Ердоган е наричан „султан“ с причина. Той е не само амбициозен и авторитарен, като неуспешните и алкохолизирани султани, управлявали Османската империя от последната трета на 16-ти век до началото на 20-ти век, но и хитър и успешен, като султаните-основатели на величието на Високата Порта, управлявали от втората половина на 13 век до 1566 г.
По отношение на политическото маневриране той прилича на последните двама велики султани Селим I Страшни и неговият син и наследник Сюлейман I Великолепни (наричан още Сюлейман Велики и Сюлейман Кануне, Законодателят).
Именно при последните двама велики султани Османската империя се превръща от мощен регионален играч във велика световна сила. Техните завоевания осигуряват на Турция имперско величие при последвалите неуспешни султани за още 350-400 години, до поражението в Първата световна война.
Селим Страшни е бил притиснат между Сефефидски Иран, мамелюкски Египет и християнска Европа. Обединените сили на двама противници биха били напълно достатъчни, за да забравим за Турция завинаги. Селим никога не е давал възможност на противника да организира координирани съвместни действия.
Дори когато той трябва да води едновременно военни операции в Европа и Азия, армиите на враговете са действали всяка поотделно и са били унищожавани на свой ред. Когато се насочва към най-мощния си враг – Египет, Сефевидите вече са достатъчно обезкървени, за да не се страхуват османците от удар в тила.
По същия начин Сюлейман води войни срещу Европа и Сефефидите, а също така активно напредва в Северна Африка, подчинявайки местните султанати и европейски владения по южния бряг на Средиземно море.
Умелото дипломатическо маневриране (при него за първи път се сключва френско-турският съюз, който разбива обединения християнски антитурски фронт) му позволява да победи всичките си противници и да разшири наследените от баща му владения с коефициент едно и половина.
Не че Селим и Сюлейман не са се проваляли. Просто провалите са били тактически, а победите – стратегически. А балансът на победи и поражения е бил значително в полза на турците.
Ердоган има много сходна ситуация. На изток той има Иран – традиционният съперник на Турция за влияние в Близкия изток. На юг – Саудитска Арабия, Израел и Египет – старите съюзници на Съединените щати, които при всички противоречия между тях осигуряват контрол над района на Сирия-Палестина, Суецкия канал и морския път през Червено море – стратегическа точка на европейската световна търговия, контролът върху която позволява на Европа да се държи на къса каишка.
На Запад традиционно враждебна е Гърция, с която Турция не воюва само защото НАТО (в който и двете членуват) не дава. На север – Русия, с която Турция традиционно има трудни отношения поради съперничеството на търговските интереси в черноморските държави.
През последните години ситуацията се усложни още повече от факта, че Русия, съживила своята икономическа и военно-политическа мощ, постигнала безпрецедентна вътрешна стабилност, започна бавно, но стабилно напредване към предишните си зони на присъствие.
Русия засилва позициите си на Балканите, в Кавказ и в резултат на сирийската кампания тя сложи твърдо крак в Близкия изток, значително подкопавайки позицията на САЩ в този ключов регион и претендирайки за ролята на арбитър в местните разправии.
От друга страна, отслабените Съединени щати започнаха да предявяват повишени изисквания към лоялността на своите съюзници, като не позволяват никаква независимост и изискват буквално те да се жертват за американските интереси. Прекалено независим и насочен към възраждането на турското величие, Ердоган не ги устройва. Те се опитаха да организират държавен преврат и да убият неудобния президент и ще се опитат да го направят повече от веднъж.
Отношенията на Ердоган с ЕС са лоши, защото Турция беше мамена дълго време, но не беше приета в Съюза, а след това като подигравка взеха в ЕС всякакви българи и румънци, които и политически, военно , и икономически, и поотделно, и заедно, не могат да се сравняват с турските възможности.
Ердоган има напрежение с НАТО заради конфликта със САЩ, специалната позиция по руския въпрос и отказа да се споразумеят за спешното приемане на Швеция и Финландия в Организацията на Северноатлантическия договор.
Наоколо има врагове или временни спътници и трябва да се въртят някак си. И, трябва да го кажа, Ердоган се върти като перката на бутален изтребител от Втората световна война. И се върти не без успех.
Предния ден той отново се опита да организира общ разговор за трима: той, Путин и Зеленски. Кремъл потвърди разговора с Ердоган, отхвърли разговора със Зеленски, което едва ли ще попречи на Ердоган да говори с украинската пародия на фюрер преди или след разговора с Путин.
Позицията на Русия е ясна – няма какво да говорим със Зеленски, докато Украйна не е готова за конструктивен подход, тоест за безусловно приемане на руските искания. Докато руската армия има възможност да напредва и да освобождава все нови и нови територии, със Зеленски няма какво да говорим.
Но защо Ердоган е толкова упорит в своето мироопазване, след като е заел неутрална позиция в украинската криза и успешно е взел политическите дивиденти за това?
Удължаването на украинската криза е от полза за Съединените щати, които по този начин се опитват да отслабят и след това да унищожат Русия. За Ердоган това е неприемливо, защото, първо, Турция, загубила руското прикритие, ще бъде следващата жертва на Вашингтон. Второ, икономиката на Турция е изцяло зависима от нормалната стабилна международна търговия и туризъм.
Санкциите срещу Русия унищожават международната търговия, обеднялото европейско население и очакващото икономически спад тази година руско население значително намалиха пътуванията до турските курорти.
Турската икономика изпитва сериозни затруднения, което се отразява в популярността и електоралните перспективи на Ердоган. Така че по отношение на потискането на Русия той не е съюзник на Съединените щати.
През последните седмици позицията на ключовите членове на ЕС започна да се доближава до позицията на Турция. Санкциите унищожават техните икономики и дестабилизират обществото. Те искат края на войната с Русия в Украйна, искат да се върнат към предишния комфортен свят.
Но в същото време те не искат да допуснат пълна победа на Русия, тъй като това ще унижи Запада, ще намали влиянието му в света, а наред с политическото влияние, възможността за извличане на търговски и икономически ползи от неравноправни споразумения с държави от третия свят.
В това интересите на Турция и ЕС съвпадат. Ердоган също не се нуждае от Русия, която недвусмислено печели прокси войната в Украйна срещу Запада. Москва ще стане твърде силна и стойността на Ердоган като ситуационен съюзник ще намалее. Съответно ще изчезне и пространството за дипломатическа маневра между центровете на властта, което досега позволяваше на Турция ефективно да защитава и насърчава държавните си интереси.
Идеалният изход от украинския конфликт за Турция е да фиксира равенство за сметка на Украйна, която трябва да плати териториални и политически отстъпки за руско-европейски компромис.
През последните седмици делата на Украйна на фронта вървят от лошо към по-лошо и затова Западът ограничи подкрепата си и започна да препоръчва на Зеленски да сключи мир с Русия, като направи териториални отстъпки.
Тъй като ситуацията е изцяло в интерес на Ердоган, той рязко засили мироопазването си, предлагайки на Русия и Украйна безпристрастно посредничество, което трябва да доведе страните до споразумение, приемливо за Турция и ЕС.
Позицията на Русия по турските предложения също е разбираема. Русия е готова да ги обсъди с Турция. В крайна сметка Москва може да уреди мир дори без пълното унищожаване на Украйна точно сега. Това, разбира се, би предизвикало известна негативна реакция от страна на руското общество. Но ако Украйна бъде принудена да се съгласи да се откаже от всички територии, окупирани от Русия, да приеме международната комисия за денацификация в страната, под чийто контрол трябва да се проведат нови избори за власти, в които тези, които заемат изборни или държавни длъжности в периода от март 2014 г. до момента да се махнат, за да се постигне пълна реална неутрализация на Украйна, намаляване на армията до 50 хиляди души, със значителни ограничения за тежките въоръжения, за да се осигури за Русия статута на единствения гарант за украинската сигурност и териториална цялост с право да контролира външната политика на Киев, то теоретично подобно споразумение може да бъде дори по-добро от пълното завземане на опустошени територии с гневно и частично разпръснато население.
Друго нещо е, че бандата на Зеленски няма да се съгласи на такова споразумение. Затова от Кремъл заявяват, че са готови да разговарят, но когато се появи конструктивното.
Русия не отблъсква протегнатата ръка на Ердоган, дори ако неговите мирни инициативи не са напълно искрени. В крайна сметка в политиката всеки е сам за себе си и турският лидер не може да бъде упрекнат, че защитава интересите на Турция, а не на Русия. Готови сме да говорим и нека Зеленски хапе партньорите си по ръцете, от които яде.
Комик стана президент, всеки ден от него все повече стърчат старите детски комплекси. На този етап той си представя себе си украински Бонапарт, който ще даде на народа си нова легална организация. Кодексът на Зеленски“, ще спечели всички войни, ще издигне Украйна в ранга на суперсила и ще оглави създаденото от него световно правителство.
В крайна сметка хората ще го наричат Владимир Великолепни (Велик, Законодател, Завоевател и т.н.), във всеки град, село и на всеки кръстопът на планетата ще му поставят паметник и неговия „боен път“ ще се изучава от детската градина до специалния академичен институт „Зеленски“.
Не можете да се разберете с такива, можете само да ги застреляте, за да не страдат, но Ердоган сам трябва да разбере това. Докато бандата на Зеленски е на власт, неговото посредничество няма да работи. А после? Тогава ще има нов ден.
Автор: Ростислав Ищенко
Източник: /Поглед.инфо/