Управленска формула може да се състави сравнително лесно. Въпросът в много по-голяма степен е как изобщо ще се стигне отново до властта, т.е. каква ще е формулата на парламентарна подкрепа за правителството. Защото партиите, които застават зад него, поставят бариери.
Първо БСП бе поставила условието Кирил Петков да не е отново премиер. ИТН обаче заявиха чрез Тошко Йорданов, че и Асен Василев не е подходящ, за тях приемливи биха били Никола Минчев, Андрей Гюров и Даниел Лорер. В същото време ПП, ДБ и БСП очевидно не желаят ИТН отново за партньор и не само не канят представителите на партията на разговори, а предпочитат да търсят още разцепления в нея, както казва Ива Митева.
Най-голямото ограничение обаче си е поставила самата мандатоносителка ПП – да не управлява с кабинет на малцинството. Досега е известно, че поне петима депутати не ѝ достигат за мнозинство от 121, ако в бройката на допълнително осигурените включим не само шестимата отцепници от ИТН, но и напусналата групата на „Възраждане“ Елена Гунчева.
Може ли Асен Василев и кабинетът да останат на власт само за часове?
Нагласата на ПП е ако до петък не осигури 121 депутата, да върне мандата на президента. Има обаче и по-екстравагантен ход – в петък Василев да връчи на президента реализиран мандат със състав и структура на кабинет, които да бъдат подложени на гласуване, независимо че не са осигурени 121 депутата. С последната надежда, че освободени от предварителния вътрешнопартиен натиск или загрижени за страната или за собственото си бъдеще депутати от различни групи ще гласуват „за“ правителството.
Въпреки тези усилия, е възможно правителството да не събере 121 гласа, но да бъде избрано, да речем с помощта на ГЕРБ и ДПС. Достатъчно е десетина от техните депутати да не участват в гласуването и кабинетът да бъде одобрен с гласовете на над половината от присъстващите народни представители, каквото е изискването по конституция. Но така то си остава правителство на малцинството, което разполага с под 121 гласа и трудно може да прокарва важни решения, а и може да бъде свалено по всяко време. Ако Асен Василев иска да е докрай последователен – че няма да оглави кабинет на малцинството, ще трябва да подаде оставка веднага след избирането си. Това би било най-краткотрайното правителство в историята на България, подало оставка часове или дни след заклеването си – по-краткотрайно и от едноседмичния кабинет на Константин Муравиев през септември 1944 г.
Правителство на малцинството наистина е неприемливо за коалицията „Три+“, защото нейни ключови реформи биха били бламирани или пък подкрепени от други партии на висока цена с тайни договорки. Ако например съдебната реформа продължи да крета, то един възлов приоритет на ДБ и на ПП ще остане бламиран и участието им в управлението ще стане безпредметно. Дори лансираният от ПП Бойко Рашков няма да има как да бъде избран начело на КПКОНПИ.
Шансовете за кабинет с третия мандат
Шансовете да се състави правителство с третия мандат (защото ГЕРБ твърдо обеща да върне втория) засега изглеждат неясни. Но той или ще бъде отново кабинет на малцинството, или ще е на някакво по-широко мнозинство, под марката „евроатлантическо“. Ако третият мандат отиде в ДБ, то Бойко Борисов би могъл да отпусне „служебно“ десетина депутатски гласа в името на външно-политическата стабилност, без това да се възприема като участие на ГЕРБ в коалицията. Такова правителствено мнозинство едва ли ще може да провежда сериозни реформи, но пък ще положи началото за постигането на задължителен консенсус, без който никаква съдебна реформа не е възможна в не само в този, а и в следващия парламент.
Ако президентът отново даде третия мандат на БСП, както в предишния парламент, шансът да се реализира клони към нула, защото ДБ и ГЕРБ няма как да се качат на този влак, особено след ветото на Корнелия Нинова на оръжието за Украйна.
Ако мандатът отиде в ИТН, тогава партията може да търси коалиция единствено с ГЕРБ и ДПС – хората на Слави Трифонов няма да могат да разчитат на никоя от политическите сили, които той свали от власт. На ИТН-ГЕРБ-ДПС обаче няма да им досгигнат девет депутати за мнозинство, а е абсурдно да привлекат и „Възраждане“ (най-малкото ще се получи нещо като нов „възродителен процес“ за ДПС, но и за последователите на Костадин Костадинов). Отделно, че само „Възраждане“ има неотложен интерес от избори веднага, за да спечели много повече депутати, а не да удължава живота на 47-ия парламент, в който разполага с 12.
Предсрочните избори не са решение
Премерено на око, шансовете да бъде избран кабинет начело с Асен Василев са 50 на 50. А вероятността да успее правителство с третия мандат е поне два пъти по-малка. Но и при успех тежките въпроси остават. Ако се събере управленско мнозинство, колко стабилно ще е то, щом ще зависи от предвидимостта на поведението на неколцина свободни депутати? Ако е кабинет на малцинството, поносима ли е цената, която ще платят онези, които участват във властта и другите, които пасивно я подкрепят? Партиите трябва да убедят своите избиратели в правилността на стратегията, която са избрали. Така или иначе, успешното разрешаване на тези въпроси води към възможността да има изобщо някакво парламентарно управление и да могат да се решават ключови за страната въпроси, както успешно се получи с падането на ветото за Северна Македония. Иначе резултатът след поредните предсрочни избори най-вероятно отново ще е патов, независимо кой ги спечели.
Автор: Веселин Стойнев
Източник: „Дойче веле“
