Юлий Павлов е социолог, който от години наблюдава политическите процеси в България. Директор е на Центъра за анализи и маркетинг
– Предизборната битка за първото място на предстоящия вот сякаш е ясна, господин Павлов. Ще спорят ГЕРБ и ПП според данните на социолозите досега. Кой ще надделее?
– По-вероятно е ГЕРБ да са първа политическа сила с малка разлика, но не е сигурно.
Данните на Центъра за анализи и маркетинг отпреди свалянето на правителството сочеха постепенно увеличаваща се разлика между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, която беше стигнала до 3-4 процента. И имаше шанс да продължи да расте в полза на ГЕРБ.
Насилственото сваляне на правителството мобилизира привържениците на трите партии, които останаха в управляващата коалиция. Имаше сближаване в резултатите и разликата между ГЕРБ и ПП намаля до 1-2 процента.
Във ваканционния август хората не мислят за избори и е трудно да се прецени как ще се развият процесите. Но е много вероятно подкрепата да се върне към нивата от средата на юни, когато и нашият Център и други колеги имахме изследвания, които не публикувахме, защото точно тогава започна суматохата около свалянето първо на Никола Минчев като председател на Народното събрание, после – на правителството. В окото на бурята прецизни измервания на температурата не могат да бъдат направени. Сега чакаме новите данни.
През този месец се появи изследване, което сякаш подкрепя тенденцията за връщане на една умерена разлика. Но основно нещата ще се решат през септември.
– Може ли да настъпи драматична промяна в нагласите предвид изключителната политическа динамика и многобройните конфликтни линии?
– Не. На всички избори напоследък наблюдаваме намаляващ брой гласуващи. До урните отиват основно твърдите ядра, а те не сменят лесно предпочитанията си. С поведението си политиците нямат шанс да привлекат колебаещи се избиратели.
Промените могат да бъдат малки. Например, както казах, първият и вторият да се разменят. Подобна е ситуацията за третия и четвъртия.
Но драматични промени няма как да станат между твърдите ядра.
– Успя ли обаче „Продължаваме промяната“ да си създаде твърдо ядро от избиратели?
– В анкетна ситуация изглежда, че си е създала такова ядро. Да не забравяме обаче, че сред тези, които гласуваха за ПП и които и сега казват, че ще гласуват, има доста избиратели на „Демократична България“ и на БСП. В определен момент те могат да се върнат към партията-майка. В този смисъл въпросът ви е логичен и твърдото ядро на ПП е под въпросителна.
– Служебното правителство направи много мощен старт в различни посоки, включително масови кадрови смени. Минава ли то тънката линия на правомощията, които се очаква да изпълнява един назначен кабинет?
– От конституционна гледна точка няма никаква разлика между правомощията на едно редовно и едно служебно правителство.
Ако погледнем практиката от миналата година, служебните правителства освободиха 1300 души и назначиха 4000 нови. Тогава това се считаше за нормално, а същите хора, които правеха рокадите преди, сега протестират…
Умишлено говоря за средните управленски кадри, защото що се отнася до политическите кабинети и областните управители, това е обосновано и от юридическа, и от политическа гледна точка. Това са политически назначения на върха на пирамидата на държавната администрация и там промените са задължителни.
– Но работата на кабинета, избран от Радев, ще се отрази върху електоралната картина и това мнозина разпознават като проблем. Като възможност за влияние върху нагласите.
– Това би било възможно, ако служебният кабинет беше свързан с някоя от политическите сили, които са на терен. Но не е. Това е правителство на Румен Радев, който няма да се явява на избори в обозримо бъдеще.
Ако работата на служебния кабинет е много успешна, е възможно тя да засили недоверието към предишните управляващи. Но накъде би се разпиляло това недоверие? Вероятно към негласуващите. Партиите от предишната коалиция биха загубили една малка част от избирателите си. Останали са твърди ядра и дори да има разочарование, няма много да загубят.
Ако служебните министри се справят по-лошо, това ще е в полза на управлявалите досега. Други пък биха си казали, че ГЕРБ управляваше по-добре и че след тях всички са управлявали лошо. Давам тези примери, за да илюстрирам, че силно се надценява ефектът от дейността на служебното правителство. По-скоро това е реторика, част от предизборната кампания.
– Може ли след 2 октомври да се формира кабинет около ГЕРБ?
– Не. Партията на Борисов трудно би сформирала правителство с участието или с подкрепата на ДПС, включително от имиджова гледна точка. Няма начин също така двете формации да имат общо повече от 120 депутати.
– Изключвате коалиция между ГЕРБ и ПП? За евроатлантическо правителство с участието на двете водещи партии, както и на ДБ и ДПС, се говори все по-често.
– Макар и желана от западните партньори, такава коалиция „ГЕРБ-ПП“ е слабо вероятна.
Това би било възможно, ако правителство не бъде съставено след 2 октомври и през февруари има нови предсрочни избори. През февруари-март 2023 година такава спасителна евроатлантическа коалиция може да стане актуална.
Не вярвам партиите да се решат на подобен ход сега.
– Целта на ПП, ДБ и БСП е да постигнат мнозинство в следващия парламент. Постижимо ли е това?
– На теория е постижимо, макар и слабо вероятно.
Може да са близо до мнозинство, но мисля, че ПП, ДБ и БСП няма да успеят да го постигнат. Вероятността да не успеят е две към едно, дори три към едно. Правя уговорката, че предстои да видим кампанията.
За да се състави правителство около тези три партии, ще трябва да влезе „Български възход“ на Стефан Янев, което не е сигурно.
Новата сила стартира с около 8%, но върви надолу. Ако тенденцията не се обърне, политическата сила може и да не влезе в следващото НС. Дори и да влезе обаче, съставянето на правителство пак няма да е лесно. Тези, които изгониха Стефан Янев, ще трябва да му се молят да се включи в управлението.
– Прогнозата Ви – ще се стигне ли отново до серия от избори?
– Две, дори три към едно е сигурно, че няма да се състави правителство и ще се отиде на следващи предсрочни избори.
– Всеки глас е важен и тази теза, която се е превърнала в клише, сега важи повече от всякога. В България политическата криза стои без развръзка, води се война. В същото време се очертава ниска избирателна активност. Защо? Очаквате ли изненади в тази посока?
– През 2021-а гласувахме три пъти и сега, само в рамките на година и половина, предстои четвърти вот за парламент. Това силно разколебава аргумента, че всеки глас е важен. Обратното – вижда се, че както и да гласуват хората, политиците или не могат да се разберат да направят правителство, или, ако го направят, то едва издържа половин година. Съвършено логично голяма част от избирателите си казват: какво значение има как гласувам, след като онези горе не могат да се разберат?
Очаквам все пак, след като от последните избори е минала близо година, да има малко по-висока избирателна активност – вместо 40 на сто, да бъдат около 45% от избирателните списъци. Но не вярвам да стигне 50 на сто от списъците.
– Каква кампания се очертава на този етап?
– Поразително е как всички политически сили, които бяха парламентарно представени в последното НС, водят кампания, насочена към твърдите избиратели. С изключение на ГЕРБ. Те изпращат послания, с които се опитват да привлекат периферни избиратели. Реториката на всички останали е адресирана към твърдите ядра. Съжалявам, но е азбучна истина, че кампанията трябва да е насочена към периферията. На фона на очакваната ниска избирателна активност трябва да кажем, че се залага на грешен подход.
– Изглежда, че и в посланията има криза. Какво би дало повече шансове за успех?
– Първото е да се насочат към колебаещите се избиратели. Второ, да водят кампания не за изчегъртване на тоя и оня, а за позитивното, което е свършено.
Предишното управление имаше добри постижения в областта на икономиката, независимо че успешният вот на недоверие бе за икономическата политика. Имаше грешки, но като цяло бе добра. Имаше помощи за социално слабите, повишение на пенсиите, на средните доходи и подкрепа за бизнеса. В трудната ситуация правителството се справи по-скоро успешно. Но партиите, които участваха във властта, говорят за това, което не били направили. Например, не са се преборили с корупцията. Отстрани кампанията изглежда много сбъркана.
– Колко политически сили ще видим в следващия парламент?
– Шест и половина. Половинката е „Български възход“, чието влизане в НС е под въпрос.
Сигурни са ГЕРБ и ПП, които ще се борят за първото място. Ако слабо вероятната коалиция между ПП и ДБ се случи, то тя почти сигурно ще вземе първото място, но едва ли ще има повече депутати, отколкото ако двете сили се явят поотделно.
За третото място битката ще е между ДПС и БСП. Но тук има един важен момент – всички избиратели на БСП са гласували и за Румен Радев. БСП стабилизира избирателите си със социално насоченото поведение на Корнелия Нинова и на останалите министри от партията. Те успяха да излъчат посланието, че натежават в полза на силни социални мерки. Безспорно, от страна на Радев имаше провокация, но начинът, по който се отговаря, не е разумен. Този начин се харесва на ръководството, на активистите, но на голяма част от избирателите – не. Те са гласували и за БСП, и за Радев.
Поведението на Петков и Василев е по-разумно, тъй като те не отговарят на критиките на Румен Радев, знаейки, че техните избиратели също са гласували за него и не искат да ги поставят в положение да избират между президента и тях.
Последната битка ще бъде за петото и шестото място. Засега изглежда, че „Възраждане“ ще бъдат пети, ДБ – шести. Но и тук има възможност за разместване.
– Какъв електорат привлича „Възраждане“?
– Първоначално – избиратели от националистическия спектър. След това започнаха да растат и в анкетна ситуация удвоиха резултата си. Защитаваха крайни позиции – за маските, за ваксинациите. Когато и това вече не беше актуално, заеха агресивна путинофилска позиция. Струва ми се обаче, че стигнаха тавана си от 8-9 процента.
– Очакванията ви са ИТН да остане под бариерата от 4 процента?
– Да, партията на Трифонов няма да я прескочи.
Източник: „Епицентър“