Струва ми се, че Слави Трифонов подозира, че срещу него в момента се стоварва координирана атака. И че ако поемаше риска на живото гостуване, щеше да е от политиците, които в един момент преминават в конспиративна отбрана и отронват виртуозната фраза, обяснение на всичко: „Води се кампания срещу мен в медиите“ и т.н.
Обаче, трябва да се признае – може би единствено Борисов и навремето Орешарски е успявал да предизвика наистина координирана атака срещу себе си, без тя да се нуждае от някакво много хитро и скрито обяснение. Тук аз дори няма да подозирам Трифонов във връзки с ДПС, ГЕРБ, „Капитан Андреево“, „Делта Хил“. Няма и да говоря за прочутото видео от фамозния рожден ден на Вежди Рашидов, Мултигруп, Илия Павлов и Трифонов покрай тях. Последното, въпреки отвратителния пир тогава, не води до сигурното заключение за задължителни тесни връзки с мафията. По-скоро предполагам, че не е така.
С времето обаче стана ясно друго: че „Има такъв народ“ има проблем със собствената си идентичност. Тази идентичност се изграждаше много лесно по времето на Борисов. Тя можеше да се опише така: има прогнило правителство, години наред, и ето че от шоу опозиция Трифонов и екипът му решават да се материализират политически. Понеже вече или не виждат ефектът на сатирата, или са преценили, че имат партиен потенциал, който не би трябвало да се пропилява. Нататък е ясно: референдумът, подкрепата за „Системата ни убива“, и създаването на партията, която успя да свърши ролята на таран и да победи ГЕРБ.
После обаче нещата с идентичността се объркват. „Има такъв народ“ получи възможността да управлява много по-рано, отколкото се очакваше; това бе партия, която обучаваше сама себе си в това да е опозиция. И може би тъкмо като опозиция щеше да е най-необходима. Неочакваната власт, която получи предизвика ступор; спомнете си първо дългите дни на мълчание, нетипични за човек, спечелил току-що изборите. А после резкия обрат, в който се обяви правителство по фейсбук начело с Николай Василев, което беше много по-трагична космонавтика, долетяла от 00-те години, отколкото задачата да се пратят в Космоса българи и македонци заедно. Накрая нещата заковаха тавана на абсурда с Петър Илиев. И ако неговото фамозно интервю бе в някакъв степен скандално, то най-големият скандал бе друг – че Трифонов и до ден днешен продължава да го подкрепя, напук на суверена. Просто ние продължаваме да не разбираме, че Петър Илиев е супер.
Случи се още нещо: Слави Трифонов навремето обра патриотичният вот, но това стана във време, в което ВМРО, „Атака“ и НФСБ така или иначе си заминаваха, а „Възраждане“ все още стояха в маргиналната линия. Сегашната му акция със Северна Македония например, е недостатъчна, за да вземе каквито и да било гласове от „Възраждане“ – патриотизмът вече изисква способността да вдигаш огромни цунамита и да сърфираш върху тях, както прави Костадинов. Тоест Слави Трифонов изгуби и възможността „Има такъв народ“ да бъде нещо като „мека“ сила в патриотизма; там, оказа се, не може да действаш в среден обхват, необходимо е да се екстремизираш.
Провалът с „изчегъртването“ на ГЕРБ е, разбира се, очевиден. Не че съм очаквал от „Има такъв народ“ да го извърши. Но партията можеше да го поддържа реторически; особено, когато „Продължаваме промяната“ се забавиха със същото. Продължавам да не разбирам – защо не бе създадена комисия за ревизията на ГЕРБ, такава, каквато имаше преди в онзи неуравновесен парламент?
Ето как изглежда в момента „Има такъв народ“: това е партия, която се оглозга сама – тя не се разпростира върху някаква, да я наречем така, политически мрежа от идеи и практики. Партията вече може да се прекръсти на „Слави Трифонов, ИТЙ“ (и Тошко Йорданов), нещо като адвокатска кантора. Очакването към избирателите е, че те по някаква причина просто ще гласуват за Слави Трифонов, защото той много им харесва. Това в крайна сметка сбъдна и мажоритарният мерак. Трифонов възцари мажоритарната идея върху собствения си проект, безапелационно. Останалите възможности бяха изчегъртани – от самия него.
Автор: Райко Байчев
Автор: Actualno.com
