Антарктида е най-голямата научна лаборатория на открито в света, защото там индустриалното замърсяване от останалия населен свят още не е достигнало. Така че там имаме една девствена природа, която можем да изучаваме директно. Ето какво още сподели пред ФАКТИ проф. Христо Пимпирев за живота и условията в българската база там.
– Проф. Пимпирев, България вече записа 30-та юбилейна антарктическа експедиция. Как гледате на Антарктида – все още ли е толкова девствена, екзотична и непозната?
– Континентът Антарктида винаги е бил екзотичен, защото е най-късно откритият континент. Говорим за едва преди 200 години. А Новият свят, както наричаме Америка, е открит преди повече от 500 години. Така че вече всичко ново, което не е Америка, е екзотика и стремеж за опознаване.
– Скоро участвахте в една инициатива на Атлантическия клуб – „Ало, Космос! Говори България“. Там споменахте, че Антарктида като място на Земята е най-близко до условията на Марс. Нали човечеството се е запътило към Марс. Разкажете повече?
– За мен този континент – Антарктида, е земният път към Космоса. Най-суровият климат, който може да се намери въобще на Земята, е в Антарктида. Там са измерени най-ниските температури на Земята – говорим за минус 89 градуса. Това са температурите, които са на Марс. Когато човек отиде на Антарктида – особено през зимата и в централните части, е все едно отива на друга планета. На Антарктида човек попада сред една безкрайна белота – на Марс пък ще е червено, но остава сам сред една абсолютна пустош. Няма хора, ако изключим пръснатите на хиляди километри полярни бази, където хората живеят и не излизат навън.
Ако човек излезе, той ще бъде задушен от измръзналия въздух, който диша.
Хората там се движат в специални костюми. Съвсем спокойно може да се каже, че Антарктида прилича на другите планети. Там хората живеят в едно затворено общество. Рядко може да дойде някакво средство за транспрот. Условията там не предполагат да се използват нито самолети, нито кораби. Всичко замръзва. Самите природни условия дават усещането за друга планета. И там, както и в Космоса, хората ще живеят в определени бази.
– Вие имате впечатления от това как се променя климата на Земята за последните 30 години. Какво виждате с очите си?
– Много ясно си личат климатичните промени. Остров Ливингстън, където е базата ни, се намира в западната част на Антарктида. Ясно си личи топенето на ледниците. Ще ви дам следния пример. В края на българския плаж, както му казваме, бе ледникът Перуника, който беше надвесен над самия бряг. И за да минеш от там, минава се само по време на отлив, рискуваш всеки момент да падне някой огромен леден блок, тежащ тонове.
Ние затова си говорихме на шега, че преминаването там е като Руска рулетка – или ще падне, или няма да падне.
Но това беше. Руската рулетка отпадна. Ледникът се стопи за 30 години. А това е една малка част от човешкия живот. Тук изобщо не говоря за глобалните климатични промени, каквито стават за стотици хиляди години.
– Ние продължаваме ли да пътуваме към Антарктида на „стоп“. Когато ни качат в някой кораб на друга държава…
– Досега бяхме стопаджии – кой докъдето ни вземе. Така успяхме да построим база, да организираме национална програма за полярни изследвания и в момента се надяваме българският кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ да отплава тази година.
– Какво може да прави този кораб…
– С този кораб нашите морски изследвания минават на нов етап. Корабът се стопанисва от консорциум между Военно-морското училище във Варна, Софийският университет и Българският антарктически институт. Това е една научна инфраструктура, която България има. С нея ще се правят изследвания както в Черно море, така и на други места. За първи път в българската морска история научно-изследователски кораб ще влезе в Световния океан, ще мине през пролива на „Дрейк“ и ще стигне до Антарктида. Така ще докажем, че сме морска нация, а не само потомци на хан Аспарух, с конете.
– Кои са основните изследвания, с които се занимавате там?
– Там се правят изследвания от науките за Земята – геофизика, примерно. Има един действащ вулкан в близост до нашата база, така че нашите геофизици и сеизмолози имат много интересни проекти. Имаме изследвания на рудоностната перспективност на региона. Районът около българската база е много богат на полезни изкопаеми. Даже беше доказано наличието на злато от последната експедиция.
В момента има мораториум върху експлоатацията на природните ресурси там, но това ще падне след 25 години.
Без метали и полезни изкопаеми не може да има прогрес. Във всеки мобилен телефон има медна жичка. Ако свърши медта? Какво, ще си хвърлим телефоните ли…
– Това звучи все по интересно на фона, че автомобилната индустрия се ориентира към електрическо задвижване, а там ни трябват батерии?
– Но тези батерии са от метали, не са от въздух или слама. Антарктида е голяма опция за добив на метали. Много важни са и биоложките изследвания. Там организмовия свят – растителен и животински, е уникален, приспособил се е за живот в едни специфични условия. Той е много чувствителен на климатичните промени.
– Коментирали сте и друг път, но защо хората на Антарктида често сънуват свой починали близки? Вие сте го изпитвал, но как си го обяснявате?
– Факт е, да. Установи се, че при нашия 30-годишен живот в Антарктида хората сънуват много често свои починали близки като живи. Имаше при нас лекари, които по този повод изследваха нервната дейност в човека, изследваха мозъка. Занесохме специална апаратура, която да следи мозъчните импулси по време на сън. Става въпрос за специални шлемове, с които полярниците спяха. Сега чакаме да се обработят резултатите – работа, която изисква време.
– А при вас какъв е бил ефектът?
– Да. Това обикновено се случва в първите експедиции, когато си силно емоционално свързан с близките си. Но това е така не само при мен, а при много хора там. Колеги от други бази са споделяли същото.
–––––––
Проф. Христо Пимпирев е български учен, геолог и антарктически изследовател. Получава магистърска степен по геология през 1978 г. Директор е на Националния център за полярни изследвания от 2007 г., както и на Българския антарктически институт. Автор е на 11 книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания. През 2017 година получава най-високата научна степен доктор на науките. Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.
Източник: fakti.bg