Напрежение и протести срещу решението на служебното правителство на България да преговаря отново с „Газпром“: това са често срещани сцени в българската столица, откакто реформаторското правителство на Кирил Петков беше свалено с вот на недоверие. Така авторът на статията Филип Фолкман-Шлук описва атмосферата в София. „В момента управлява служебен кабинет на проруския президент Румен Радев“, обяснява той.
„В началото на октомври България ще гласува отново, за четвърти път в рамките на по-малко от две години“, пише още в статията, цитирана от DW. И ще трябва да избира „между върховенство на закона и шуробаджанащина, между прозападна и проруска“ ориентация. „И залогът за ЕС е много голям“, пише авторът.
По традиция България е културно тясно свързана с Русия, а Кремъл залива страната с агресивна пропаганда. Същевременно от години българските граждани протестират срещу шуробаджанащината и проблемите в правосъдието, които държат страната на последното място в класациите за икономическите показатели в ЕС, обобщава изданието. Според различни изследвания, България е разделена поравно между прозападно и проруски настроените граждани и затова резултатът от изборите е определящ.
Правителството на Кирил Петков огласи случаи, които показват как парични потоци от Москва са повлияли на политици в България през годините. Руски дипломати бяха изгонени заради подозрения в шпионаж, а през април Москва спря газа за България, припомня „Ди Велт“.
Европа гледа с тревога към България
„Последиците за Европа ще са тежки, ако следващото правителство загърби усилията на Петков и върне България под влиянието на „Газпром“, казва пред „Ди Велт“ експертът по българска политика и балкански въпроси Якуб Биеламович, анализатор в Institut of New Europe. Той смята, че в ЕС съществува риск от оста София-Будапеща, която би могла да блокира санкции срещу Москва. „Вероятно България няма да бъде толкова открито проруски настроена, колкото е Унгария в момента. Но правителството в София със сигурност ще намери начин да отлага и да протака мерките. А Европа и Украйна нямат никаква нужда от нещо подобно“, казва Биеламович.
В последните години България задоволяваше три четвърти от газовите си нужди с внос от Русия, припомня и швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). Въпреки това, когато „Газпром“ реши да спре доставките на синьо гориво за София, правителството, вместо да демонстрира несигурност, започна да търси алтернативи – бързо започна разговори за удвояване на доставките от Азербайджан и завършване на газовата връзка с Гърция. С рекордното експулсиране на седемдесет руски дипломати Петков също така подчерта на символично ниво, че преувеличаваната, но все пак неоспорима традиционна близост на България с Русия е история, пише още изданието.
Ще потече ли руски газ отново към България?
Но след като правителството на Петков падна, много неща се промениха. Служебният кабинет изпраща донякъде стряскащи предупреждения за снабдяването с необходимия газ през зимата. „Единственото хранилище в България е запълнено едва на 60 процента – много по-малко, отколкото в други страни в Европа“, посочва изданието. „Въпросът с какви средства най-бедната страна в ЕС ще се справи със следващи покачвания на цените на газа е напълно основан. И дали въобще ще успее“. Авторът подчертава, че без съмнение България се намира в трудна енергийно-политическа ситуация. „Вярно е, че откакто се смени правителството, не бе направено почти нищо за осигуряването на алтернативни доставки. Точно обратното. Лицензът на тръбата с Гърция беше забавен в последния момент (…), а от седемте поръчани танкера с втечнен газ от САЩ шест бяха отказани“.
Прозападните гласове в България се опасяват, че чрез енергийната политика се осъществява геостратегическо преориентиране на страната, пише швейцарското издание, а дебатите за газа ще доминират политическата кампания.
Дали до изборите въобще ще се стигне до нови преговори с „Газпром“ обаче не е ясно. Според енергийния експерт Васко Начев, държавната компания „Газпром“ няма да започне разговори с България, за да увеличи натиска върху страната. В сряда руският вестник „Комерсант“ написа, че заради договорените наскоро по-големи доставки за Унгария, „Турски поток“ няма достатъчен капацитет за доставки за България, обобщава НЦЦ.
Източник: Frognews.bg