Докато Слави Трифонов беше „просто чалгаджия“, образованият елит не му обръщаше особено внимание. После обаче той реши да излезе от телевизора и да влезе в политиката. А там се превърна в обществено опасно явление.
Две са големите беди на днешна България: простащината и корупцията. И често пъти те любовно се прегръщат.
Простащината изглежда по-безобидна, но изобщо не е. Да вземем примера с г-н Слави Трифонов. Докато той беше „просто чалгаджия“, образованият елит в България не му обръщаше особено внимание. А когато му обръщаше, високомерното обобщение гласеше нещо от рода на: „Развлечение за простолюдието. Хората обичат чалга, вулгарност и простотии. А телевизорът има копче“.
Когато Слави Трифонов реши да излезе от телевизора
Днес онези хора в България, които притежават свойството, наречено „домашно възпитание“; онези хора в България, които държат на човешкото приличие и искат да живеят на чиста улица, да почиват на плаж без угарки и без гръмка чалга от съседния бар; онези хора в България, които се стремят да мислят с главите си, а не с обмена на веществата и с хормоналната си система; всички тези благовъзпитани и позитивни хора навярно вече осъзнават, че излезлият от телевизора г-н Слави Трифонов е обществено опасен и че на изборите на 2 октомври тази обществена опасност не бива отново да се допуска в българския парламент.
Въпросът за вината
А вината, че на това явление не беше оказана съпротива още в „безобидния“ му период, е обща – на всички мислещи, на всички благовъзпитани, на всички, които високомерно подминаваме стихове като „Ще ти скъсам г**а“.
Защото простащината е точно толкова опасна, колкото и корупцията.
Източник: „Дойче веле“