Всъщност динамиката на промените в търсенето и предлагането показва продължителен период на високи цени, който може да продължи няколко месеца или дори години. Търсенето на гориво продължава да нараства, тъй като светът все още се възстановява от пандемията на коронавирус. В момента липсва капацитет за преработка, необходим за превръщането на петрола в гориво. И най-големите производители в света вече произвеждат колкото е възможно повече. И всичко това се случва на фона на украинския конфликт, който пречи за пълния износ на петрол от Русия.
„Светът никога не се е сблъсквал с толкова тежка енергийна криза по отношение на мащаба и сложността. Може все още да не сме достигнали кулминацията на тази криза, но тя вече засяга целия свят“, каза Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ), на форума на МАЕ на 12 юли.
Въздействието върху световната икономика и политика е огромно. Повишаването на цените на бензина с 42% тази година вече изпрати инфлацията в Съединените щати до най-високото ѝ ниво от десетилетия и помогна на Републиканската партия да поеме курс за победа в Конгреса тази година. Високите цени на горивата предизвикват безредици в страни от Перу до Шри Ланка. Енергийният „зелен“ преход, за който световните лидери говорят от години, вероятно ще трябва да бъде оставен на заден план.
На най-елементарно ниво светът сега се бори да произведе толкова петрол, колкото му е необходим. Това е много рязка промяна от пролетта на 2020 г., когато търсенето падна до най-ниското си ниво от десетилетия поради пандемията и цените на петрола се сринаха. Според МАЕ през следващата година потреблението на това гориво в света ще надхвърли предпандемичното ниво, като ще се увеличи с повече от 2%.
Поддържането на запасите ще бъде трудно. През юни експерти от JPMorgan Chase&Co очертаха един апокалиптичен сценарий, при който Путин вероятно ще реши да задържи милиони барели петрол, което може да доведе до рязко покачване на цените на петрола до 380 долара за барел. Докато Москва намери активни купувачи в Китай и Индия, санкциите и общото нежелание да се прави бизнес с Русия свиха производството на страната с повече от милион барела на ден.
Перспективите, че производствените обеми ще могат да се увеличат в други държави, остават много неясни. ОПЕК, която произвежда около 40% от петрола в света, изпитва трудности да се справи с плана. Застаряващата инфраструктура, годините на слаби инвестиции и политическата нестабилност ограничават производството. През май страните от групата ОПЕК+ са произвели 2,7 милиона барела на ден по-малко от колективните си цели.
Надеждите за увеличаване на производството се свързват само с два члена на тази организация с резервен производствен потенциал – Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Президентът на САЩ Джо Байдън призова и двете страни да произвеждат повече петрол. Доказателство за това колко отчаяно се стреми да намали цените на енергията беше планираното пътуване на Байдън до Саудитска Арабия, където трябваше да се срещне с престолонаследника принц Мохамед бин Салман, с когото преди това американският лидер отказа дори да разговаря, включително по телефона (поради сериозните подозрения и основания да се смята така, че е имал роля в убийството на журналиста Джамал Хашоги).
Не е ясно обаче колко повече суров петрол ще могат да осигурят Саудитска Арабия или ОАЕ. Саудитският държавен петролен гигант Aramco твърди, че може да произвежда 12 милиона барела на ден. Но тя достигна такова ниво само веднъж в цялата история на своето съществуване.
Що се отнася до ОАЕ, на срещата на Г-7 френският президент Еманюел Макрон спомена, че, както му казал лидерът на Емирствата, страната вече произвежда петрол в максималните възможни обеми.
В момента няма признаци, че шистовата индустрия на САЩ е готова – или иска – да спаси света. В гигантския пермски басейн на Тексас и Ню Мексико производството наистина се увеличава. Но останалата част от петролната индустрия на САЩ е в застой. Петте най-големи петролни компании в света планират да инвестират 81,7 милиарда долара тази година, само половината от сумата, която похарчиха през 2013 г. Производителите на шистов газ в САЩ се опитват да овладеят разходите след години изхарчени пари без значими резултати. Големите европейски петролни компании отклоняват капитали от добива на изкопаеми ресурси и ги насочват към нисковъглеродна енергия.
Не трябва да забравяме и такова „тясно място“ като рафинирането на нефт. Пандемията принуди няколко застаряващи, нерентабилни петролни рафинерии да затворят завинаги. В резултат на това има недостиг на капацитет за рафиниране в света, което прави цената на суровия петрол, която преди почти еднолично диктуваше цената на горивото на бензиностанцията, вече не толкова точен индикатор за това колко ще трябва да се заплаща. През юни цената му в САЩ падна с 13%. Цените на бензина междувременно паднаха само с 6,5%.
Основата за много проблеми с предлагането е скокът в търсенето. След две години блокиране от коронавируса, стотици милиони хора отново са по пътищата. Едва средата на лятото е, а търсенето вече е близо до нивата отпреди пандемията.
Разбира се, централните банки повишават лихвените проценти и перспективата за глобална рецесия кара инвеститорите да се страхуват, че търсенето е на път да се срине. Но икономическите спадове рядко водят до спад в търсенето на гориво. Освен спада, причинен от пандемията, световната финансова криза е единственият пример за сериозен спад в търсенето в съвременната история. Като правило по време на криза потреблението просто расте малко по-бавно.
Някои може да кажат, че високите цени на петрола са това, от което светът се нуждае, за да се отърве най-накрая от зависимостта на изкопаемите горива. В действителност обаче тази пазарна ситуация само усложнява процеса на преход.
Във времена като тези дори правителствата, които са най-отговорни за климата, са склонни да се огъват, като предоставят данъчни облекчения и харчат милиарди долари, за да поддържат познатите горива достъпни. Според данни, събрани от Bloomberg News, повече от 20 държави са разработили програми за субсидиране, за да поддържат цените на бензиностанциите ниски (бел. ред. – и в България има отстъпка от 25 стотинки на литър). И тъй като скъпият петрол подхранва инфлацията и вдига лихвените проценти, компаниите за възобновяема енергия са изправени пред нарастваща цена на капитала.
20-те милиона електрически превозни средства, които в момента съществуват в света, не са достатъчни, за да намалят търсенето на петрол. BloombergNEF, който публикува дългосрочна прогноза за електрическите превозни средства всяка година, очаква търсенето на такъв автомобилен транспорт да достигне своя пик през 2027 г.
Не всички експерти обаче са убедени, че цените на петрола ще се покачат. Корпорацията Citigroup наскоро публикува прогноза, че в случай на рецесия цената на петрола може да падне до 65 долара за барел. Търсенето на суровини може да бъде намалено само в случай на „най-тежки световни рецесии. Но цените на петрола падат при всяка рецесия“, отбелязват експертите на корпорацията.
На 8 юли Путин предупреди и друго. Според него западните страни са направили грешка, като са наложили санкции срещу руските енергийни доставки. Ако ограниченията продължат, предупреди руският лидер, световният енергиен пазар може да се изправи пред „още по-тежки, без преувеличение, дори катастрофални последици“.
Източник: Actualno.com