Гешев и чекмеджето: какво разкри и какво прикри?

Защо българският главен прокурор смята, че може да информира евродепутати , в случая съпартийци на Бойко Борисов, какво е установила прокуратурата по разследването на заснетите в шкафчето на бившия премиер Борисов пачки евро и златни кюлчета, но отказва да отговори докъде е стигнало същото разследване, запитан от български депутати, е отдавна само по себе си отговор: защото няма сила, която да го накара да отговори.   Така че – мимоходом, струва си да се отбележи, че в момента, когато се готви ново правителство с краткосрочна или дългосрочна програма, петъчното поведение на Гешев пред депутатите от антикорупционната комисия би трябвало да е пореден знак, че нещо дълбоко не е наред в институционалната уредба на парламентарната държава; и че без безпристрастна прокуратура е обречена всяка власт, която си поставя за цел борба с корупцията на високите държавни нива А конкретно след неполучилите отговори въпроси на депутатите от антикорупционната комисия, поставени в контекста на известното досега от разследването на шкафчето, изводите са поне два: първият се отнася до действията и бездействието на българската прокуратура по случая, вторият – до реалната роля на институциите на ЕС за постигане на върховенство на закона в България.     По първия извод:

Основният въпрос е истински ли са банкнотите евро и кюлчетата злато и кой е техният собственик

Но прокуратурата започва разследването с друг предмет: кой е снимал без разрешение в спалнята на премиера. И то го започва през август 2020 г., два месец след като стават известни снимките. И само след 4 месеца разследването е спряно поради неразкриване на извършителя, без да е извършено най-важното процесуално действие – претърсване на вилата и спалнята на Борисов. В официалното съобщение на прокуратурата за спирането от 22 декември 2020 г. не се съобщава да е направено, а на конкретния въпрос на депутат в петък към Гешев той не отговори. Според следователи, с които разговаря „Дневник“, задължително е претърсването, и не само на вилата, а и на дома на Борисов в Банкя, дори при хипотезата за злосторник, който е искал да злепостави премиера, това е написано във всеки учебник по криминалистика. След това съобщение от 22 декември 2020 г.,, в което прокуратурата оповестява освен спирането, че експерти установили манипулации на снимките от шкафчето, чак до края на 2021 г. няма данни да е извършвано нещо по разследването. В петък Гешев каза пред депутатите, избягвайки въпроса на какъв етап е в момента досъдебното производство, че каквото е вършено по разследването можело да се види от съобщенията на прокуратурата. Но след 22 декември 2020 г. до декември 2021 г. съобщения за досъдебното производство за шкафчето не се виждат.      

Прокуратурата се задейства отново едва след натиск

от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европарламента, хронологията го доказва: На 18 ноември 2021 г. от комисията LIBE питат българските власти защо не разследват снимките от спалнята на бившия премиер. На 17 декември 2021 г. – Софийската градска прокуратура оповестява, че най-сетне е поискала от БНБ експертиза и информация по серийните номера на банкнотите и кюлчетата злато от снимките. А на 6 януари 2022 г. – Борисов е разпитан отново – след първия му разпит на 15 юли 2021 г. и заявява,че никога не е виждал злато. С други думи – почти година и половина след разпространените снимки прокуратурата уж се захваща най-сетне с основния, най-важния въпрос – за истинността на банкнотите и кюлчетата. В писмото до евродепутата Здеховски, прокуратурата твърди, и евродепутатът препредава, че според експертите е възможно снимките да са манипулирани. Дори да е така, това няма непременно обвързващо отношение към истинността на банкнотите и кюлчетата, обясняват следователи, тоест дали са истински „предметите“ в шкафчето трябва да се изследва абсолютно задължително. Прокуратуата пише още, че тъй като не са открити банкноти и златни кюлчета, не може да се направи сравнение с тези от снимката, респективно дали същите са истински парични знаци и злато. Но премълчава, първо, че изобщо не са търсени банкнотите и предметите. И освен това премълчава и учебникарското правило, че тяхната истинност може да се установява и без физическата им наличност (връщаме се на номерата на банкнотите и идентификационните знаци на кюлчетата). А логиката показва, че не са търсени, защото, ако се установи, че са истински еврата и златните кюлчета, става сложно и опасно и за бившия премиер, и за евентуалния злосторник, който е евентуалният манипулатор на снимките (по хипотезата на прокуратурата): – или Борисов ще трябва да обяснява как се е сдобил с пачките и кюлчетата и дали ги е декларирал; – или „манипулаторът“ /по прокуратурата/, „аранжорът“ /по Борисов/ ще трябва да обяснява същото плюс кой го пусна във вилата. За да не се стига до подобни главоболия, прокуратурата година и половина не търси нито произхода и пътя на кюлчетата и истинността на банкнотите, нито издирва ефективно „манипулатора“. А са можели прокурорите доста нещо да свършат през тези две години.       Само три фирми в България имат право да внасят златни кюлчета и те би трябвало да са намерени от прокуратурата, твърдят запознати пред „Дневник“. И по идентификационните номера на „жълтите предмети“ фирмата вносител ще каже на кого ги е продала и оттам – как и през кого са стигнали до шкафчето на Борисов, казват източниците ни. А и имаме свидетел, че на Борисов са подарявани кюлчета – Светослав Илчовски пред комисията „Манолова“ през 2021 г. .      

Прокуратурата можеше и да заведе дело срещу Борисов за затаяване на истина

Що се отнася до евентуалния манипулатор на снимките, ако има манипулация и ако той е онази Мата Хари, за която говори Борисов, и не само говори, но и дава да се разбере, че знае коя е, но не казва, то в Наказателния кодекс има член 290, който развързва ръцете на прокурора: Текстът предвижда до пет години лишаване от свобода за свидетел, който пред надлежен орган на властта изрече неистина или затаи истина. Законът приравнява отказа да се съобщи истина към лъжесвидетелстването. И въпреки това Борисов две години крие кой е злоупотребявал в стаята му. Очевидно е сигурен, че няма да го сполети никаква отговорност. Въпреки че Гешев с многословни отклонения от темата избягваше да отговаря на въпросите на депутатите, петъчната среща с него имаше смисъл: За първи път Гешев се видя принуден да се обяснява и оправдава, прехвърляйки на МВР отговорността за безрезултатност на разследването, понеже престъпленията се разкривали не от прокуратурата, а от полицията, но не каза какви указания са давани от наблюдаващите прокурори. За първи път назидателните тиради, които Гешев произнасяше вместо отговори на въпросите, се посрещаха от депутатите не с респектабилно мълчание, а с нови настоятелни питания. Срещата показа, че поканите от парламента към главния прокурор за изслушване трябва да продължат – той все някога трябва да даде логично обяснение защо НПК го възпрепятства да информира българските депутати за хода на разследването, а не го възпира да пише на евродепутатите от ЕНП.. Липсата на реални, компетентни и безпристрастни действия на прокуратурата за разкриване на най-големия скандал, свързан с български министър-председател не е „едно от стотиците дела“, както Гешев го омаловажава, за да се изкара непознаващ хода му, а пряко засяга националната сигурност. И повдига въпроса кой всъщност е управлявал държавата през това време, щом като в най-охраняваната спалня е можело някой да влезе, да снима спящият премиер и нощното му шкафче независимо дали съдържанието му е от истински банкноти и златни кюлчета. И да не бъде разкрит този някой. И то по време, когато специалните служби и конкретно ДАНС са в ръцете на Борисов, а главният прокурор Гешев му е доверено лице и има правомощията да укаже на службите какво и как да търсят. Здравият разум подсказва, че един невинен премиер чудеса ще направи, земята ше изрови за да разкрие кой е манипулаторът. Защо Борисов и Гешев не го направиха – този е въпросът, който разклаща цялата разследваща конструкция, сътворена от главния прокурор. Вместо това тръгна да чисти образа на бившия премиер през неговите съпартийци в Брюксел.      

Вторият извод е неприятен именно за институциите на ЕС

защото поставя въпроса каква е тяхната реална роля за постигане на действително правова държава у нас. Излиза, че с едната ръка от Брюксел пишат критични доклади за липсата на ефективни гаранции за върховенство на закона в България, а с другата ръка евродепутати замазват деструктивната роля на отговорните за състоянието на правосъдието, използвайки високата евротрибуна за изчистване образа на свои съпартийци. Досущ по маниера на партийните борби в българския парламент. Но всяко зло за добро – темата е отново на дневен ред и ГЕРБ ще стои токсично, докато нейният лидер не съобщи на разследващите коя е лошата Мата Хари, която му е спретнала номера; Или докато българската прокуратура не заяви ясно, че е приключила разследването със заключение, че не Борисов е собственикът на еврата и кюлчетата.       Автор: Петя Владимирова Източник: „Дневник“