Данте Алигиери бе казал, че в Ада има специално място запазено за тези заели неутрална позиция по време на морални изпитания! Разбира се това важи за тези вярващи в Ада, защото за вярващите в марксисткия исторически материализъм, няма валидни правила и морални устои.
В какво време живеем само, историческо, съдбовно.. динамика така напомняща началото на 20ти век, когато облаците на хоризонта вещаят двете световни войни. В началото на 21ви век ние имаме нов Кръстоносен Поход, финансова перфектна буря разтърсва целия свят, инфлация, фалити, множество конфликти по света, чумата върлува… След последния 9-ти Кръстоносен Поход на Крал Едуард I Английски през далечната 1271 година, днес канцлера на Германия Олаф Шулц обяви десетия Кръстоносен Поход, този на Путин срещу целия Либерален Свят. И в този момент на морални изпитания и дилеми, официалната позиция на България, като активен член и бенефициент на Либералния Свят, на ЕС и на НАТО избра статуса на снишаване и търсене на милост от Русия. Парламент няма. Президентът на България, който е единствена работеща институция в България заявява, че мисията на живота му ще бъде запазването на неутралитет в този конфликт, неутрален в тази световна буря. Подобна неутрална бе президентската позиция относно чумата, наречена КОВИД. Ние се изкачихме на първите места по смъртност, защото становището бе, че маските са, за да ни затворят устите, че КОВИД е просто грипче и че всичко е за едни пари и печалба. Познатото анти- западно и анти- капиталистическо говорене, което за съжаление докара не само Хитлер на власт. Но това бе цената да се спечели политическата битката в България. Финансовата криза? Всички са много позитивно настроени, като на шега се подмята че все пак народа ни е търпелив и е минал Жан Виденовата зима, въпреки че през 2023 ни чака рекорден дефицит, който ще надхвърли 7% и мулти милиардни заеми(говори се за нов необходим заем от 16 милиарда). А в България не работи нищо, защото сме в политически хаос и имаме напълно дезориентирани елити, които дълго време се лутаха между два свята. Като в повечето време, по партизански умело бяха сложили Западни маски и дори успешно харчеха Западни финансирания. На 19-ти Октомври стартира новия Парламент, който можеше да приключи още преди да е избран председател. След 3 дни невиждано поругаване на Парламента като демократичен фундамент, водевила завърши с култовата фраза на бившия премиер че „Татко му е казал“ какво се е случило. Демонстрираният хаос на политиците, от една страна показва нежелание да се поеме отговорност пред един от най-тежките исторически моменти, както и финансовият колапс пред който сме изправени, но и най-вероятно и прикрива тоталната компрометираност на същите тези елити, а и на политическата система като цяло, която се опитват отново да се спасят в много турбулентни времена, като публично се убиват без това слабите парламентаризъм и демокрация.
(Мисиите на НАТО, в които България участва, според Министерството на Отбраната. Липсва само една, в която ние всячески се опитваме да запазим неутралитет, дори и привидно, защото де факто ние снабдяваме с оръжие Украйна. Като член на ЕС през бюджетния период 2014-2020 г., България разполага с 14,15 милиарда евро от бюджета на ЕС, които в новия период трябва да достигнат 16,7 млрд. евро. Към тях се добавят и 12,3 милиарда от Фонда за възстановяване. )
Въпросът, който назрява е не спрямо компрометираните елити, а относно народопсихологията на българина, която позволява на същите тези елити да насаждат масовото чувство на мазохистична търпимост и фанатични позитивни очаквания, за следващия месия носещ светлото бъдеще.
Голодомор
(Една от най-големите позабравени трагедии днес в историята на Украйна е причинена от Съветска Русия и се нарича Холодомор или Голодомор. Между 1931 г. и 1934 г., няколко години след Октомврийската Революция и победата на комунистическите пролетарии, най-малко 5 милиона души умират от глад на територията на СССР, а сред тях има поне 3,9 милиона украинци. Украинският глад обаче става още по-смъртоносен поради поредица от политически декрети и решения, които са насочени предимно или само към Украйна. Причината за глада е преминаването от либерална/пазарна икономика, към планова, както и решението на съветския лидер Йосиф Сталин да колективизира радикално селското стопанство през 1929 г. Колективизацията (елиминирането на частна собственост) води до огромен спад в производството, дезорганизация на селската икономика и недостиг на храна, това което се произвежда, се преразпределя планово от Москва, в ущърб на Украйна. Ферми, села и цели градове в Украйна са включени в черни списъци и не могат да получават храна. На селяните е било забранено да напускат украинската република в търсене на препитание. Резултата от първата победа на Русия над либералния свят на Украйна струва 3,9 милиона жертви.)
100 години след Октомврийската Революция, ние не само по-често чуваме около себе си старите лозунги срещу капиталистите и глобалистите, но и Русия започва втора битка срещу либералния свят или както Путин се изрази „срещу Сатаната“. Така че, за да се отговори на въпроса, какво кара хората идващи от комунистическа среда да вярват и постъпват ирационално, трябва да се отчете фактът, че ръководна не е психологията на индивида поставен в група, а на тълпата като цяло, която може дори да повярва, че се сражава срещу Дявола. Комунизмът винаги е водил света от „мрака“ към „светлото бъдеще“. Маркс и Енгелс в своят фундаментален труд „Комунистическия Манифест“ поемат по интелектуалния път за премахване на частната собственост и парите, защото според тях те са основна причина за леността и корупцията на индивида. Като действителността за масовата лудост, без значение дали е Русия или България, винаги е била грабеж, прикриван зад ирационални лозунги. Според бащите на Комунизма, либералните инструменти – парите и материалните блага, са причина да се създаде един елит от кръвопийци и паразити, живеещи от труда на работническата класа. Поради тези причини, старият елит на земевладелци, търговци и предприемачи, трябва да бъде заменен от нов елит, съставен от специалисти, бюрократи и чиновници, централизиран и подчинен на една Партия, една вечна номенклатура, дарена вместо с пари, с много пари, власт и привилегии. А хората? Идеалният комунистически индивид е безличен, лишен от егоизъм, мислещ единствено и само за общото благо и жертващ идентичността си и личните интереси в името на колектива и разбира се Комунистическата Партия и съществуването на номенклатурата. Според Маркс, партията е тази, която прави всичко необходимо за просперитета на колектива, а всички трябва да разбират и вярват в партията, без каквито и да е въпроси.
(Социалистическата система, както и Национализмът, разделят обществото не на индивиди а на групи, етноси, въпреки че това научно, звучи като пълен абсурд. Но в страни като Китай, социалното- инженерство и планиране се превърна в държавна политика. Като най-новите идеологически интелектуални достижения на Путинска Русия, са за Етно Национализъм, базиран на културна идентичност и белези. Като централизираната тоталитарна система, се представя като балансьор между групите, търсещ обществена хармония и мир.)
Абсурдът на Комунизма, Фашизма и Нацизма е не в него като такъв, а в това, че всички са принудени да приема нелепостта, карикатурните вождове, като нещо изключително положително. Като цяло, колкото и да е безумна риториката, която се базира, върху Нашето оцеляване в Ядрен Глобален Конфликт, все пак тя идва от същите хора, който говорят за национални интереси в един колектив от взаимно зависими икономики, като ЕС. Липсва каквото и да е разбиране от нашия елит, че Светът за половин час може да изчезне напълно. Забележете в риториката няма и намек за това, което в момента се случва и ще се случи в Украйна, ЕС или света. Напротив, на публиката се поставя въпроса за нашето оцеляване, за това че „Трябва да си мислим за нашите наболели проблеми“, за това че ние самите си имаме достатъчно проблеми и сме изправени ние пред студ и глад, без дори на йота да се отчита огромната помощ, (а и възможности за нормален живот на над 3 милиона българи) която ние десетилетия получаваме от голямото семейство от което сме част, наречено ЕС. Но все пак, същите хора, които живеят охолно от корупцията, безочливо лобират както за национален интерес, така и за социална грижа и помощ. Като тотално се неглижира дори и факта, че от 10-ти Октомври, Русия бомбардира важна част от украинската инфраструктура – електроразпределение, електроцентрали, топлоцентрали, като в допълнение е окупирана и откъсната от електрическата мрежа най-голямата атомна електроцентрала. Унищожават се складове и рафинерии за горива. Железопътната мрежа, поради липсата на електричество е пред колапс. На 18-ти Октомври, 1162 населени места са без електричество. Украйна е изправена пред една жестока зима, война, тъмнина, студ, глад и мор.
Трай Бабо за Хубост
(Царя от филма Обикновено Чудо с короната и неговото Царство Господарство)
Спомням си един Съветски Филм, пълен със самоирония, който разказва за тази черта в народопсихологията ни, да търпим за хубаво. Или иначе казано неутралитетът и надеждата, че всяко зло е за добро. „Обикновено Чудо“ се казва филмът с великия актьор Леонов, в който той е Царят, разказващ за неговия смел дядо цар, как пред очите му революционерите душели любимата му жена, царицата, а той стоял до нея и я успокоявал: „Потърпи, потърпи, може всичко да се размине!“. Все пак, може и всичко да е за добро, нали?
(Прословутата карта с Черепите- показваща лагерите и политическите/идеологическите затвори по време на Соца)
По времето на репресиите, тоталния контрол, доносниците, Белене и безбройните лагери в които изчезваха неправилните будни хора, масата от хората безропотно са празнували усмихнати победите на социализма и комунизма, с фанатичен позитивизъм отправен към следващата петилетка. Все едно зверствата съществуват само за съседа, не пожелал да бъде, като всички в групата. В нашата фундаментална същност, ние не само не предприемаме нищо, но и даже мъмрим тези, които по някакъв начин надигат не глава, а глас с прословутото ни „Не Мрънкай!“, търпи, всяко зло за добро. В крайна сметка, ние знаем, че приведения мрази не този, който го е навел, а тези които не са се поклонили против волята си, както него. Дори наскоро тази фраза даде име на една инициатива на Българския културен елит – „Не Мрънкай!“, в която се включиха стотици елитни културни дейци. Тя бе насочена срещу постоянното недоволство на населението на най-бедната и корумпирана страна в ЕС, срещу недостатъчно културните, понякога ориенталци, чалгари и Бай Ганьовците… Има една култова Кубинска шега:
Кубинец го хващат с лодката да се пробва да имигрира в Маями. Тайната и идеологическата полиция, след превъзпитателна сесия със надзирателите провеждат назидателен разпит с цел осъзнаване:
– Защо искаш да напуснеш прекрасната Куба, не ти ли харесва всичко което комунизма ти дава?
– Харесва ми, какво да кажа.
– Не ти ли харесва комунистическото най- добро образование?
– Харесва ми, какво мога да кажа.
– Не ти ли харесва социалистическата здравна помощ?
– Харесва ми, какво да кажа.
– Добре де, като е толкова прекрасна нашата комунистическа Куба, за какво ти е тази дупка Маями с бедността и мизерията си?
– Ми там от всичко мога да бъда недоволен!
Асамблея Знаме на Мира
(Асамблея Знаме на Мира е организирана въз основа на обявената за Годината на Детето 1979 г, като съществува повече от 10 год. няма данни, както и никакъв медиен интерес, каква е била цената за реализацията на мащабната инициатива. Основоположник е Людмила Живкова, дъщерята на Българския Първи – Тодор Живков. Идеята чрез детското творчество да събира деца от цял свят, като всяка нация има своя уникална камбана, вградена в огромния паметник. Дъщерята на Людмила Живкова, Жени Живкова пред в. Стандарт разказва че: Днес повечето от участниците в някогашните асамблеи са личности, които са постигнали много в своята сфера и в своята държава. Това беше идеята на майка ми – в бъдеще България да използва „връзките“ си от всички тези издания, в които се включваха стотици момчета и момичета от десетки националности“.)
Същия сценарии с мирния неутралитет за пред другите, нашият елит го разиграва и по време на Перестройката в СССР. България започва едно Мирно отваряне към Света, едни помпозни лозунги, една езотерика, едни локумени легенди, един евтин цирк, докато Светът се е рушил около тях. Елитът ни разиграват театър, въпреки че прекрасно са разбирали че българите са ги чакали много тъмни, студени и бедни 90-те години на миналия век. След като отстраниха театрално Лидера, България трябваше да се превърне в продължение на една Асамблея на Мира, която да приема децата от цял свят и да ги превръща в посланици на Мира и България. Докато надхитрилите всички номенклатурчици да разпарчетосат помежду си трупа на всичко съградено старо и да протегнат ръце и крака за просия към новите благодетели. Колкото и вулгарно да звучи това отстрани, Комунистическите и Социалистически системи, родили елита наречен номенклатура, позволяваха такива безумия да се реализират само и само той се съхранят.
(Докторът по история от Калифорнийския Университет в Санта Барбара Никола Алтънков си спомня за 1989 и формирането на демократичната общност у нас: „Томата ми разправя, отиваме с Нора на митинг на СДС, това първото, разбира се, героичното и неповторимо (45 години стигат!) и гледаме, камиони пристигат и милиционери разтоварват високоговорители, акустична техника и свързват жиците, монтират микрофони, вдигат платформи и аз викам на Нора, айде душко, да си вървим, нямаме работа тук!“. След като успява да избяга в САЩ, той разказва, че повече от 10 години, се страхува да сънува свободно, защото в България по времето на Соца е било страшно дори да сънуваш. Тоталитарната система не само разчита на директен контрол, но и на самоконтрол. Отличителен белег са суеверията които карат хората да се страхуват да си помислят нещо лошо, защото може да се случи. А същевременно се самонастройват позитивно. )
Разкрачени между два свята
(Разкрачен между Два Свята – карикатура от времето на Екатерина Велика. Името и преди да стане императрица в Русия е Sophie Auguste Friederike von Anhalt–Zerbst–Dornburg. Немска принцеса, която трябва да донесе най-доброто от Европа в променяща се Русия след Монголския Хаганат. Известна не само с шпагата си между двата свята, но и с това че в собствения си дом, за собствено удоволствие подържа огромна армия амбициозни и потентни, млади фаворити борещи се за нейното благоразположение.)
На 5-ти Декември, 1989 година в бр. 12321 на вестник „Народна Армия“ се публикува първото интервю на философа и социолог Желю Желев. Поканен е в нова рубрика, като смел научен работник, написал книгата „Фашизма“, която прокарва паралел между Фашизма, Нацизма и родната тоталитарна система, още през 80-те. В интервюто д-р Желев открито призовава за реставрация на Капитализма, защото той се е доказал като по-добрата икономическа система. Той казва, че в България дори по времето на Соца, ние сме имали работеща хибридна капиталистическа система. Де факто сме постигали в социалистическата среда, левите цели с капиталистически методи. Желев е категоричен, че номенклатурата, която жадува само и единствено за привилегии се опитва да замени старите илюзии с нови, за да се съхрани в преходното време. Като според него, колкото и противоречиво да звучи и колкото и далече от Капиталистическата (либералната) мисъл да е, интелектуалците трябва да изринат всички илюзии, най-вече политическите, които са най-скъпо платените и да се заменят с рационални цели и рационално обяснен интерес. Но най-интересното е че Президентът Желю Желев обявява себе си за заклет Марксист, привърженик на историческия материализъм, в който може да бъде дадено обяснение на всичко. В този момент, той и журналистите не предполагат че ще бъде бъдещият демократичен президент на България.
(Основното и средното си образование Румен Радев получава в Хасково. През 1982 г. завършва със златен медал Природоматематическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“ в града. По-късно завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия през 1987 г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в БКП. Остава в партията до деполитизацията на Въоръжените сили през 1990 г. През 1992 г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, Монтгомъри, Алабама, САЩ. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“, където завършва като първенец на випуска. Доктор по военни науки през 2000 г. През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ)
През 2008 година младият, скромен военен летец Румен Радев е гост в най-гледаното предаване в България – Шоуто на Слави. Той прави невероятно позитивно впечатление на водещия и публиката, впечатление на „готин пич“, който е много далеч от политиката, но същевременно е изпълнен с морални и етични качества. Слави се обръща в интервюто към него: „Слушам те как говориш, хората ти се радват. Аз ще бъда директен – щастлив съм, че има такъв български военен. Искам да ти кажа, че ако политиците не се съобразяват с човек като теб, са пълни глупаци.“ И го пита защо генералът не се впусне в политическия живот. „Ти защо не станеш авиатор?“ пита риторично Радев и допълва: „Моята сила е в авиацията и там ще се съсредоточа.“. Генерал Радев разказва колко важно за него е семейството, децата, възпитанието, честта, достойнството…
Днес ние имахме един плах и закъснял опит да реставрираме България в тоталитарна Република отново, по подобие на Унгария. Но международната обстановка (Ковида, Путин и Финансовата криза) неприятно изненадаха нашия изключително предпазлив елит, опитващ се материалистично прагматично с корупционно криминални елементи, да съществува в две изключително различни реалности. Но все пак, никой не е предполагал, че желязната завеса отново ще бъде спусната, като този път, същия стар елит ще се озове от другата страна на барикадата и то на сила.
(Известната Руска картина Руския Цар Иван Грозни убива сина си.)
В проваления исторически преврат, неутралният ни Президент и неговото обкръжение, създадоха цяла кохорта млади придворни квази политици. С които президентската свита майсторски си играеше в бурните времена. Няколко от младите партии на промяната след като бяха употребени вече ги няма, други са със съмнително бъдеще. А някои от фаворитите, изплували от дълбокия тилов резерв са просто зашеметяващи. Заслужили майки и дядовци, лансиращи до върховете отрочетата си, татковци със съмнително минало, любовници успели да завъртят не една влиятелна глава. А лидерът и обкръжението в традициите на Иван Грозни, понякога заема малко по-строга но справедлива позиция.
(Силният лидер Петър Велики е по-различен от директно доведената чужденка монарх. Той успява да вземе най-доброто от Запада, след като се обучава в най-добрите университети там, да се върне и го имплементира в Русия. Централизира и професионализира властта, създава номенклатурата и бръсне брадите на болярите, за да заприличат на европейци и успешно да модернизира Русия. Един от бащите на Тоталната Руска Държава и централизираната власт. По принцип Марксистите вярват, че ролята на личността е изключително важна и определяща в историята. Дали за добро, дали за лошо, дали за параван на номенклатурата, която създават…)
Нашата кратка нова история, след „уж“ падането на тоталната държава е изпълнена с фанатичен позитивизъм. Вярата в светлото бъдеще, бе заменена с вярата, че поредният месия ще дойде и ще оправи по магически начин всички беди. Върволицата пророци служеха за паравани на невероятна корупция и разпад на държавността, докато групата хора намиращи се в България се зареждаха с вярата всеки път, че този път ще е различно и промяната ще дойде. Един от фаворитите на нашия президент стана премиер. Марксистката логика е разбираема, като Петър Велики, първо трябваше да опознае света, да се учи в най-добрите университети, да доведе чужденка като Екатерина и да избръсне брадите на корумпираните боляри. Все пак всичко подлежи на математически и логически анализ, съчетан с примери от историята, от простата марксистка формула.
(Бившия премиер на България – Кирил Петков, в дебюта си на политическата сцена заяви в стил а ла Тръмп че, „нямаме нужда от идеологии“, максима която той доказа с тоталната политическа безпринципност, обединявайки българската десница с левица, под шапката на Президент призоваващ за неутралитет. Въпроса в едно тоталитарно разбиране винаги е бил един, да си на правилната страна, което автоматично оправдава всичко и в действителност елиминира каквато и да е нужда от идеология. Все пак десетилетия в СССР най- големият инструмент на пропагандата се наричаше вестник Правда/Истина, а Руския слоган на Войната в Украйна е че Истината е на Наша Страна. В такава конструкция, разумна полемика е излишна, въпроса е просто в силата, без значение тя дали е военна, икономическа или мобилизационна. )
Нашият прототип на Петър Велики, имаше доста култови актове и реплики на политическата сцена, като това че ще реализира леви цели с десни методи и че нямаме нужда от политическа идеология, приятелски назначения, с расистки изказвания, с липса на емпатия с най- бедното население на ЕС, с поругаване на Конституцията и Парламента. Но едно от култовите му позиции бе относно Макиавели, все едно изключително изпростяло във времето ехо от далечната 1989 и интервюто на Президента Желев: „Политиката е мръсно действие, всички казват – не отивай там, за да не се мърсиш. Има една книжка на Макиавели от 14 век (За справка той е роден 15 век, а книжката – Владетелят/Принцът, е един от фундаментите на Западната политическа мисъл, пълен антипод на Маркс и Енгелс, и трябва да се отбележи, че е от 16-ти век), че политиката е мръсна работа. Трябва да правиш мръсни неща (Да, тази книга е една от основите на Либералното общество, но в по-задълбочен прочит Макиавели говори, точно как да съхраним и реализираме мъдростта и знанието във варварско общество, в което се оказва Рим след падането си.). Четейки тази книга ти се до повръща. Но има една глава – това Макиавели го е писал, абе има едни хора, правят всичко което не казвам, но, вика, въпреки това, са успешни, вика. Ами тогава, майната му!.“. Да това го каза черешката на нашият нов интелектуален елит, образован на запад, въпреки че работи за руски милиардни проекти, млад, красив, амбициозен, геополитически неориентиран, взел вахтата от Президента Желю Желев на нашия рул, в посока към светлото марксистко бъдеще.
(Карикатура наречена Убийци на Демокрацията. За съжаление и у нас, карикатурите извършиха това престъпление… ако въобще някога сме имали демокрация. Извършиха го в нейният храм – Парламента.)
Сталин бе казал, че езикът на народа трябва да е прост, изключително прост. Същото го бе казвал и Гьобелс. Навярно какъвто и трябва да е народа. Даже се бе опитал да прокара идеята за реформа и тотално опростяване на Руския език, за да може народът безропотно да слуша, изпълнява, работи и да се сражава. Или просто да бъде неутрален в търпението си, наведен, щастлив и оптимистично настроен докато дойде по-хубавото светло време. А времето ще дойде, когато му дойде времето, до тогава просто търпение и смиреност!
Един от съратниците на Ленин и Сталин -Лев Троцки, намирайки се в изгнание в Мексико и предусещайки своят край, пише записки: „Живота е прекрасен. Нека бъдещите поколения го изчистят от злото, гнева и насилието и да му се наслаждават напълно.“. Той се присъединява към болшевиките непосредствено преди Октомврийската революция от 1917 г., но става един от нейните организатори и един от лидерите на Комунистическата партия в СССР. След провала на лявата идея и издигането на Сталин начело, Троцки се превръща в опозиция. В последствие е освободен от всички постове изключен от Комунистическата партия и екстрадиран от Съветския съюз. По заповед на Сталин е убит през август 1940 г. в Мексико. Гениалния италиански режисьор Роберто Бенини вдъхновен от неговите записки създава един от шедьоврите на киното- Живота е Прекрасен. Разказваше историята на еврейско семейство в германски концентрационен лагер по време на Национал Социализма. Бащата за да предпази своят син, създава за него една паралелна прекрасна реалност, в едно от най- ужасните места създавани от човек в познатата ни история.
(Кадър от филма Живота е Прекрасен)
Мартин Нимьолер е германски пастор, един от инициаторите на Щутгартската декларация на Вината, в която Евангелистката църква признава своията вина, че не се е противопоставила на нацизма и неговите зверства. Така че дори и поддръжник на Хитлер в началото, той осъзнава своята вина и грешка и се променя за по-добро. Ето нещо от него за финал:
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах – не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.
Материала любезно е предоставен от Фондация Арт Ангел.
Автор: Илиян Кузманов