Неотдавнашните коментари на Путин не са просто сравнение с Петър Велики, а нов кръг от национална стратегия, която е еволюирала през вековете. Започвайки със средновековния княз Иван III, руските владетели се опитват от векове да завладеят бившата Киевска Рус, която е разделена между Беларус, Украйна и Русия. При Петър Велики обединението на земите става истинско имперско начинание: той провъзгласява плановете си преди 301 години и то след победата на Русия в Северната война. Както показаха неотдавнашните руски предложения за включване на окупираната Южна Украйна и Донбас в рамките на Руската федерация, имперският проект на Петър продължава да живее и до днес.
Обединителната стратегия и имперските тенденции доведоха до факта, че исторически предпочитаната руска политика за сигурност винаги е била териториалната експанзия. Изконните руски земи около Москва са без излаз на море и уязвими за атака отвън – лишени от естествени бариери, които биха могли да забавят врага или да помогнат в отбраната. След като Иван III обявява независимост през 1480 г., руските владетели постепенно усвояват нови земи – на изток, на юг и на запад. Разширявайки се, Русия образува буферни зони между границите и вътрешните земи, опитвайки се да си осигури достъп до морето, особено до Балтийско и Черно море.
Днес Путин по същество е насочен към същата територия, към която някога и Петър Велики. Тъй като никоя страна не оспорва нито руския суверенитет над Санкт Петербург, нито достъпа на Русия до Балтийско море, стратегическият фокус на Путин е върху Украйна и Черно море.
Първоначалното намерение на руския диктатор обаче беше осуетено от военните успехи на Украйна и руските сили се оттеглиха от Киев, Чернигов и Суми, съсредоточавайки се върху превземането на Донбас и крайбрежието. Контролът върху Донецкия хребет и Азовските възвишения ще укрепи позицията на Русия между украинската територия и икономически ключовата река Дон, която свързва речната мрежа на Централна Русия с Черно море, вратата към световната търговия. Подобно на Петър Велики, който завладява Азовската крепост в устието на Дон, Русия превзе цялото крайбрежие на Азовско море и създаде сухопътен коридор до Крим. Освен това руският контрол над Херсон лишава Украйна от достъп до Черно море по Днепър и заобикаля всяка отбранителна линия по протежение на артерията, защитаваща западната част на страната.
Сравнението на Путин с Петър Велики хвърля светлина върху истинските му намерения в Украйна. Северната война започва през 1700 г., продължила 21 години и започнала с опустошително поражение за руснаците в битката при Нарва. Петър Велики осем години възстановява руската армия, след което се сблъсква с решителна инвазия на мощната шведска армия. Украинските казаци вдигат въстание през 1708 г. и се обединяват с шведските нашественици с надеждата да получат независимост от Русия. Решителната победа на Петър Велики при Полтава над обединената шведско-украинска армия обръща хода на войната в полза на Москва и остава една от най-големите военни победи на Русия изобщо. Това става и край на първата украинска държава, Хетманството.
Сравнението на Путин с Петър Велики обаче е погрешно. Петър Велики разчита много на съюзници и дава приоритет на изграждането на коалиция срещу Швеция. Днес по-голямата част от Европа се обедини срещу Русия под егидата на НАТО и Европейския съюз. Самата Швеция изостави дългогодишния неутралитет и се стреми към членство в НАТО. Дори след Полтава Петър Велики се бори още 12 години: за да победи окончателно Швеция, той е трябвало да изгради коалиция с Дания, Саксония, полско-литовското кралство, Хановер и Прусия. Днес международната коалиция, напротив, подкрепя Украйна.
С коментарите си самият Путин изясни дългосрочните намерения на Русия в Украйна. Първо, Русия ще продължи да търси контрол над Украйна и Черноморския регион. Второ, дори нарастващите загуби няма да попречат на Москва да (опитва да) продължи настъплението си. Трето, всяка украинска територия, превзета от руските войски, най-вероятно ще бъде безвъзвратно загубена за Киев, поне в обозримо бъдеще. Ако по-нататъшните стъпки допринасят за националното възраждане и укрепват силата на Русия, размяната на територии или още повече връщането им е неприемливо като такова. Докато Русия разполага с военни средства за постигане на целите си, Москва ще продължи „да възстановява и консолидира“ властта си в Украйна. От гледна точка на Путин суверенитетът на Русия го изисква.
Автор: Уилям Лампинг. Той е завършил Военноморския колеж на САЩ, специализирал е евразийската геополитика.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: Actualno.com