Създава се впечатлението, че колкото по-безпомощни и неспособни да решават реалните проблеми на хората са определени партии и политици, толкова повече го удрят на заявки за референдуми. Хората ги питат какво ще направят за доходите, за инфлацията, за пътищата. Те гледат изцъклено в нищото на своята политическа нищета, па ревнат гороломно изведнъж – ще правим национален референдум
И се започва – референдум за президентска република, референдум за излизането от ЕС, друг – за излизането от НАТО, трети – против въвеждането на еврото. Не се съмнявайте, че колкото конкретни проблеми им поставите, толкова нови референдуми ще си измислят. Само и само да не се наложи да свършат реална работа. Знаете ли обаче кое е гротескното в случая? Гротескното е, че всички тези нароили се заявки за референдуми са недопустими според действащия конституционен ред. Следователно – няма да се случат. А тези партии и политици, които се упражняват в такава референдумна самодейност, говорят празни приказки.
Напоследък първи от ИТН лумнаха със заявка за референдум с надеждата това да ги извади от политическото небитие, но естествено и това не им помогна. Още тогава в „Труд“, в статията „Референдум за президентска република е недопустим“, очертах конституционните основания, заради които тази заявка на Слави Трифонов няма шанс да бъде осъществена.
Сега от партия „Възраждане“, на които някой беше внушил, че са на косъм от спечелването на изборите с обещанието да извадят България от Европа и да я запратят сред прахоляците на Евразия, ударно произвеждат идеи за референдуми. От позицията на партия, която има едва малко повече от една десета от депутатите – т.е. е малцинство, на което избирателите не искат да поверят бъдещето на България, направиха цели три заявки за референдум – за излизането от ЕС, за напускането на НАТО и против въвеждането на еврото. И трите – неосъществими, защото са конституционно недопустими. И трите – празни приказки, с които да пълнят ефирно и парламентарно време, вместо да се опитат поне да предложат, ако са неспособни да осъществят, нещо реално, смислено и работещо в интерес на хората.
Защо са невъзможни референдуми за излизането от ЕС и от НАТО, както и за отказ от еврото?
Първо, референдум за излизането от ЕС не може и няма да има, защото през 2005 г. добавихме нова разпоредба в главата „Основни начала“ – ал. 3 на чл. 4 КРБ, която гласи:
„Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.“ С други думи – членството на България в ЕС е конституционализирано, като една от основните характеристики на държавата, редом с това, че е демократична и правова държава. Тази промяна в Конституцията от 2005 г. гласувахме в 39-то Народно събрание (2001 г.-2005 г.), в което имах честта да бъда народен представител пълен 4-годишен мандат и член на Временната комисия за промени в Конституцията, която изработи целия конституционен проект и в частност – цитираната ал. 3, на чл. 4.
След като участието на Република България в ЕС е изведено сред основните начала на българското конституционно устройство, без конституционна промяна поставянето на въпрос за излизането от ЕС е невъзможно. Такава конституционна промяна засяга основните начала и формата на държавно управление, съгласно известното тълкувателно решение на КС от 2003 г. Следователно, може да бъде гласувана единствено от Велико народно събрание (ВНС). Никакъв референдум не може да изземе компетентностите на учредителната власт, тъй като суверенът е решил чрез Конституцията, такива въпроси да са в компетентността на ВНС, т.е. на учредителната власт, а не да се решават чрез референдум.
Трябва да се припомни също, че тази разпоредба беше приета с пълен консенсус – когато се гласуваше текст по текст (съгласно процедурата – при второто четене), имаше пълно единодушие, нито един „въздържал се“, нито един „против“. Имаше само петима, които бяха срещу текста за свободна продажба на земеделска земя в рамките на ЕС, но те подкрепиха текста, че „България участва в изграждането и развитието на ЕС“. Окончателното приемане на трето четене на промените в Конституцията на 18 февруари 2005 г. също беше прието с почти пълен консенсус – „за“ – 225, „против“ – 5, въздържали се“ – нула. При това, за разлика от последните няколко краткотрайни парламента, които се избират на дъното на избирателната активност и съответно имат доста ниска обществено-политическа легитимност, 39-то НС беше избрано от 67% от избирателите. Всеки отделен депутат и всяка отделна партия в него бяха почти двойно по-представителни от гледище на гражданите, които стоят зад тях.
Второ, референдуми за излизането от ЕС или от НАТО са недопустими, защото изрично е разписано на законово ниво, че по въпроси, уредени в международен договор, референдум е допустим само преди ратификацията на този договор. Никой не е искал референдум преди ратификацията на договорите за присъединяването кьм ЕС и НАТО, защото членството беше консенсусна общонационална кауза. Това беше волята на нацията. Само единични и маргинални гласове, без сериозна обществена подкрепа, бяха срещу тази кауза и тази воля.
Ратифицирахме Договора за членство в НАТО с почти пълно единодушие на тържествено заседание на Народното събрание на 18 март 2004 г. в присъствието на държавния глава, Патриарха на БПЦ и ръководителите на други вероизповедания. От 230 гласували: „за“ – 226, „против“ – 4, „въздържали се“ – няма. На 11 май 2005 г., пак на тържествено заседание и пак в присъствието на държавния глава, Патриарха на БПЦ и ръководителите на други вероизповедания, отново с почти пълно единодушие ратифицирахме Договора за присъединяването на България към Европейския съюз. От 234 гласували: „за“ – 231, „против“ – 1, „въздържали се“ – 2.
Трето, референдум против въвеждането на еврото е недопустим, защото въвеждането на единната европейска валута е част от задълженията на държавите-членки, предвидени в договорите за ЕС. Преди Маастрихтския договор от 1992 г. държавите-членки към онзи момент са имали възможност да договорят изключение. Това са поискали и направили само Великобритания и Дания. За по-късно присъединяващите се, какъвто е случаят с България, такава възможност има в процеса на преговорите за членство. България не е поставяла такъв въпрос, защото в българското общество въобще не е стоял такъв въпрос. В Протокола за присъединяването (чл. 5) е записан и изричният ни ангажимент да въведем еврото, когато покрием установените критерии. И пак трябва да се подчертае – участието в ЕС е сред основните начала, на които се изгражда Република България, съгласно Конституцията, които могат да се променят само от ВНС. Така че за никакъв референдум не може да става дума при действащата конституционна и законодателна уредба.
Въобще, не е ли време, най-после, партиите да започнат да предлагат реални и работещи решения на проблемите на България, вместо да затлачват обществената дискусия с празни приказки за невъзможни референдуми?
Автор: Борислав Цеков, Център за нова Европа
Източник: „ТРУД“