Мнозина гледат на поредния опропастен от ИТН мандат с досада, яд, но и с въздишка на облекчение – надяват се, че това е лебедовата песен на шоумените-политици. ИТН спечелиха парламентарните избори на 11 юли 2021, но днес биха останали под електоралния праг– едва 3,8% подкрепят формацията на Слави Трифонов (по данни на „Тренд”). Популярността, натрупана на телевизионния екран, макар и позавехнала, изстреля формацията ИТН за миг на върха, а политическият ѝ „мениджмънт” я завлече стремително към дъното.
Основният урок от провала на ИТН гласи, че твърдоглавието вреди в политиката, дори в българската. Твърдостта и последователността са добродетели, но не когато се объркват със стремежа да се наложиш на всяка цена, да поставяш ултиматуми. Не принудата, а компетентността и диалогичността са истинската „валута” на политиците, според мен.
Липсата на компетентност унищожава легитимността
Лидер е този, който притежава компетентност, а тя представлява умение да намираш приемливо решение на проблемите. Легитимността в политиката не се изчерпва само с процедурата („Ние спечелихме изборите, значи ще става каквото ние кажем!”). Липсата на компетентност унищожава легитимността.
Каква компетентност демонстрираха от ИТН, колко гордиеви възела разсякоха? Според Т. Йорданов министърът на ИТН Г. Караджов, например, не бил свършил нищо, защото му пречели от ПП, но пък само „за желанието” би му поставил оценка „10”.
Основна заслуга за това има тяхната невъздържана, хъшлашка реторика (изсипването на обиди към политическите опоненти – доскорошни колеги в управлението, наричани днес „лъжци”, говорещи „глупости на търкалета” и пр.), средствата, с които си служат, например разпространявани „уличаващи записи” (компромати). Неумението да се подбират средства, неразбирането на ролята на „хореографията” в политическия процес, т.е. колко важно е това, което правиш да изглежда добре, да бъде поставено в примамлива опаковка, са недъзи, от които страдат в ИТН.
Трифонов може и да не е мафия, но вместо да чегъртат ГЕРБ и ДПС, след като напуснаха правителството, останалите в ИТН депутати демонстрираха чудесен синхрон с партиите на Борисов, Доган и Костадинов: отстраниха председателя на НС Никола Минчев, а после събориха и правителството.
Как сега Слави и Тошко да докажат, че не са адската машина в ръцете на задкулисието?
На фона на това, което сами си постлаха, чрез този образцов анти пиар, дори що-годе смислените неща, които казват от ИТН (например, че законопроектът за КПКОНПИ има много недостатъци, че Бойко Рашков не е направил нищо съществено като министър на вътрешните работи, за да му се гласува доверие за нов шеф на антикорупционната комисия и пр.) губят ефект.
И все пак, вестта за смъртта на ИТН може да се окаже преждевременна. Не е изключено те да се промъкнат под електоралния праг, да възкръснат.
През август темата Ковид-19 и противоепидемичните мерки отново ще излязат на преден план. Политизирането на пандемията вече бе използвано от ИТН, за да натрупат политически дивиденти, макар в по-малка степен от „Възраждане”. Не е изключено също политиците от ИТН да си вдигат взаимно топката с министрите от новото служебно правителство, което ще назначи Радев, като изобличават нередностите в работата на кабинета „Петков”.
Донор на чужди формации?
Но дори ИТН да се завърнат (силно омаломощени) в 48-то НС остава въпросът дали ще успеят да опитомят първичната си енергия, да я впрегнат на работа, или окончателно ще се превърнат в донори на други формации.
Автор: Петър Чолаков
Източник: „Дойче веле“