„Ентусиастите от отечественофронтовския период не разбраха как се превръщат в надзиратели… с критическа палка в ръцете. Пламъкът на идейното превъзходство започна да потъмнява, да се измества от тъмните огънчета на фанатичното доктринерство…“, това пише във фейсбук профила си политикът и дипломат Александър Йорданов.
Постът му в социалната мрежа гласи:
„Започна проверка на „паспортите“ за установяване идеологическата благонадеждност на всеки… Борческият марксически патос избиваше във фалцета на команда. Борбата срещу идеологическите отклонения преминаваше в подозрителност спрямо всеки по-ярък белег на творческата индивидуалност…
Съзнанието, че защищаваш непоклатими марксически истини, неусетно се преобръщаше в чувство за лична непогрешимост, в склонност към административна власт, в липса на елементарна търпимост към опонента“.
Това са думи на литературния критик Минко Николов, написани от него през 1965 г. Той е родом от Троян. На 31 декември 1966 г. прерязва вените си и така сам слага край на живота си. Защото разбира, че живот в мръсната атмосфера на комунистическия режим няма. Поразителни са приликите между днешните фанатици на „промяната“ и следдеветосептемврийските им роднини. Те вече са „надзиратели“.
Имат си и любими надзиратели: Петков, Иванов, Рашков, Атанасов. Все по-често говорят за „Бай Ставри“ и „репресират“ – преди и след избори. Подозират всеки за отклонение от „правилната линия“. Чувстват се „непогрешими“.
Стремежът им към „административна власт“ избуя като плевел в държавата ни. И често ги кара дори помежду си да се ръфат като бесни кучета. А Минко Николов още тогава, през 60-те години, е написал за подобните на тях сталинисти:
„Зад непристъпната маска на най-бдителния може да се крие грозната физиономия на властолюбеца.
Зад безконечните декларации и клетви за вярност може да напират попълзновенията на бездарника. Под големите принципи може да се спотаява дребнавата лична корист.“
Ужасни навлеци са. И нагли при това. Но ще ги преживеем. Няма как. Ще страдаме, но ще ги преживеем. И нека не им завиждаме на това, което ще отмъкнат и от държавата ни ще го изнесат. На оня свят няма да го отнесат. Но страданието ще го имаме. Цялото. Мнозина ще го подплатят със заблудите си.
И в тази връзка е добре да напомня, че у нас промяната приключи през 2007 г. , когато бяхме приети в Европейския съюз. В този съюз непроменени държави не приемат.
Справката е до нас: Северна Македония, Сърбия. А след това трябваше да живеем нормално. И започна този нормален и спокоен живот, в който можехме да планираме не само ежедневието, но и бъдещето си. Започна постепенното подобряване на живота. И така беше до преди година време. До момента, когато неокомунистите започнаха да изстрелват своите лъжи в публичното простраство с помощта на журналистически слугинаж и да извършват „проверка на паспортите за благонадежност“.
Преди да хвърлят българското общество в котела на омразата. И днес ние се къпем в огъня на тази омраза. А те, подпалвачите, се доволстват с министерски и депутатски кресла и току прескачат до офиса или джипката на поредния олигарх, за да вземат нови съчки. И да ги хвърлят в огъня. Ще бъде това, което е съдено да бъде! Ще нарушим техния Сценарий!
Но важно, както пише Минко Николов: „Да не се страхуваме сами от себе cu.“ И още: „Да имаме повече доверие в нашата нравствена издръжливост“.
Източник: БЛИЦ