Различен прочит: Служебният премиер на Радев – пощенски гълъб на Кремъл
Когато Кирил Петков заяви, че Елеонора Митрофанова е съпричастна към свалянето на неговото правителство, това прозвуча може би пресилено. След вчерашните изявления на служебнокризисния щаб за енергетиката обаче приказките на Петков звучат все по-достоверно.
Нямаме друг избор, освен „Газпром“, заявиха от щаба. С което сложиха черешката на газпромовата торта, която се опитват да ни сервират от няколко месеца. А премиерът Гълъб Донев не се оказа нищо друго, освен пощенски гълъб на Кремъл, който ни свежда желанията на руската държава.
Всичко започна, когато Петков смени ръководството на „Булгаргаз“. Тогава за пръв път прехвърчаха искри между него и президента Румен Радев, който винаги е бил мурзилка с фуражка.
После правителството бе свалено с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. Отношението на първите три партии към „Газпром“ винаги е било двояко.
А що се отнася до четвъртата, ако зависи от нея, още утре трябва да се обърнем не просто към „Газпром“, а директно към Путин. И коленопреклонно да му се примолим да влезе във владение на своята Задунайска губерния.
Да не пропускаме и БСП, която беше част от правителството на Кирил Петков, но сега „Газпром“ за нея е основен предизборен слоган.
След това мурзилката с фуражка се разбърза да направи служебно правителство. Първата работа на това служебно правителство бе да каже, че в енергетиката е хаос и разруха.
Втората му работа бе да откаже 6 танкера от САЩ. Третата я свършиха вчера – заявиха, че „Газпром“ за нас е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Единствените партии, които са против „Газпром“ са „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Неслучайно в този ред.
Защото „Продължаваме промяната“ в последните дни започна също да омеква по отношение на „Газпром“. И историческата й заслуга за това, че правителство с нейния мандат откъсна България от руските газови зависимости, започва да избледнява.
Аргументите на защитниците на газовите доставки от Русия силно издишат. Изобщо не е сигурно, че те ще са по-евтини. Освен това в цената трябва да се включат и политическите зависимости, които също вървят по тръбата. И тя става непосилна.
Според всички социолози 60-70% от българите подкрепят евроатлантическата ориентация на България. Крайно време е на следващите избори този социологически процент да се претвори в изборен резултат.
В противен случай преходът наистина ще свърши, само че не както се надявахме. Просто ще спре и ще се върнем обратно към евразийското блато, от което почти се измъкнахме в последните три десетилетия.
Автор: Любен Обретенов
Източник: „Клуб Z“
