Ужасяваща симулация показва как ядрен удар от Русия може да предизвика война, която убива 34 милиона души само за пет часа.
Известна като „План А“, четириминутната анимация има за цел да подчертае „потенциално катастрофалните“ последици от конфликта между Русия и страните от НАТО. Тя е разработена от изследователи от Принстънския университет, свързани с Програмата за наука и глобална сигурност (SGS), и първоначално е публикувана през 2017 г.
Войната в Украйна обаче възобнови дискусиите около перспективата за ядрена война и поднови интереса към модели като този.
„Доколкото може да се каже, това е най-сериозната криза с потенциално ядрено измерение, включваща Русия и Съединените щати/НАТО от края на Студената война, дори ако рискът от ядрена война все още се счита за „малък“ – както биха твърдяли много анализатори“, казва д-р Алекс Глейзър, един от създателите на „План А“, пред Newsweek. „Криза като тази, пред която сме изправени в момента, често води до неразбирателство между страните, изостряно от факта, че остават много малко активни линии за комуникация между Русия и САЩ/НАТО.“
Симулацията започва с конвенционален, неядрен конфликт. Русия изстрелва предупредителен ядрен изстрел от база в Черно море с цел да спре настъплението на САЩ и НАТО.
В отговор НАТО удря Русия с единичен тактически ядрен въздушен удар.
След това конфликтът ескалира така:
ФАЗА 1: Тактическо насочване – Русия удря бази/войски на НАТО с 300 ядрени оръжия. НАТО отговаря със 180 ядрени бомби. 2,6 милиона жертви за три часа.
ФАЗА 2: Стратегическо насочване – Всяка страна се стреми да извади нападателния ядрен капацитет на другата. За 45 минути жертвите са 3,4 милиона.
ФАЗА 3: Насочване към ключови градове – И двете страни изстрелват 5–10 ядрени оръжия по 30-те най-населени градове или икономически центрове на опозицията. Това причинява 85,3 милиона смъртни случая и наранявания за 45 минути.
Моделът – базиран на реалистични данни за позициите на ядрените сили, целите и оценките на причинно-следствената връзка – прогнозира, че 34,1 милиона души ще умрат в рамките на часове.
Катастрофалният конфликт ще остави още 55,9 милиона ранени – цифри, които не включват последващи смъртни случаи от ядрени отпадъци и други ефекти.
Симулаторите на ядрена война може да изглеждат страшни, но те могат да бъдат използвани от правителствата за разработване на планове за действие в извънредни ситуации и за обучение на обществеността как да оцелеят при нападение.
Въздействието на ядреното оръжие ще зависи и от фактори като времето, дизайна на оръжието и естеството на зоната на взрива. Около 35% от енергията на бомбата ще бъде освободена като топлина.
Светкавична слепота от 1 мегатонна ядрена бомба може да се задейства на разстояние до 20 км в ясен ден и 80 км в ясна нощ. Тези в радиус от 5 мили биха получили изгаряния трета степен.
Генерираният взрив от въздушно налягане ще унищожи близките сгради. Ветровете със скорост до 158 mph биха засегнали хората на разстояние до 5 км.
Много страни в модела изглежда избягват да бъдат пряка цел на ядрено оръжие, като тези в южното полукълбо и Шотландия.
Въпреки това ефектите от ядрените отпадъци, сриващите се медицински системи и дългосрочните въздействия върху климата, населението и производството на храна на Земята биха имали широкообхватни ефекти.
Компютърната симулация се основава на независими оценки на текущата позиция на силите на САЩ и Русия, плановете за ядрена война и целите на ядрените оръжия. Екипът също използва публично достъпни данни за разположени в момента ядрени оръжия, потенциални цели за оръжията и реда, по който те вероятно ще бъдат взривени. Онлайн инструмент, наречен NUKEMAP, беше използван за определяне на непосредствените смъртни случаи и жертви, които биха настъпили във всяка фаза на конфликта.
Въпреки че първоначално предизвика известен интерес, видеото остана сравнително под радара до февруари тази година, когато Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна. Владимир Путин направи забележки през април, намеквайки за използване на ядрени оръжия, ако Русия е „заплашена“ от страни, „намесващи се“ в Украйна.
Руският президент каза: „Ако някой възнамерява да се намесва в случващото се отвън, трябва да знае, че това представлява неприемлива стратегическа заплаха за Русия.“
Екипът зад видеото се надява, че симулацията ще подчертае апокалиптичните последици и цената на човечеството от ядрената война между двата блока
„Те трябва да знаят, че нашият отговор на контраударите ще бъде светкавичен. Бърз. Имаме всички оръжия, от които се нуждаем за това. Никой друг не може да се похвали с тези оръжия и ние няма да се похвалим с тях. Но ние ще ги използваме“, каза още Путин. В резултат на тези препратки към ядрени атаки, видеото „План А“ вече има над четири милиона гледания.
Германският инженер д-р Иван Степанов също е разработил своя собствена програма за симулатор на ядрена война, която е използвал, за да предскаже изхода от руски удар. Неговият модел се нарича Симулатор на ядрена война и позволява на потребителите да симулират „реалистични мащабни сценарии между големи сили с хиляди бойни глави“.
Д-р Степанов е роден в град Семипалатинск, Казахстан, който е на по-малко от 160 км от място, където съветските власти някога са тествали повечето от своите ядрени оръжия.
В поредица от публикации в Twitter той разкрива какви последствия прогнозира Симулаторът на ядрена война от руска ядрена атака срещу Украйна. Експертът казва, че те се различават в зависимост от атмосферните условия, но че „е много вероятно валежите да бъдат пренесени в посока Русия“.
„Въпреки това само малки количества ще бъдат депозирани там“, пише инженерът. „Възможно е да се намерят ветрови условия, носещи валежите в западна посока. Все пак вятърът обикновено е бавен и е малко вероятно значителни утайки да достигнат страните от НАТО.“
По-нататък той казва, че прогнозирането на ядрени отпадъци е „много трудно“ и че зависи значително от вятъра и дъжда.
Източник: Dnes.bg