„Разследването върви към финализиране, но имаме има два проблема в него, които установих лично аз.“ Това заяви заместник-директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров в коментар по случая „Семерджиев“ в ефира на bTV.
Той обясни, че първият проблем е, че има законодателен пропуск в Наказателния кодекс. Пропускът се състои в това, че законодателят не е предвидил по-тежко наказание, ако инцидентът стане на автобусна спирка, на зелена площ или на тротоар, какъвто е случаят при Семерджиев.
Тодоров уточни: „ Семерджиев ще има обвинение за това, че е причинил смъртта след употреба на наркотици, че е причинил смърт на повече от две лица, че е избягал от местопроизшествието и че е управлявал, без да има правоспособност, но петият квалифициращ признак е, че пътно-транспортното произшествие е станало на пешеходна пътека, а в случая то е станало на тротоар, което е още по-житейски тежко.“
Заместник-директорът на Националната следствена служба обясни, че бил разговарял с партия „Възраждане“ на 8 юли да се внесе поправка на този законодателен пропуск и те са внесли законопроекта на 11-и юли, но нищо не се случило. Тодоров добави, че е разговарял и с „Продължаваме Промяната“, но отново нямало резултат. Той обвини правителството, че му било по-важно да вкара закона за КПКОНПИ, който по думите му бил абсурден. Според него е било ясно, че въпросният закон няма да бъде приет.
Вторият проблем, който набеляза Тодоров, определяйки като много голям, е, че бащата на една от жертвите не може да бъде открит.
„Ние сме длъжни да разясним правата на наследниците на загиналите момичета. Това е във всяко наказателно производство. Само че тук бащата на едно от тях е чужд гражданин – гражданин на държава, която не е член на Европейския съюз, който има брак с майката, но преди детето да се роди, преди 20 години, той я е напуснал. Той не поддържа никакъв контакт с нея, не е виждал никога това момиче, не го познава, не е контактувал с него, но ние сме длъжни да го издирим и да му разясним тези права. Ако не го направим, това ще е процесуално нарушение.“
На въпроса дали е възможно това да е спънка за финализирането на процеса, Тодоров отговори така: „Когато ние направим всичко възможно и не успеем да го установим, считаме, че може да влезе делото в съда. Но може да има някой съдия, които превратно да тълкува закона и да върне делото и да се спре производството.“
Във връзка с този риск от прекратяване на съдебното производство, Тодоров призова да се вкара промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, която да позволява, когато пострадал или наследник на пострадал не може да бъде установен и издирен, да му се назначава служебен повереник и процесът да върви.
Ясен Тодоров отбеляза, че по случая „Семерджиев“ ще има три посоки на разследване. Първата – ще се доказва, че именно Семерджиев е шофирал. Втората – ще се разследва кой е осъществявал полицейския чадър над него и третата – ще се разкрива какви документни и данъчни престъпления, включително и пране на пари, е извършвал, при осигуреното му покровителство.
Тодоров отрече Семерджиев да е бил защитен свидетел, каквито спекулациите се появиха в медиите, а по отношение на това дали заподозрените 40 служители на МВР, които са му осигурявали чадър, ще останат на работа, поясни, че този въпрос трябва да бъде зададен на ръководството на Вътрешното министерство. „Всичко зависи от материалите по делото – ако има данни за извършени дисциплинарни нарушения, те ще трябва да бъдат отстранени по съответния дисциплинарен ред“, категоричен бе заместник-директорът на Националната следствена служба.