че тя трябва да отговаря на закона, каквото беше доказано, че предходната не прави“, коментира пред Mediapool Боряна Маринкова от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ), която обединява фирми, занимаващи се с износ. По думите ѝ в първоначалната формула е имало сбъркан знак, който променя резултата от формулата и в същото време не отговаря на разписаното в закона.
От асоциацията ще искат среща със служебния министър на здравеопазването, тъй като вярват, че диалогът е начинът да се стигне до истината.
„Тиражираните в пространството тези създават некоректна представа за ситуацията. Действащата в момента формула напълно съответства на закона за разлика от предходната. Министерство на здравеопазването след одит от Информационно обслужване откри грешка и Изпълнителната агенция по лекарствата приложи коректния по нормативната ни рамка алгоритъм за изчисление на недостиг. Каквато и да е промяна във формулата, ще доведе до нарушение на действащото законодателство“, посочи Маринкова.
По думите ѝ забраните за износ не решават реалните проблеми на пациентите, напротив, те служат само за отклонение на вниманието от проблемите на политиката на лекарствоснабдяването у нас. И даде за пример, че всяка година около 300 лекарства се изтеглят от България заради ниските им цени. „Няма политика спрямо производителите за поддържане на темповете и количествата лекарства от внос, няма бързи механизми за вътреобщностни доставки при остър недостиг“, допълни тя.
Грешка или умисъл?
В поредица свои медийни участия, обаче, служебният здравен министър Асен Меджидиев обяви, че проверява защо при редовния кабинет списъкът с дефицитни лекарства е бил редуциран толкова. Той определи това като “недопустимо“, внушавайки наличието на нещо нередно. „Лекарствени продукти, които не попадат в този списък в момента при променената формула, се използват при лечение на онкологични заболявания, епилепсия, диабет, хипертония – изключително важни. И за мен това е огромен проблем. В момента съм възложил проверка как се е случило това нещо. За мен е абсолютно недопустимо“, каза наскоро пред БНР Меджидиев.
Според източник на Mediapool върху ИАЛ е оказан силен натиск за промяна на формулата и извършеният одит е бил един от инструментите на този натиск. В резултат на това формулата е била променена в хода на одита, така че в забранителния списък да влизат по-малко медикаменти. Формално като мотив за смяна на формулата служи междинно писмо от „Информационно обслужване“.
Реално, обаче, никой от участниците по веригата, подаващи данни към СЕСПА, не е реагирал достатъчно енергично, за да се противопостави или оспори промяната във формулата.
Има ли нужда от промени?
Фармацевтите не са наясно с формулата и промените в нея, но според главния секретар на съсловната им организация Димитър Маринов наредбата много ясно казва как се изчислява недостига. Пред Mediapool той коментира, че прави впечатление, че има лекарства, които не са в забранителния списък на СЕСПА, но въпреки това пациентите трудно ги намират в аптеките. „Защото те са налични в България, но не стигат до аптеките и пациентите“, посочи той припомни отдавнашното искане на Фармацевтичния съюз аптеките да виждат наличностите на лекарствата по складовете.
Сега аптеки масово получават откази от складовете да ги зареждат с определени медикаменти, а дефицитните продукти се задържат по складовете, откъдето директно се изнасят или ограничени количества се пласират в свързани помежду си дистрибутори и аптеки.
Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), коментира пред Mediapool, че формулата трябва да бъде направена по такъв начин, че да гарантира интересите на българските пациенти и задоволяването на техните здравни потребности. „Т.е. да се използват всякакви механизми, които да предотвратят случаи на възникване на недостиг в резултат на износ, ако разбира се, конкретният продукт се внася в достатъчни количества“, уточни той.
Автор: Мартина Бозукова
Източник: Mediapool.bg