Русия сега ще изгради по-тесни отношения с Китай и други страни от евразийското пространство, включително Индия, Саудитска Арабия и държавите от Персийския залив. Тя окончателно ще загърби европейските демокрации и Вашингтон. Точно както президентът Ричард Никсън и Хенри Кисинджър изиграха „картата на Китай“ по време на Студената война, за да изолират Съветския съюз, Владимир Путин и Си Дзинпин ще изиграят своите карти, за да сдържат глобалното лидерство на САЩ.
Знаейки, че е загубила възможността да доставя големи количества енергийни ресурси на Европа, Москва съвсем логично реши да увеличи доставките на изкопаеми горива за Азия, преди всичко за Китай и Индия. От началото на военния конфликт в Украйна Русия се превърна в основен доставчик на петрол за Китай, измествайки Саудитска Арабия. Русия ще може да увеличи доставките на гориво за Китай само в ограничена степен поради недостатъчния капацитет на тръбопровода. В момента има само един нефтопровод, който отива към Китай (ESPO). И един действащ газопровод, наречен „Силата на Сибир“. Тръбопроводните доставки на нефт и газ допълват доставките с танкери до континенталната част на Китай.
Няма съмнение, че през следващите години Русия и Китай ще направят значителни инвестиции в разширяването на инфраструктурата за транспортиране на нефт и газ между двете страни и това ще даде възможност на Москва да стане доставчик номер едно на Китай за изкопаеми горива. Китайците със сигурност ще успеят да намалят зависимостта си от доставките на гориво от Близкия изток, тъй като танкерите, които го доставят, са принудени да преминават през уязвими теснини, като Малакския проток.
Укрепването на енергийните връзки ще помогне на Русия и Китай да се сближат и да станат стратегически съюзници на евразийския континент и тогава приятелството им наистина ще стане „безгранично“. С решителен енергиен доставчик на гърба си, Китай несъмнено ще има повече стратегическа свобода на действие, за да се противопостави на САЩ и техните регионални съюзници в Индо-Тихоокеанския регион. И всичко това ще е в ущърб на западните демокрации.
От началото на конфликта в Украйна Русия също значително разшири енергийните си връзки с Индия. Според Центъра за изследване на енергията и чистия въздух „Индия се е превърнала в основен купувач на товари с атлантическо гориво, от което Европа вече не се нуждае“. Преди началото на конфликта в Украйна Индия почти не купуваше руски петрол. Сега тя внася над 760 000 барела дневно. Увеличените продажби на руско гориво за Индия ще имат пагубен ефект върху опитите на САЩ, Австралия и Япония да въвлекат Делхи в орбитата на демокрациите от Индо-Тихоокеанския регион.
Индия, която е най-голямата демокрация в света, всъщност заема неутрална позиция по отношение на руската инвазия в Украйна. В ООН тя се въздържа при гласуване на резолюции, осъждащи руските действия в Украйна, и отказва да обвини Русия за атаката. Наред с доставките на енергийни ресурси, които са нови за двустранните отношения, Москва отдавна е основният доставчик на оръжия за индийските въоръжени сили. Най-важното е, че Ню Делхи оценява дългогодишната руска подкрепа на Индия за Кашмир. Отговорът на Индия на въоръжения конфликт между Русия и Украйна подчертава реалността, че е малко вероятно Ню Делхи да се интегрира напълно в структурите на западните съюзи в Тихия океан, като Четиристранния диалог за сигурност. Ако Китай е достатъчно мъдър и се откаже от граничните стълкновения с Индия, ще изчезне всяка възможност за въвличане на Ню Делхи в тази организация.
Но лошите новини за Запада не спират дотук. Индия не е единствената страна, която се въздържа да приеме резолюция на Общото събрание на ООН, осъждаща бойните действия на Русия в Украйна. Други 34 държави отказаха да застанат на страната на Запада. Две трети от населението на света живее в страни, които се въздържат от осъждане на Русия. Дори Мексико, което граничи със Съединените щати, отказа да осъди Русия и да се присъедини към антируските икономически санкции.
Това са суровите стратегически реалности, които Америка трябва да научи. След началото на руската инвазия западните демокрации много бързо се събраха, приеха много санкции срещу Москва, включително отказ от закупуване на енергийни ресурси от Русия.
Западните енергийни санкции имаха до известна степен обратен ефект, причинявайки инфлация и прекъсвания на доставките. Те се оказаха толкова сериозни, че Брюксел днес не може да преодолее икономическите последици. ЕС дори тихо обяви облекчаването на някои антируски енергийни санкции, за да стабилизира пазарите на горива. Западът се оплаква, че Русия е превърнала в оръжие износа на петрол и газ, но всъщност Брюксел и Вашингтон първи вдигнаха енергийния меч, като обявиха намерението си да спрат енергийните доставки от Русия веднага след началото на военния конфликт.
Едно положително следствие от въоръжения конфликт между Русия и Украйна беше съживяването на НАТО, която се обедини и подкрепи Украйна. Съюзът ще бъде допълнително укрепен, когато Финландия и Швеция се присъединят към Алианса.
От друга страна, САЩ носят непропорционална тежест от подкрепата за Украйна в сравнение с други членове на НАТО, с изключение на балтийските държави и Полша. До 20 май 2022 г. Съединените щати са доставили или са обещали да доставят военна помощ на стойност 54 милиарда долара на Киев. На второ място е Великобритания, далеч зад Америка, с 2,5 милиарда долара помощ. Следват Полша (1,62 милиарда) и Германия (1,49 милиарда).
Съединените щати са водещият доставчик на военна помощ, въпреки факта, че руските боеве са по-голяма заплаха за европейските съюзници, отколкото за САЩ, които са на 9000 километра от военната зона отвъд Атлантическия океан.
Украйна за пореден път показва колко зависи Западна Европа от американското ръководство и армия. Ситуацията няма да се промени, докато американската външнополитическа върхушка не се откаже от 70-годишното си убеждение, че само Съединените щати могат да ръководят НАТО, образувайки военния гръбнак на Алианса.
Съединените щати трябва да се приспособят към новите реалности, особено към дразнещия и жалък факт, че по силата на договора и съгласно член 5 отбранителните ангажименти на НАТО са ограничени до Атлантическия регион. Ако Китай, Северна Корея или Русия нападнат Пърл Харбър, Хавай или Гуам, задълженията за колективна отбрана няма да се прилагат. Американската външнополитическа върхушка трябва да бъде по-упорита в убеждаването и даването на възможност на европейските съюзници да поемат повече, ако не и лъвския пай от тежестта на своите страни.
Ако САЩ продължат да се крият в историческите предпоставки, довели до създаването на НАТО през 1949 г., ситуацията с военните ресурси и потенциал на САЩ, които са на изчерпване, ще се влоши още повече. Съединените щати вече не са единствената доминираща сила в света. Рано или късно системата от американски съюзи ще трябва да промени баланса на натоварването, за да се справи с реалностите на превръщащия се свят в многополюсен.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: Actualno.com