Ако не бъде приет Антикорупционният закон и Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ, няма да дадем съгласие за участие в коалиционно управление“, заяви Лена Бориславова, началник на кабинета на премиера в оставка.
Бориславова подчерта, че при съставянето на бъдещото правителство от „Продължаваме промяната“ „ще се ръководят от общи политики и реформи, не от постове“.
Без убедително мнозинство, което да застане срещу корупцията и престъпността, от която страдаме всички ние, няма как да вървим наред, поясни началникът на политическия кабинет на министър-председателя в оставка Кирил Петков.
„Ние продължаваме да държим в рамките на този парламент да има приемане на закон за новата антикорупционна комисия и избирането на председател в лицето на Бойко Рашков, който е доказал своето желание и готовност да се бори срещу това, от което обществото страда – несправедливост, корупция, кражби“, каза Бориславова, цитирана от novini.bg.
Тя посочи, че „Продължаваме Промяната“ ще държи на това промените в антикорупционното законодателство да бъдат приети във варианта, в който вече са внесени в парламента, въпреки настояванията за редакция от страна на „Има такъв народ“.
Бориславова увери, че формацията ѝ няма да отстъпи и от предложението начело на антикорупционната комисия да застане настоящият министър на вътрешните работи в оставка Бойко Рашков.
За нас най-важно е да намерим обединение около политики и желанието да прокараме някои реформи и промени, преди да се говори за постове. На този етап разговори за постове не е имало, а и не трябва да има“, каза тя за започналите вече разговори за нов кабинет в рамките на настоящия парламент.
„Ще разчитаме на това да видим истински действия в Народното събрание, а не обещания на думи. Трябва да видим доказателство, че хората в управляващото мнозинство имат смелостта да застанат зад една антикорупционна реформа“, допълни тя.
Лена Бориславова присъства на събитие в столичния Гранд Хотел София, на което организацията „Антикорупционен фонд“ (АКФ) представя годишен мониторингов доклад.
Министърът на правосъдието в оставка Надежда Йорданова, също взе участие от събитието, но бе лаконична. „От преговорите и от националното ръководство на „Демократична България“ зависи дали партията ще настоява за председателския пост на Бойко Рашков и текущата формулировка на антикорупционния закон.”
Зесега в парламента обаче не може да се събере мнозинство, което да приеме новия закон за КПКОНПИ и да избере Рашков за шеф на комисията.
Как се стигна до изненадващата идея за пращането на Рашков в КПКОНПИ
Още в началото на годината, след няма и месец като титуляр на поста като вътрешен министър, Рашков започна да лансира скандални идеи за т.нар. „разширяване на правомощията на служителите на МВР“. Зад това се криеше рязко отстъпление от европейските ценности, които България е приела с присъединяването си към Европейския съюз. Появиха се коментари, че Бойко Рашков има амбициите да върне МВР във времето на Народната милиция, с всичките им репресивни функции.
Напълно сериозно, в първите месеци на провалилото се управление, МВР-министърът имаше амбиции да възстанови и Централно следствено управление. И още абсурдни законотворчески амбиции – да се дадат права на разследващите полицаи да разширят правото да искат подслушване, заобикаляйки настоящата роля на прокурора, въведена именно по искане на Брюксел, като гаранция срещу произвол и нарушаване правата на човека.
Зад удобната формулировка „действия по неотложност“, Рашков имаше амбиции да развърже ръцете на полицаите да повдигат обвинения, като само формално уведомяват за това държавните обвинители. Вътрешният министър изобщо не зачиташе разделението на властите, а открито твърдеше, че реформата е необходима, защото прокуратурата му пречила.
Със сигурност, ако мракобесните му намерения бяха срещнали подкрепа, утре пречката щеше да е в съда, но рухването на властта охлади тези антидемократични въжделения.
Неуспехът на плана за трансформацията на МВР в познатата от късния соц Народна милиция, роди още по-абсурдната амбиция на „Промяната“ – Рашков да бъде спешно инсталиран начело на КПКОНПИ, а самата институция да бъде превърната в „квазипрокуратура“, като по този начин досегашните управляващи, от една страна си осигуряват известна индулгенция от разследвания, а от друга страна – ще имат репресивен орган, с който да атакуват опонентите си.
Срещу това се обявиха повечето партии в парламента и затова досега нито законът, нито изборът на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ събират нужното парламентарно мнозинство.
Това, което Рашков не успя да направи с МВР, сега се опитва да стори през антикорупционното законодателство, за което ПП в лицето на Кирил Петков, Асен Василев, Даниел Лорер, внушават, че е основание за парите по Плана за възстановяване и устойчивост от Европейския съюз.
Това обаче не е вярно, никога Европейската комисия не си е позволявала да диктува националното законодателство. Истината е, че „реформата на КПКОНПИ“ е нужна за служебна победа на „Промяната“ на очертаващите се на 2 октомври предсрочни парламентарни избори.