Страстите на Буба и Симона от МВР и кой е над закона?

Буба и Симона не са лицето на полицията, никой не говори за колегите им, които отказват подкупи   Корупция се бори от горе надолу. В обратната посока не става. Банкнотите в ръката на пътния полицай са следствие от по-голям проблем, който остава нерешен. Да се поставим на мястото на ченгето, което застъпва нощна по график, след като е вечеряло и гледало новините. Милиарди от кражби за строеж на пътища, милиарди от посредници за газа, стотици милиони невнесено ДДС, палати в чужбина на политици и магистрати. Преди години – източени банки, заменки, бандитска приватизация. Героите от тези истории греят от екрана, правят бизнес и управляват. Светъл пример за застъпващия на смяна полицай. Дребната корупция убива зрелищно и инцидентно. Едрата – бавно, но сигурно. Но и двете – фатално. След смъртните инциденти с дрогираните Георги Семерджиев и Димитър Любенов пак се говори за полицейски чадъри над бандити и за подкупи на пътя. Логично   хората се питат: Полицията пази ли ни, или ние да се пазим от полицията? Симона на Семерджиев и Буба от случая с поршето се превърнаха в символ на униформения полицай. С хиалурона, татуировките, позите, предизвикателните снимки в социалните мрежи. Дали тези жени в униформа и колегите им са вземали подкупи, трябва да каже съдебната система. Но много преди нейната дума вече е факт – реномето на българския полицай е силно разклатено. А публичната тайна за дребните подкупи на улицата и чадъра над криминални елементи отново пълнят новините. Май е време да си кажем честно – това са лошите примери. Те са възмутителни, но атрактивни и за тях се говори с дни. Според вътрешния министър обаче те са 5%. И повече да са! Но това няма да промени реалността – в МВР има много съвестни служители. Бегъл преглед в списъците на делата за корупция в съдилищата показва други примери, за които никой не говори. 90% от тези, в които е замесено МВР, са срещу шофьори, дръзнали да подкупят полицаи. Онези самоуверените и безсмъртните, които хвърлят банкноти в купето на патрулката. Или директно ги подават в ръката на проверяващия заедно с документите.   И дрънчат белезници вместо взаимни пожелания за приятен ден Преди да убие двете жени на бул. “Черни връх” в София, същият този Семерджиев е арестуван от полицията за притежание и разпространение на дрога, осъден е и е лежал в затвора. Не от същите, които са посещавали автомивката му с личните си автомобили, а от друга служба. Корупцията в МВР е чувствителен проблем. Знаем само за тази от най-ниското ниво. Тя излиза наяве след фатални инциденти, които не могат да се покрият.

Но всички са наясно, че проблемът е много по-дълбок. И че само с камери и микрофони на униформата няма да се реши. Нито с полиграфи, тестове за алкохол и дрога, порицания за провинилите се и дори публичното им линчуване. Макар затворена и дори консервативна система, МВР не е изолирано от цялото общество, за което дребната корупция, връзкарството и слагачеството са приемливи и дори задължителни елементи за просперитет. Няма смисъл да мечтаем, че всички там ще станат ангели небесни. То и не е нужно, защото повечето работят с бандити. Въпросът е да има ясни граници, които не трябва да се прескачат с двата крака, и да има система за контрол. Без значение дали ще е за поведението на Симона, Буба или колегите им на улицата, дали за криминалистите и т.нар. нерегламентирани контакти с престъпния контингент. В МВР работят 45 хиляди души, 24 хиляди от тях са с полицейски правомощия. Огромна система, която вечно реформират и винаги остава недореформирана. И   над 90% от бюджета отива за заплати – една от причините тези 5-10% от служителите да злоупотребяват с правомощията си. Трябва да си идеалист от друго време, за да започнеш от най-ниското стъпало в системата с надеждата, че ще живееш добре с 1200 лв. и с тези пари ще си плащаш сметките и кредита без проблем, децата ще са облечени добре и няма да пестиш от храна. Синдикатите периодично излизат на протест и искат по-големи възнаграждения, но бедна държава като България няма как да направи богати 45 хиляди души изведнъж. Особено без реформа и без резултати. И много от тях си докарват допълнително. Някои с рушвети на пътя или на границата, други с информация, трети с влияние. С времето това се превръща в система на работа. Тя не приема и дори изплюва много от тези, които са готови да работят честно. Представата за доброто героично ченге от холивудските филми бързо се разбива в реалността. След време се предават и влизат в схемата, отчитайки нагоре.   Затова иняма страх от закона, което е другата причина за корупцията Униформени като тези от случаите “Семерджиев” и “Димитър с поршето” периодично биват арестувани и съдени. Много от тях ги оправдават заради негодни доказателства, събирани от колегите им и от прокуратурата. После осъждат МВР и се връщат в системата изпрани. В миналото имаше акции срещу цели звена, които се оказаха неуспешни. Още се помнят арестите на смени от граничари с почерпките за кафе, за които не знаем да са влезли в затвора. Повечето сашотръпковци, които петнят системата, са осъдени условно. Най-големите им наказания са да напуснат хранилката. Но на тяхно място идват други, които продължават по същата схема. Вътрешните проблеми с корупцията МВР може да реши с помощта на законодателната и съдебната власт. Но има и външни. Те зависят от хората, които плащат данъци за услугата “сигурност”. Полицаят на пътя взема, защото му дават. Масово българите си затварят очите и не подават сигнали за корупция в МВР, НАП, автомобилната администрация, общината, гората… Или я одобряват, или не ги засяга лично. А много и заради това, че никой няма да обърне внимание и дори ще им отмъсти. Било въпрос на манталитет, казват. И сигурно е така, но манталитетът не се предава генетично, възпитава се. Затова държавата трябва да има стратегия и политика за смяна на чипа още от детската градина. Ако са устойчиви, след две-три поколения никой няма да си спомня полицейската реплика “И какво ще правим сега?”.   Автор: Кирил Борисов Източник: „24 часа“