Голям смях, граждани!
Корнелия Нинова тъкмо се нафука пред цялата българска прогресивна общественост, че най-после има мандат да си го гушка и издълбоко повярва, че ще успее да го реализира, а президентът Румен Радев взе, че я цапна през ръчичките. Или ИТН я цапна?
Добре, де, да го кажем така – Радев чрез политическата си бухалка ИТН я цапна. Също както по-рано чрез ИТН цапна послушното си протеже Кирил Петков, станало изведнъж непослушно. Или поне – недостатъчно послушно. Също както още по-рано, пак чрез ИТН, на два пъти цапна разни надлежно избрани от българските граждани парламенти, които обаче на него лично не му допадаха, доколкото пречеха за реализация на великите му идеи.
Как ви звучи, а – на Радев великите идеи!
Но – да не забравяме за кого говорим. И
кой командва днес парада в България
Да, както се оказа, от една страна ПП и ДБ искат Бойко Рашков начело на КПКОНПИ да е тяхна икономическа бухалка, с която да цакат противниците си, а в същото време Радев вече си има чисто политическа бухалка. Бизнесът да си вземе бележка и, след като имаме толкова добра работна ръка, свързана с бухалките, да започне производството им за износ, така ще вържем цялата икономика.
Но ето, че колелцето на Къци пак се завъртя, пълно с политически награди и – какво да видим – на телевизора спешно се появи лицето Стефан Янев, зает с непосилната за него задача да обясни необяснимото. Или да играе политически балет, все едно. Не успя, естествено, но, вместо това, видяхме как всичко се разигра в
каскада от поредица безсрамия
Безсрамие първо – Янев, който е доказано никой в практическата българска политика, да не говорим за полето на всеобщата възвишена политическа мисъл, бе поканен да се изяви направо на най-високото медийно място – в БНТ, която получава бюджета си от моите данъци. Аз не съм съгласен с това, обаче на Кошлуков не му пука, щото аз не мога да му скръцна със зъби по телефона, докато Онзи, който може – може.
Безсрамие второ – лично Кошлуков надали е чак толкова влюбен в Янев, че да го кани точно в този сюблимен момент да раздава акъл и да се перчи пред народонаселението. Тоест, поканата към него със сигурност е стимулирана от някъде. Само можем да гадаем откъде – от Високата порта, от Дивана и лично от Великия везир или просто от Онзи, който може. Да речем – нещо като обикновен политически некадърник, когото случайностите са избутали на висок държавен пост, а той се е взел насериозно.
Безсрамие трето – по време на телевизионното си присъствие в БНТ, Стефан Янев се държа като готов бъдещ служебен премиер и недвусмислено заяви, че няма да покани в кабинета Кирил Петков и Асен Василев.
И беше сериозен Янев, говореше без никакви условности – ако ме поканят за премиер, ако се съглася да стана пак премиер и прочие. Не, той си говореше така, сякаш работата вече е опечена и е започнал да реди състава на бъдещия кабинет.
Но реденето на кабинет, особено за човек, чиято глава отдавна се намира в Москва, докато в София присъстват само миризливите му зелени чорапи, не е лесна работа, а трудна. Още повече, за нея Кремъл не помага. Оттам викат – ние осигуряваме генералната линия, ти се занимаваш с подробностите! Само гледай този път хората да са наистина правилни, че ни писна вие там постоянно да допускате разни немирници да излизат от контрол.
Дали напъните на Стефан Янев още веднъж да се докопа до властта ще се реализират наистина, засега е трудно да се каже – може би зависи от това как той и неговата напълно измислена „партия“ ще се представят на следващите парламентарни избори. Сигурното обаче е, че целият този политически кафе-шантан с главен художествен ръководител Румен Радев, който се разиграва пред очите ни,
няма да ни изведе на добро
Обратно – ще ни накисне в такова блато, от което дори блатото на Жан Виденов ще ни се види приятен спомен.
Въпреки всичко обаче, можем ли да извлечем някаква полза от цялата ситуация, в която сме накиснати? Да, вече видяхме засраните кюлоти на всички участници, които играят кан-кан в кафе-шантана, но ние и преди сме ги виждали, така че не това е ползата. Също разбрахме, че никой от тях няма идея да се занимава с истински промени, реформи, кризи и национални приоритети, освен ако не се смята за национален приоритет неговото лично участие във властта. Да, всичко вече видяхме – за кой ли път…..
Ще ми се поне сега обаче, точно сега е много подходящ моментът, да си направим един наистина важен извод – политиците ни са маскари, да, но те са точно такива, каквито сме ние, народът.
Ако искаме промени в политиката, ще трябва първо да променим себе си в живота.
Ако искаме да чуваме от ТЯХ истината – ще трябва да се научим да я казваме.
Ако искаме ТЕ да не са корумпирани, ще трябва сами да спрем да създаваме условия и да участваме в малки и големи корупционни сделки.
Ако искаме ТЕ да мислят за другите, ще трябва и ние да спрем да мислим само за себе си.
Ако искаме да ни управляват морални хора на жълтите павета, ще трябва и Каспичан да се напълни с морални хора.
Ако искаме ТЕ да са кадърни, ще трябва да се образоваме и да знаем, преди да имаме „собствено мнение“.
И така нататък – лесно е да се сетим какво следва още, ако искаме да имаме умни политици, които да се сещат за всичко.
Ама това е много трудно, изисква промяна в дълбините на националния ни характер.
Да, трудно е. Но друг начин няма.
Лошото е, че няма и да стане.
Автор: Пламен Асенов
Източник: Faktor.bg
