Различен прочит: Депремиеризацията на Стария континент

Какво става?  Защо на Стария континент министър-председатели се клатят като презрели круши? Каква е тази депремиеризация на Европа?     И тук, в България, дето британците забиват кабърчето на Европейската карта, и там, във Велика Британия, има икономически и имиджови кризи. И тук, и там, премиерите са в оставка. Там става традиция лидерите на политическите партии да бъдат отстранявани от самите партии, не от опозицията, и то по време на власт. Маргарет Тачър беше свалена от своите, Тони Блеър също. Сега и Борис Джонсън го изхвърлят своите. Това коментира Юлиан Попов, бивш служебен министър на околната среда и водите.     Повлякохме ли крак  като управляващите ни си самосвалиха правителството? Свалянето на Кирил Петков беше инициирано от вътрешно-коалиционната опозиция и подкрепено от външната, та в общи линии се доближаваме до островната категоричност. В GB винаги има много кандидати за лидерския пост. Историята с “няма кой” и “кой, ако не той” не съществува. Сега за мястото на Джонсън се очертава да се борят десетина кандидата. И това става след като през 2019 година Борис Джонсън изхвърли по най-безобразния начин 21 водещи консерватори и почти ликвидира елита на партията, но въпреки това останаха поне дузина готови да му забият открито ножа в гърлото и десетина, които да се хвърлят в състезанието за върха. При нас бащите на „Промяната” едва ли биха подарили без бой нерегистрираната си партия на някой друг. А колкото до министерските кресла – не биха ги оставили да изстинат, нещо повече – биха поставили свои хора и на доброволно освободените от Дългия. И то въпреки коалиционното „гъгнене” на ИТН и категоричното тръскане на глава от Корнелия за „нейните” министри. Засега само премиерът в оставка клони към бивш премиер.     В голямата демокрация Англия всъщност няма процедура за вот на недоверие от опозицията и затова само вътрешно-партиен преврат може да свали премиера. На този фон българската клета демокрация се справя доста по-добре. Друг интересен момент е, че много от изтъкнатите британски политици са с корени от колониите. Сега дори се очертава премиер-министърът да е етнически индиец. Досега беше той беше министъра на „парите“. Министърът на „здравето“- етнически пакистанец – сиреч индиец. Министърката на „МВР“ – етническа индийка. Кметът на Лондон – пакистанец. Та изглежда, че няколко века по-късно колонизираните колонизират колонизатора. И от там има доста силна причина за БрекШит. И една бонус странност: в английския парламент има места само за 2/3 от депутатите. Закъснелите или случайно преминаващите, стоят прави. Хора има, места няма. При нас, е обратно – места има, но хора, хора, партийно неоковани, хора, милеещи първо за България, няма!     В Италия замириса  на политическа „коза ностра” (нашенска работа). Премиерът Марио Драги преди седмица връчи оставката си на президента Серджо Матарела, но той не му я прие. Драги искаше да се оттегли от поста заради неучастието на Движение „Пет звезди“, член на управляващата коалиция, в поискан от правителството вот на доверие. При нас дубльорът на премиера в оставка – Асен Василев, не можа да срещне достатъчна парламентарна подкрепа, заради електорално залязващите звезди на  „Има(ше) такъв народ“. Преди броени дни и     министър председателят на Естония Кая Калас подаде оставка. Тя, също както Асен Василев, се опита след реорганизация на управляващата коалиция да сформира ново правителство. „Подписах искането за оставка на премиера Кая Калас, но също така я помолих да състави ново правителство, което може да започне работа бързо“, написа президентът Карис в своя акаунт в Twitter. При нас сега Корнелия Нинова ще трябва да убеди старите си коалиционни партньори да се съберат отново в името на промяната. Или в името на властта. Или в името на глупостта – моментно сговорчивите хора на Слави през есента да се разсърдят отново и да изкараме зимата без парламент. По-добре летен служебен кабинет, отколкото зимен!     По-добре всеки да обнародва блестящите си идеи за бъдещето на страната, доказвайки, че няма да се сбъднат поради инатът на другите и всички вкупом да плеснат и да се прегърнат за избори през октомври. И така: има допирни точки при депремиеризацията в Европа. Но за обобщение едва ли ще ни е полезна българската пословица „Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак” – да не ни обвинят във великобългаризъм и недостатъчен евроатлантизъм. Но можем да кажем на европейците, които вървят по нашия път, нещо по-неангажиращо: „Вие пък да не видите нещо от нас …”     Автор: Чавдар Цолов   Източник: „Банкеръ“