С цената на безброй манипулации и фалшификации през м. юни 1990 г. БСП, сегашният верен другар на „Демократична България“, „спечели“ изборите за 7 Велико народно събрание. Парламентът започна работа на 10 юли. Съставено бе правителство с премиер Андрей Луканов – съветски гражданин по рождение и видна комунистическа номенклатура. Така българската демокрация тръгна на „заден ход“. „Промяната“ роди регрес. Така и в наши дни т.нар. „Промяна“ се превърна в подмяна и върна БСП на власт.
Голямата политическа грешка през юли 1990 г. на СДС бе, че лидерите тогава си затвориха очите за изборните манипулации и фалшификации на БСП. Така, със затворени очи влязохме във „великия парламент“. Последва втора историческа грешка: независимо, че бяхме „загубили“ изборите, ние се съгласихме нашият председател д-р Желю Желев да бъде издигнат за президент и да бъде подкрепен от депутатите на БСП, ДПС и БЗНС. Той пък на своя глава предложи за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев от БСП – агент „Славейчето“ на Държавна сигурност. Това бе грозен колаборационизъм и политическа сделка, която имаше тежки последици за единството на СДС.
Последва трета грешка. След т.нар. гладна Луканова зима, когато от бензиностанциите изчезнаха бензина и нафтата, а от магазините – хлябът и млякото, ръководството на СДС се договори с ръководството на БСП за формирането на т.нар. програмно-експертно правителство с премиер съдията Димитър Попов. Това бе коалиция с комунистите, която нашите сини избиратели никога не приеха. Министри от квотата на СДС в това правителство станаха Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров. Те застанаха редом до Александър Томов, Атанас Папаризов и Емилия Масларова от БСП, както и до Виктор Вълков от БЗНС (по-късно разкрит като агент „Пенчо“ и „Пенев“ на ДС, но в правителството имаше и други агенти на комунистическите тайни служби). Малко по-късно лидерът на СДС Филип Димитров се разграничи от кабинета на „националното съгласие“ на Димитър Попов. Постъпи правилно. Днес подобен кабинет и отново заедно с БСП, иска да ни спретне отказалата се да бъде демократична „Демократична България“.
На 14 май 1991 г. 39 народни представители напуснахме ВНС и призовахме то да се саморазпусне. Обявихме протестна гладна стачка, която продължи 10 дни. Бяхме убедени, че подготвяната в парламента нова конституция ще заложи капани пред българската демокрация и така ще направи демократичния преход бавен, мъчителен и несправедлив. Както впрочем и стана. Но, обръщам внимание, това предвидиха и открито споделиха с гражданите само 39 народни представители от общо 400 в 7-то ВНС.
На 22 юни 1991 г. се проведе Национална конференция на СДС, която подкрепи нашата протестна акция. СДС се преструктурира като „национално движение за демокрация“ с организационна структура – „договорно оформена коалиция“.
На 12 юли новата конституция бе приета и капанът на удобната за комунистите „промяна“ щракна. От екрана на малък телевизор, който бяхме инсталирали в протестния лагер до църквата „Св. София“, наблюдавахме как в пленарната зала на парламента депутатите надигат чаши с шампанско и се прегръщат. Бяхме абсолютно наясно, че горчива ще излезе тази веселба на българския народ.
Днес, 31 години по-късно, когато всичко за което разказвам е вече минало, тревогата ми е, че отново сме въвлечени в сходен сценарий. И независимо, че правителството на „промяната“ се срути, подобно на правителството някога на Димитър Попов, не престават опитите отново да се върне на власт БСП, чрез поредна коалиционна формула. Същевременно се опасявам, че промянаджиите подготвят, както бе през миналата година, както бе и през 1991 г., манипулация на изборите и фалшификация на изборните резултати. Отново предатели на демокрацията се опитват да върнат на власт БСП. И когато ги чуя да говорят, че не искат ГЕРБ и СДС на власт, то съм абсолютно наясно, че работят за интересите на БСП, за олигархичното задкулисие, създадено от кадри на тази партия и ДС. Тези именно кадри са мафията у нас. Тяхна е и корупцията – цялата. Когато БСП е на власт корупцията процъфтява, а мафията ликува.
България е на кръстопът за пореден път. Към хаоса и безредието я тласна деструктивното поведение и на президента, както и неистовата амбиция на наследници на комунистически номенклатурни фамилии и свързаните с тях олигарси – също с комунистическо потекло, да вземат властта на всяка цена. Миналата година те успяха и така на власт дойде „Промяната „. Сега предстои нов опит. Разчитат на мадуровското изборно ноу хау и влагат в „борбата“ деветосептемврийски плам.
Хора, граждани, демокрацията е в опасност! Не позволявайте България отново да попадне в лоши ръце! Спрете всички, които искат да върнат БСП на власт. Не се предавайте!
Автор: Александър Йорданов
Източник: „ТРУД“